Решение №33 от 40568 по търг. дело №582/582 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 33
гр. София,25.01.2011 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди и единадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА

изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 582/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Т. Г. от[населено място] – чрез процесуалния му представител адв. Р. Д., срещу решение от 02.03.2010 г., постановено по гр. д. № 5589/2009 г. на Софийски градски съд, ІІ-б въззивен състав. С обжалваното решение е отменено решение от 24.02.2009 г. по гр. д. № 1646/2008 г. на Софийски районен съд, с което е осъдено [фирма] да заплати на В. Т. Г. сумата 2 176.24 лв., платена недължимо при първоначална липса на основание като корекция за разход на електрическа енергия за имот, находящ се в[населено място], на [улица], за периода м. ноември 2007 г. – м. февруари 2008 г., ведно със законната лихва от 10.04.2008 г. до окончателното плащане и разноски в размер на 497.05 лв., и искът, квалифициран с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, е отхвърлен като неоснователен с присъждане на направените от ответника разноски в размер на 743.52 лв.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради наличие на касационните основания по чл.281, т.3 от ГПК и моли за неговата отмяна. Твърди, че доколкото извършената от ответника едностранна корекция на сметката за ползвана в собствения му имот електрическа енергия е лишена от законово основание, изводите на въззивния съд за нейната правомерност противоречат на материалния закон и са необосновани. Излага доводи, че приложимите към спорното правоотношение нормативни актове – Закон за енергетиката и Наредба № 6/09.04.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, не признават право в полза на ответника – монополист да променя по своя инициатива вече отчетен резултат за доставена и потребена електрическа енергия. Позовава се на липса на ангажирани от ответната страна доказателства за неправомерна намеса в средството за измерване на електрическа енергия и за доставени, но неотчетени, количества енергия, налагащи последваща корекция на изготвената сметка. В жалбата се развиват и съображения в подкрепа на застъпвания пред инстанциите по същество довод за нищожност поради противоречие с разпоредбата на чл.146, ал.1 от ЗЗП на клаузата на чл.25 от действалите през процесния период Общи условия за продажба на електрическа енергия, сочени от ответника като източник на основание за едностранната корекция.
В съответствие с изискването на чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторът е представил изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, което в по-голямата си част възпроизвежда касационната жалба и приповтаря оплакванията за неправилност на въззивния акт, но съдържа и твърдения за разрешени от въззивния съд материалноправни и процесуалноправни въпроси с обуславящо значение за изхода на делото. Уточнени въз основа на обстоятелствената част на изложението, въпросите се свеждат до наличието или отсъствието на правна възможност, призната в действащите през исковия период нормативни актове, за извършване на едностранна корекция на сметките на потребителите за ползвана електрическа енергия за минал период от дружеството – доставчик на електроенергия; доказателственото значение на констативния протокол, въз основа на който е извършена корекция на сметката на потребителя, и разпределението на доказателствената тежест при оспорването му; действителността на клаузата на приложимите към спорното правоотношения Общите условия за продажба на електрическа енергия. Касаторът се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК и сочи, че поставените въпроси се решават противоречиво от съдилищата, за което представя решения и определения, постановени от състави на ВКС, Софийски градски съд и Софийски районен съд.
Ответникът по касационната жалба [фирма] -[населено място] не заявява становище по жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да отхвърли предявения от касатора против [фирма] осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за сумата 2 176.24 лв., претендирана като недължимо платена въз основа на съставен от служители на ответното дружество констативен протокол № 1001251 от 07.02.2008 г. и извършена корекция на сметката на ищеца за ползвана електрическа енергия през периода м. ноември 200.7 г. – м. февруари 2008 г. в имот на [улица] в[населено място], Софийски градски съд е приел за съществуващо отразеното в протокола основание за корегиране на сметката на потребителя с начисляване на исковата сума. След анализ на свидетелските показания и на заключението на съдебно-техническата експертиза по делото въззивният съд е счел за доказани удостоверените в протокола обстоятелства, а именно – че при извършена на 07.02.2008 г. проверка на място е констатирана нерегламентирана външна намеса в измервателното средство /електромер/, изразяваща се в липсващи пломби на щита, на входящия предпазител и на междинния клеморед, които позволяват неотчитане на доставяна и ползвана в собствения на ищеца имот електрическа енергия. Обосновани са изводи, че констативният протокол е изготвен в съответствие с изискванията на Общите условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на [фирма], действащи по отношение на ищеца, и че констатираната по надлежния ред нерегламентирана външна намеса в измервателното средство поражда за доставчика право, предвидено в Общите условия, за едностранно корегиране на сметката с неотчетената електроенергия, чието количество не може да бъде изчислено абсолютно точно и обективно. Въззивният съд е приел, че едностранната корекция на сметката не засяга по недопустим начин интересите на потребителя, а балансира интересите и на двете страни – потребител и доставчик на електрическа енергия.
С оглед решаващите изводи на въззивния съд, мотивирали отхвърлянето на предявения от касатора осъдителен иск, настоящият състав намира, че поставеният в изложението по чл.284, ал.1 от ГПК материалноправен въпрос, свързан с наличието или отсъствието на предпоставки за едностранно корегиране на сметката на потребителя на електрическа енергия за минал период от доставчика на електроенергия, е обуславящ за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК. По отношение на посочения въпрос не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване – чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, тъй като съществувалите противоречия в съдебната практика при разрешаването му са преодолени по реда на чл.291 от ГПК с постановеното от състав на ВКС, ІІ т. о., решение № 165 от 19.11.2009 г. по т. д. № 103/2009 г. на ВКС, ІІ т. о. С посоченото решение, което според указанията в т.2 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС има характер на задължителна съдебна практика, е отречена възможността за едностранна корекция на сметките на потребителите за ползвана през минал период електрическа енергия от доставчика – както за времето на действие на отменените Закон за енергетиката и енергийната ефективност и Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители, така и по време на действие на приложимите към настоящия правен спор нормативни актове – Закон за енергетиката и Наредба № 6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи. Произнасянето на въззивния съд не съответства на възприетото в задължителната практика разрешение, поради което въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване по значимия въпрос на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
Не е обуславящ за изхода на делото материалноправният въпрос за действителността на клаузата на чл.25 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на [фирма], приети на основание чл.98б от ЗЕ и одобрени от Д. на 07.11.2007 г., в сила от 26.11.2007 г. Независимо, че в хода на процеса ответникът се е позовавал на същите Общи условия, а ищецът е поддържал доводи за нищожност на съдържащата се тях клауза на чл.25 поради противоречието й с разпоредбата на чл.146 от ЗЗП, в мотивите към решението въззивният съд не е изразил категорично становище по приложимостта и валидността на конкретната оспорвана клауза. След като не е обусловил решаващата воля на съда по спорния предмет на делото, поставеният въпрос не може да обоснове приложното поле на касационния контрол по чл.280, ал.1 от ГПК.
Съдържащите се в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК доводи относно доказателствената сила на констативния протокол и доказателствената тежест при оспорването му са от значение за касационните основания по чл.281, т.3 от ГПК и за правилността на въззивното решение, а не за основанията по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Поради това същите следва да бъдат преценявани в производството по чл.290 от ГПК за разглеждане по същество на касационната жалба.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение от 02.03.2010 г., постановено по гр. д. № 5589/2009 г. на Софийски градски съд, ІІ-б въззивен състав.

УКАЗВА на касатора В. Т. Г. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 43.52 лв., на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на таксата делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :

Scroll to Top