5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 556
София, 02.10.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 4610/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. М. М. в качеството на [фирма] – [населено място], срещу въззивно решение № 222 от 21.05.2013 г., постановено по в. гр. д. № 189/2013 г. на Окръжен съд – Враца. С посоченото решение е потвърдено решение от 11.12.2012 г. по гр. д. № 927/2011 г. на Районен съд – Бяла Слатина, с което на основание чл.464 ГПК е признато за установено в отношенията между А. П. в качеството на [фирма] – от една страна, и М. М. в качеството на [фирма] и [фирма] – от друга, че не съществува вземане на [фирма] към [фирма] за сумата 10 260 лв., представляваща получени и невърнати средства за закупуване на ечемик и пшеница, за което вземане са издадени заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 17.08.2010 г. и изпълнителен лист от 09.09.2011 г. по ч. гр. д. № 683/2011 г. на Районен съд – Бяла Слатина.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и нарушения на закона. К. поддържа, че въззивният съд не е обсъдил в цялост релевантните за спора факти и доказателства и в резултат на неправилната им преценка е достигнал до необоснован извод за несъществуване на спорното вземане.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като значими за изхода на делото са формулирани следните въпроси : 1. Допустимо ли е и от кой момент оспорването на вземане на друг присъединен взискател в едно изпълнително производство срещу същия длъжник; 2. От кой момент възниква правният интерес за оспорване на вземането от един взискател спрямо друг присъединен взискател; С присъединяването на взискателя възниква ли задължение за съдия – изпълнителя да постанови разпределение на постъпленията по делото към момента на иска и с присъединяването всеки един от първоначалните взискатели има ли интерес да оспори вземането му. Допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдения, че по поставените въпроси няма трайно установена практика на ВКС, поради което касационното им разглеждане ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По отношение на първия въпрос се твърди и наличие на противоречива съдебна практика, обективирана в решение по т. д. № 823/2011 г. на Врачански окръжен съд и решение № 1566/212.07.2013 г. по т. д. № 2129/2012 г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касация А. К. П. в качеството на [фирма] – [населено място], обл. В., изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], обл. В., не заявява становище в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Производството по гр. д. № 927/2011 г. е образувано пред Районен съд – Бяла Слатина по предявен по реда на чл.464 ГПК от А. П. в качеството на [фирма] против М. М. в качеството на [фирма] и [фирма] отрицателен установителен иск за несъществуване на вземане за сумата 10 260 лв. в полза на [фирма] към [фирма], за което вземане са издадени заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 683/2011 г. на Районен съд – Бяла Слатина. В исковата молба ищецът е изложил твърдения, че е взискател по изпълнително дело № 634/2011 г. по описа на ЧСИ В. Й., образувано срещу длъжника [фирма]; С молба от 15.09.2011 г. ответникът М. М., действащ като [фирма], се присъединил като взискател по изпълнителното дело, представяйки заповед за изпълнение и изпълнителен лист за вземане към длъжника „Ч. Доверие” на стойност 10 260 лв.; Удостовереното в изпълнителния лист вземане не съществувало, тъй като било привидно и уговорено с намерение да затрудни удовлетворяването на ищеца като взискател по изпълнителното дело. При така наведените фактически твърдения ищецът е поискал да се признае за установено по реда на чл.464 ГПК, че вземането на ответника – присъединен взискател към ответника – длъжник по изпълнителното дело не съществува.
Първоинстанционният съд е уважил иска като е признал в отношенията между страните, че спорното вземане, с което ответникът [фирма] се е легитимирал като кредитор на длъжника [фирма] и е присъединен като взискател в производството по изпълнително дело № 634/2011 г. на ЧСИ В. Й., не съществува.
Сезиран с въззивна жалба от ответника – едноличен търговец, Врачански окръжен съд е потвърдил решението на първата инстанция, възприемайки нейното становище за доказаност и основателност на предявения отрицателен установителен иск. Въззивният съд е извършил самостоятелен анализ на фактите и на доказателствата по делото, в резултат на който е достигнал до извод, че представените по делото писмени доказателства не установяват възникването на задължение в тежест на [фирма] за плащане на сумата 10 260 лв. на [фирма], произтичащо от правоотношения по закупуване на ечемик и пшеница. В подкрепа на извода за несъществуване на оспореното с иска вземане въззивният съд се е позовал и на заключението на съдебносчетоводната експертиза, според което в счетоводните книги на двамата ответници не е отразено /осчетоводено/ задължение/вземане за сумата 10 260 лв.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
К. е обосновал приложното поле на касационното обжалване с въпроси, които нямат връзка с релевираните в касационната жалба пороци на въззивното решение. Освен това въпросите не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК – да са от значение за изхода на делото, тъй като не са обсъждани от въззивния съд при постановяване на решението. Несъответствието на поставените въпроси с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на въззивното решение до касационен контрол, в каквато насока са указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Дори да се приеме, че доколкото касаят правния интерес от предявяване на отрицателния установителен иск по чл.464 ГПК и допустимостта на иска, въведените с изложението въпроси имат значение за допустимостта на въззивното решение, касационно обжалване по повод на тях не може да се допусне поради следното :
По въпросите за правния интерес от предявяване на иск по реда на чл.464 ГПК и момента, в който възниква този интерес, е създадена задължителна практика на ВКС, която се възприема от настоящия съдебен състав. Задължителната практика е обективирана в постановените по реда на чл.274, ал.3 ГПК определение № 756/22.12.2011 г. по ч. гр. д. № 641/2011 г. на ВКС, ІV г. о., и определение № 159/31.03.2009 г. по ч. гр. д. № 1930/2008 г. на ВКС, І г. о. С тези определения Върховният касационен съд се е произнесъл, че предвидената в чл.464, ал.1 ГПК защита на взискателя по изпълнителното дело възниква от момента на присъединяването на друг взискател; От този момент се поражда и правния интерес за взискателя да предяви отрицателния установителен иск по чл.464, ал.1 ГПК срещу длъжника и присъединения взискател; С присъединяването на нов взискател всеки един от първоначалните взискатели има интерес да оспори с иск по чл.464, ал.1 ГПК вземането на присъединения взискател, тъй като с присъединяването възниква задължение за съдебния изпълнител да извърши разпределение на постъпленията по делото, съобразно реда на чл.460 ГПК; Реализирането на защитата извън визирания в чл.464, ал.1 ГПК едномесечен срок от разпределението не рефлектира върху допустимостта на иска. В аналогичен смисъл е и произнасянето в решение № 1566/12.07.2013 г. по т. д. № 2129/2012 г. /влязло в сила след недопускане на касационно обжалване с определение № 417/29.05.2014 г. по т. д. № 4606/2013 г. на ВКС, І т.о./, сочено от касатора като противоречива съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Въззивното решение е постановено в съответствие с посочената задължителна практика на ВКС. Макар и без изрично произнасяне, въззивният съд е счел предявения по реда на чл.464, ал.1 ГПК отрицателен установителен иск за допустим, отчитайки наличието на правен интерес за ищеца – взискател да оспори вземането на присъединения взискател непосредствено след присъединяването, независимо от липсата на данни за извършено разпределение на постъпилите по изпълнителното дело суми съобразно чл.460 ГПК. При така възприетото разрешение на въпроса за допустимостта на иска няма основание да се предполага, че въззивното решение е недопустимо, а съответно и да се допуска касационно обжалване за проверка на процесуалната допустимост на решението по реда на чл.290 ГПК.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Окръжен съд – Враца въззивно решение по в. гр. д. № 189/2013 г.
В зависимост от изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника по касация А. П. в качеството на ЕТ „В. – А. П./ следва да се присъдят разноски в размер на сумата 480 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение, съгл. договор за правна защита и съдействие от 19.07.2013 г.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 222 от 21.05.2013 г., постановено по в. гр. д. № 189/2013 г. на Окръжен съд – Враца.
ОСЪЖДА М. М. М. в качеството на [фирма] с ЕИК[ЕИК] – [населено място], [улица], да заплати на А. К. П. в качеството на [фирма] с ЕИК[ЕИК] – [населено място], обл. В., сумата 480 лв. /четиристотин и осемдесет лв./ – разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :