2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 814
София,18.11. 2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Татяна Върбанова
ЧЛЕНОВЕ : Камелия Ефремова
Бонка Йонкова
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 804/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Л. Б.” ЕООД със седалище в гр. София – чрез процесуалния представител на дружеството адв. Д. И., срещу определение № 895 от 30.05.2010 г. по ч. гр. д. № 752/2010 г. на Софийски апелативен съд, 3 състав.
С обжалваното определение, постановено по повод частна жалба на „Б. Г.” ООД, е отменено определение № 781 от 16.06.2009 г. по гр. д. № 5637/2009 г. на Софийски градски съд, ІV „д” състав, за допускане на обезпечение по реда на чл.390 от ГПК на бъдещи осъдителни искове за парични вземания в полза на „Л. Бъ.” ЕООД против „Б. Г.” ООД, вместо което обезпечението е допуснато при условията на парична гаранция в размер на 130 000 лв., вносима от ищеца по обезпечаваните бъдещи искове, и при определяне на обезпечителни мерки по отделните искове, различни от тези, предвидени в отмененото първоинстанционно определение, а именно : Запор върху банкови сметки на ответника „Б. Г.” ООД – по исковете за заплащане на сумите 1 440 лв. и 2 930 лв., претендирани като дължим наем и неустойка за забава по договор от 25.06.2007 г.; Възбрана върху недвижими имоти, собственост на ответното дружество, изброени в т.1-т.4 на определението – по исковете за заплащане на възнаграждение в размер на 845 265.08 лв. и на неустойка за забава в размер на 52 350.28 лв. по договор за изработка от 27.12.2007 г., по исковете за заплащане на задържана като гаранция част от дължимото възнаграждение по договори за изработка от 27.12.2007 г. и 06.11.2007 г. в размер съответно на 347 930.45 лв. и 140 457.54 лв. и по евентуалните искове за мораторни лихви върху неплатеното възнаграждение.
В жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на атакуваното определение и се прави искане за неговата отмяна. Частният жалбоподател поддържа, че по същността си обжалваният съдебен акт представлява напълно ново определение за допускане на обезпечение, постановено за първи път от въззивния съд, което обуславя обжалваемостта му пред касационната инстанция на основание чл.274, ал.2, изр.1 от ГПК.
При условията на евентуалност се иска произнасяне по правилността на определението съобразно разпоредбите на чл.274, ал.3 от ГПК и чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК, чиито предпоставки са обосновани в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК.
Ответникът „Б. Г.” ООД – гр. София оспорва допустимостта и основателността на жалбата по съображения в писмен отговор от 12.10.2010 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, констатира следното :
Частната жалба е подадена от надлежна страна в рамките на срока по чл.275, ал.1 от ГПК. Като насочена срещу определение на Софийски апелативен съд по чл.274, ал.1, т.2 от ГПК във вр. с чл.396 от ГПК, постановено в качеството му на въззивна инстанция, жалбата следва да се квалифицира като частна касационна жалба по смисъла на чл.274, ал.3 от ГПК. Доводите на частния жалбоподател за разглеждане на жалбата при условията на чл.274, ал.2, изр.1 от ГПК са неоснователни, тъй като посочената разпоредба визира само постановените за първи път от въззивен съд определения, включително по молби за допускане на обезпечение на основание чл.389 от ГПК, каквато не е процесната хипотеза.
Въпреки, че е подадена при спазване на предвидения в закона преклузивен срок и че изхожда от легитимирана страна в процеса, частната касационна жалба е процесуално недопустима поради следното :
Определенията на въззивните съдилища, които могат да бъдат обжалвани с частна касационна жалба пред Върховния касационен съд при наличие на визираните в чл.280, ал.1 от ГПК предпоставки, са посочени лимитивно в разпоредбата на чл.274, ал.3 от ГПК. Процесуална възможност за касационно обжалване е предвидена по отношение на две категории определения – определения, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото /т.1/, и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие /т.2/.
С обжалваното в настоящото производство определение въззивният съд е разгледал частна жалба по чл.396 от ГПК и се е произнесъл по законосъобразността на атакуваното с нея първоинстанционно определение, с което е допуснато обезпечение на бъдещи искове на основание чл.390 от ГПК в полза на „Л. България” ЕООД. При постановяване на определението Софийски апелативен съд е действал като въззивна инстанция и именно в това си качество е преценявал наличието или отсъствието на предпоставки за допускане на исканото обезпечение, както и условията, при които следва да се допусне обезпечението. Според задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 1/2010 г. от 21.07.2010 г. по тълкувателно дело № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, определенията на съда по обезпечение на иска подлежат на двуинстанционно разглеждане и поради това определението, с което въззивният съд се произнася по частна жалба срещу определение на първоинстанционния съд за допускане на обезпечение или за отказ да се допусне обезпечение на иска, не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.1 и т.2 от ГПК.
Изложеното обосновава извод за необжалваемост на атакуваното с частната касационна жалба на „Л. България” ЕООД определение от № 895 от 30.05.2010 г. по ч. гр. д. № 752/2010 г. на Софийски апелативен съд, а оттук – и за недопустимост на жалбата, която следва да бъде оставена без разглеждане.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на „Л. Б.” ЕООД – гр. София срещу определение № 895 от 30.05.2010 г., постановено по ч. гр. д. № 752/2010 г. на Софийски апелативен съд, 3 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Търговска колегия при Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :