3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 917
София,19.10.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 532/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 във вр. с чл.274, ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. Д. Т. от [населено място] срещу определение № 1886 от 21.05.2012 г., постановено по в. ч. гр. д. № 518/2012 г. на Русенски окръжен съд. С посоченото определение е оставено без разглеждане подаденото от Н. Т. възражение по чл.423 ГПК против заповед № 1088 от 22.02.2011 г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, издадена в производството по ч. гр. д. № 1561/2011 г. на Русенски районен съд, и е прекратено производството по възражението.
Частната жалбоподателка моли за отмяна на обжалваното определение като поддържа, че същото е неправилно. Твърди, че изводът за пропускане на едномесечния преклузивен срок по чл.423, ал.1 ГПК не е съобразен с обстоятелството, че последният ден от срока е неприсъствен, поради което съгласно чл.60, ал.6 ГПК срокът е изтекъл в първия следващ присъствен ден – 08.08.2011 г., когато е подадено възражението. В частната жалба са изложени доводи за отсъствие на предпоставки за издаване на заповедта за изпълнение и за незабавното й изпълнение. Направено е и искане за спиране на предприетото въз основа на заповедта принудително изпълнение.
Ответникът [фирма] – [населено място], е депозирал писмен отговор в срока по чл.276, ал.1 ГПК, в който изразява становище за неоснователност на частната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на относимите към производството по чл.274, ал.2 ГПК доводи и на доказателствата по делото, приема следното :
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
С обжалваното определение състав на Русенски окръжен съд е приел, че е сезиран с подадено от Н. Д. Т. възражение по чл.423 ГПК против издадената в производството по ч. гр. д. № 1561/2011 г. на Русенски районен съд заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК. След като е констатирал, че на л.14 от в. ч. гр. д. № 933/2011 г. на Русенски районен съд е приложена покана за доброволно изпълнение на задължението по заповедта, връчена лично на Н. Т. на 07.07.2011 г., и че възражението /”частна жалба”/ е подадено на 08.08.2011 г., въззивният състав е направил извод, че е пропуснат преклузивния едномесечен срок по чл.423, ал.1 ГПК за възразяване срещу надлежното връчване на заповедта за изпълнение. В резултат на така формирания извод е оставил възражението без разглеждане и е прекратил образуваното във връзка с него съдебно производство.
Определението е неправилно.
Съгласно чл.423, ал.1 ГПК, длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането и се позовава на основанията по чл.423, ал.2 ГПК, може да подаде възражение до въззивния съд в едномесечен срок от узнаване на заповедта за изпълнение.
В конкретния случай въззивният съд е констатирал, че длъжникът в заповедното производство Н. Т. е узнала за издадената срещу нея заповед за изпълнение по чл.417 ГПК на 07.07.2011 г. – датата, на която й е връчена поканата за доброволно изпълнение на обективираното в заповедта парично задължение. Броен по правилото на чл.60, ал.3 ГПК, едномесечният срок за подаване на възражение по чл.423 ГПК е следвало да изтече на 07.08.2011 г., но тъй като денят е неприсъствен /неделя/, по силата на чл.60, ал.6 ГПК срокът е изтекъл в първия следващ присъствен ден /понеделник/, а именно – на датата 08.08.2011 г. На същата дата е подадена и частната жалба, квалифицирана от състава на Русенски окръжен съд като възражение по чл.423 ГПК. Изложените обстоятелства сочат, че срокът по чл.423 ГПК е спазен, поради което изводът за преклудиране на възражението като подадено извън едномесечния срок по чл.423, ал.1 ГПК е незаконосъобразен. Определението, с което възражението е оставено без разглеждане, следва да бъде отменено, а делото – върнато на Русенски окръжен съд за разглеждане на възражението по същество.
Преди да пристъпи към разглеждане на възражението въззивният съд следва да предостави възможност на частната жалбоподателка – длъжник да конкретизира разнопосочните твърдения, поддържани в множеството молби по делото, като заяви ясно дали с получената на 07.07.2011 г. покана за доброволно изпълнение е получила и заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК. В зависимост от това уточнение съдът следва да се произнесе по основателността на възражението, а ако приеме, че с него е подадена надлежно и частна жалба по чл.419, ал.1 ГПК, да се произнесе и по нейната основателност.
Релевираните в частната жалба доводи за отсъствие на предпоставки за издаване на заповедта за изпълнение и за неправилност на разпореждането за незабавно изпълнение са неотносими към предмета на настоящото производство и не следва да се обсъждат. Искането за спиране на принудителното изпълнение, предприето по повод заповедта за изпълнение, подлежи на разглеждане по реда на чл.420 ГПК, съответно чл.423, ал.2 ГПК, и произнасянето по него е извън компетентността на Върховния касационен съд.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 1886 от 21.05.2012 г., постановено по в. ч. гр. д. № 518/2012 г. на Русенски окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Русенски окръжен съд за разглеждане на подаденото от Н. Д. Т. възражение по чл.423 ГПК против заповед № 1088 от 22.02.2011 г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, издадена в производството по ч. гр. д. № 1561/2011 г. на Русенски районен съд, съобразно указанията в мотивите към настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :