3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 359
С., 21.05.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1016/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. Й. П. /молба – уточнение от 21.06.2011 г./ срещу решение № 86 от 01.04.2011 г., постановено по в. т. д. № 663/2004 г. на Варненски апелативен съд. С обжалваното решение е обезсилено решение № 26 от 13.08.2010 г. по т. д. № 144/2007 г. на Разградски окръжен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд на основание чл.209, ал.1, пр.3 ГПК /отм./.
В касационната жалба се навежда оплакване за процесуална недопустимост на въззивното решение и се прави искане за неговото обезсилване с произтичащите от това последици. Недопустимостта на решението е аргументирана с довод, че въззивният съд е излязъл извън правомощията си по чл.209 ГПК /отм./ като се е произнесъл по непредявен с исковата молба иск с правно основание чл.534, ал.1 ТЗ.
Допускането на касационно обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. К. твърди, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката в решение № 234/23.03.2001 г. по гр. д. № 1225/2000 г. на ВКС, V г. о., и решение № 2447/06.02.2004 г. по гр. д. № 2533/2002 г. на ВКС, ІV г. о., при разрешаване на следните съществени за делото процесуалноправни въпроси : „Допустимо ли е съдът да се произнася по незаявен от ищеца иск в исковата молба; Допустимо ли е, след като първоинстанционният съд е дал правна квалификация на заявения иск, въззивната инстанция да се произнася по нов иск, различен от първоначално приетия за разглеждане от съда.”.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], не заявява становище по жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С обжалваното решение Варненски апелативен съд е обезсилил решението по т. д. № 144/2007 г. на Разградски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от [фирма] против Й. Й. П. обективно съединени искове за заплащане на сумите 294 202 лв. и 5 798 лв., след като е приел, че решението е процесуално недопустимо поради произнасяне по непредявен иск с правно основание чл.535 ТЗ. Изводът за процесуална недопустимост на първоинстанционния акт е направен след преценка на изложените в обстоятелствената част на исковата молба и непроменени в хода на процеса фактически твърдения, на които е основана главната искова претенция за сумата 294 202 лв. Въззивният съд е приел, че твърденията на [фирма] за дължимост на спорната сума по силата на неоснователно обогатяване, настъпило в патримониума на ответника като последица от погасяване на менителничния ефект на запис на заповед с падеж 30.03.2003 г., издаден от последния с цел обезпечаване на задължение за връщане на предоставен му от дружеството – ищец паричен заем на стойност 294 202 лв., насочват към специалния менителничен иск по чл.534, ал.1 ТЗ за неоснователно обогатяване, а не към прекия менителничен иск по чл.535 ТЗ. Поради това, като е взел предвид, че вместо да разгледа действително предявения с исковата молба иск за заплащане на сумата 294 202 лв. на заявеното основание – менителнично неоснователно обогатяване, първоинстанционният съд се е произнесъл по пряк менителничен иск за изпълнение на породеното от погасения менителничен ефект парично задължение, съставът на Варненски апелативен съд е обезсилил обжалваното решение и е върнал делото на Разградски окръжен съд за произнасяне по предявената претенция.
Настоящият състав намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване.
Процесуалните въпроси в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са свързани изцяло с оплакването в касационната жалба за недопустимост на въззивното решение. Същите не могат да се определят като значими за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като няма данни за вероятна недопустимост на решението като самостоятелно основание за неговото допускане до касационен контрол, съгласно указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Въззивният съд се е произнесъл след надлежно сезиране с подадена от страна в процеса въззивна жалба като в рамките на правомощията си по чл.209 ГПК /отм./ е извършил служебна проверка за допустимост на обжалваното първоинстанционно решение. В резултат на тази проверка съдът е достигнал до извод, че решението е процесуално недопустимо поради произнасяне по иск, различен от предявения от ищеца с исковата молба, и го е обезсилил на основание чл.209, ал.1, пр.3 ГПК /отм./, за да се разгледа действително предявения иск с правно основание чл.534, ал.1 ТЗ. По същия начин са процедирали и въззивните съдилища, чиито решения са били предмет на касационна проверка с представените от касатора решения – решение № 234/23.03.2001 г. по гр. д. № 1225/2000 г. на ВКС, V г. о., и решение № 2447/06.02.2004 г. по гр. д. № 2533/2002 г. на ВКС, ІV г. о., неоснователно сочени като източник на противоречива съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Преценката за несъответствие на произнасянето в обжалваното решение с предявената от ищеца искова претенция не съставлява „произнасяне по непредявен иск”, както поддържа касаторът, а е израз на възложеното от процесуалния закон правомощие на въззивната инстанция да следи служебно за допустимостта на обжалваните пред нея актове на първата инстанция. Дали преценката на въззивния съд за действителното основание на предявения по делото иск е правилна, е въпрос от значение за правилността на въззивното решение, не и за неговата допустимост като основание за достъп до касация.
Предвид изложените съображения настоящият състав приема, че въведените от касатора процесуалноправни въпроси и доводи за вероятна процесуална недопустимост на въззивното решение не обосновават необходимост от допускане на решението до касационен контрол.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 86 от 01.04.2011 г., постановено по в. т. д. № 663/2004 г. на Варненски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :