2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 387
С., 21.05.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 335/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение № 162 от 12.03.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 118/2012 г. на Сливенски окръжен съд. С посоченото определение е потвърдено определение от 05.01.2012 г. по гр. д. № 4918/2011 г. на Сливенски районен съд, с което е прекратено производството по делото на основание чл.118 ГПК и същото е изпратено по подсъдност на Софийски районен съд.
Частният жалбоподател моли за отмяна на въззивното определение като поддържа, че същото е неправилно поради нарушение на закона – чл.113 ГПК и § 13 ПЗР на З..
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Ответникът [фирма] – [населено място], оспорва жалбата по съображения в писмен отговор, депозиран в срока по чл.276, ал.1 ГПК. В отговора е изразено становище за недопустимост на касационното обжалване поради наличие на предпоставките по чл.274, ал.4 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК, алтернативно – за неоснователност на искането за допускане на касационно обжалване и на самата жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, констатира следното : Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, но е процесуално недопустима.
Със законодателното изменение на чл.280, ал.2 ГПК, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г., в сила от 21.12.2010 г., са изключени от касационен контрол решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела, а съгласно чл.274, ал.4 ГПК – и определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване.
Обжалваното въззивно определение е постановено по търговско дело, образувано по съединени при условията на евентуалност искове за изпълнение на задължения, произтичащи от сключен между търговци рамков договор. Посочената от ищеца цена на исковете – 449.00 лв., е под предвидения в чл.280, ал.2 ГПК /ред. ДВ бр.100/21.12.2010 г./ минимален праг за достъп до касационно обжалване на въззивни решения по търговски дела – 10 000 лв. При тези обстоятелства настоящият състав приема, че определението на въззивния съд не подлежи на касационен контрол по силата на 274, ал.4 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК, поради което подадената срещу него частна касационна жалба следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.4 ГПК във вр. с чл.280, ал.2 ГПК /ред. ДВ бр.100/21.12.2010 г./, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма] срещу определение № 162 от 12.03.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 118/2012 г. на Сливенски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Търговска колегия при Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :