4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 351
София, 15.04. 2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тринадесети април през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 170/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] -[населено място], чрез процесуалния представител адв. М. К., срещу определение от 29.10.2010 г. по ч. гр. д. № 679/2010 г. на К. окръжен съд. С обжалваното определение е потвърдено разпореждане от 30.06.2010 г. по ч. гр. д. № 1258/2010 г. на Дупнишки районен съд, с което е отхвърлено подадено от Б. – частен жалбоподател заявление по чл.417 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против С. С. Н. за парично вземане в размер на 20 161.50 лв. – главница по договор за издаване на кредитна карта от 20.03.2008 г., 4 045.50 лв. – договорна лихва за периода 19.03.2009 г. – 27.05.2010 г., 411.52 лв. – наказателна лихва за същия период, законни лихви от 28.05.2010 г. до окончателното плащане и разноски за заповедното производство.
В частната касационна жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно, поради което се иска неговата отмяна. Частният жалбоподател изразява несъгласие с определените като необосновани и незаконосъобразни изводи на въззивния съд, че представеното със заявлението по чл.417 от ГПК извлечение от счетоводни книги не съставлява редовен документ по чл.417, т.2 от ГПК и не удостоверява подлежащо на изпълнение парично вземане срещу посочения в заявлението длъжник. Застъпва становище, че извлечението съдържа всички необходими за индивидуализиране на страните и вземането реквизити, включително за неговата предсрочна изискуемост, настъпила при предпоставките на чл.42 от известните на длъжника Общи условия към договора за издаване на кредитна карта. Относно предсрочната изискуемост излага аргументи, че настъпването й не е обвързано с отправяне на изявление до длъжника, предвид изричната уговорка в договора за автоматична предсрочна изискуемост на цялото вземане по кредита в случай на неплащане на поредни погасителни вноски.
В представеното с жалбата изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предвидените в чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК основания, поддържани по отношение на посочения като обуславящ за изхода на делото процесуалноправен въпрос за необходимите реквизити, които трябва да съдържа извлечението от счетоводни книги на банка по чл.417, т.2 от ГПК, за да е редовно от външна страна и да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника като условие за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл.417 във вр. с чл.418 от ГПК. Изложението не съдържа позоваване на конкретна съдебна практика, подкрепяща тезата за противоречива съдебна практика по поставения правен въпрос, респ. за отклонение от задължителната практика на ВКС, но в самата частна жалба е релевиран довод за несъответствие на произнасянето на въззивния съд по приложението на разпоредбата на чл.60, ал.2 от ЗКИ с определение № 264/07.05.2009 г. по ч. т. д. № 210/2009 г. на ВКС, І т. о., определение № 776/29.12.2009 г. по ч. т. д. № 787/2009 г. на ВКС, І т. о., и определение № 811/30.12.2009 г. по ч. т. д. № 861/2009 г. на ВКС, І т. о.
Ответникът по частната касационна жалба С. С. Н. от[населено място] не заявява становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди разпореждането на Дупнишки районен съд, с което е отхвърлено заявлението на [фирма] за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника С. Н. за парично вземане, включващо главница, договорни и наказателни лихви по договор за издаване на златна кредитна карта MasterCard Gold/Visa от 20.03.2008 г., съгласно извлечение от счетоводните книги на Б. – заявител по чл.417, т.2 от ГПК, съставът на К. окръжен съд е приел, че извлечението съставлява редовен документ по смисъла на чл.417, т.2 от ГПК, но не съдържа волеизявление на банката за обявяване на цялото задължение на картодържателя за предсрочно изискуемо, нито данни за обстоятелствата, обусловили настъпването на предсрочната изискуемост. Въззивният съд е анализирал и съдържанието на приложения към извлечението договор от 20.03.2008 г., но е приел, че в самия договор липсват уговорки за автоматично настъпване на предсрочната изискуемост при неплащане на дължими вноски от картодържателя. Въпреки, че в заявлението и в извлечението по чл.417, т.2 от ГПК заявителят не е посочил конкретни обстоятелства във връзка с предсрочната изискуемост, съдът е обсъдил наведените за пръв път в частната жалба твърдения за настъпила автоматична предсрочна изискуемост при условията на т.42 от Общите условия към договора от 20.03.2008 г., но ги е приел за недоказани поради непредставяне на Общите условия като приложение към заявлението.
Настоящият съдебен състав намира, че въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Формулираният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК правен въпрос за необходимите реквизити и удостоверителната сила на извлечението от счетоводни книги на банка по чл.417, т.2 от ГПК е значим за конкретното дело, но не е обуславящ за неговия изход по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК. Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС обуславящ за изхода на конкретното дело е този правен въпрос, който е от значение за формиране на решаващата правна воля на съда, не и за правилността на обжалвания съдебен акт, за възприемането на фактическата обстановка по спора или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В разглеждания случай при формиране на решаващата си правна воля относно основателността на подаденото от частния жалбоподател заявление по чл.417 от ГПК въззивният съд е приел, че представеното със заявлението извлечение отговаря на изискванията за формална редовност, но не е подкрепено с доказателства – такива по чл.418, ал.3 от ГПК, за изискуемост на претендираното парично вземане като условие за неговата изпълняемост и за издаване на исканата заповед за незабавно изпълнение. Възприемането на фактическата обстановка, до което се свежда изискването за представяне на доказателства във връзка с изискуемостта и изпълняемостта на вземането, е относимо към касационните основания по чл.281, т.3 от ГПК и към правилността на въззивното определение, но е извън очертаното в чл.280, ал.1 от ГПК приложно поле на касационното обжалване, което предопределя достъпа до касационен контрол. Като лишен от обуславящ характер за изхода на конкретното заповедно производство поставеният от частния жалбоподател въпрос не може да обоснове достъп до касационно обжалване, което съставлява самостоятелно основание за недопускане на обжалването, съгласно указанията в цитираното тълкувателно решение.
Независимо от изложеното, дори въпросът да се приеме за съответстващ на общото изискване по чл.280, ал.1 от ГПК, по отношение на същия не са осъществени допълнителните и специфични за основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК предпоставки. Към настоящия момент, по реда на чл.274, ал.3 от ГПК, е формирана трайна и непротиворечива практика на ВКС във връзка с приложението на чл.417, т.2 от ГПК и чл.60, ал.2 от ЗКИ, според която условията за настъпване на предсрочна изискуемост по договор за банков кредит се уговарят от страните в договора, а сбъдването на уговорените условия, т. е. фактът на настъпване на предсрочната изискуемост, следва да се удостовери изрично в извлечението от счетоводни книги по чл.417, т.2 от ГПК на банката – заявител. Налице е и задължителна по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК съдебна практика по въпроса за настъпването на предсрочната изискуемост на вземания по договори за банков кредит, обективирана в постановени по реда на чл.290 от ГПК решения – решение № 58/15.04.2009 г. по т. д. № 584/2008 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 92/16.06.2009 г. по т. д. № 467/2008 г. на ВКС, ІІ т. о., и др., в която е възприето разбирането, че при липса на други уговорки между страните предсрочната изискуемост не настъпва автоматично с неплащане на погасителна вноска по кредита, а с упражняване на правомощието на банката да направи /обяви/ кредита предсрочно изискуем. В пълно съответствие с посочената константна и задължителна практика на ВКС въззивният съд е обвързал предсрочната изискуемост на претендираното със заявлението по чл.417 от ГПК вземане с изискване за представяне на нарочни доказателства по чл.418, ал.3 от ГПК за нейното обявяване от страна на банката – заявител. Отхвърлянето на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение е резултат от констатациите на съда, че заявителят не е представил доказателства за упражняване на правомощията си да обяви остатъка по кредита за предсрочно изискуем и че приложените към заявлението документи – извлечение по чл.417, т.2 от ГПК и договор за издаване на кредитна карта, не удостоверяват уговорка между страните за автоматично настъпване на предсрочната изискуемост като последица от неплащане на дължими погасителни вноски. При тези обстоятелства не може да се приеме тезата на частния жалбоподател за отклонение на обжалваното определение от задължителната и от константната практика на ВКС, релевирано по повод поддържаните основания за достъп до касационен контрол – чл.280, ал.1, т.1 от ГПК и чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение от 29.10.2010 г., постановено по ч. гр. д. № 679/2010 г. на К. окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :