3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 232
София, 07.05.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 992/2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на ТПК „М.” – [населено място], срещу определение № 10 от 08.01.2015 г., постановено по в. гр. д. № 422/2014 г. на Варненски апелативен съд. С посоченото определение е оставена без уважение молба /подадена като касационна жалба/ на ТПК „М.” за изменение на постановеното по делото въззивно решение № 175 от 03.11.2014 г. в частта за разноските.
В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна. С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, което не следва да се взема предвид, тъй като според указанията в Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС – т.24, определението на въззивния съд по чл.248 ГПК подлежи на обжалване с частна жалба по реда на чл.274, ал.2 ГПК и разглеждането на жалбата не е обвързано с предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът по частната жалба „ [фирма] – [населено място], не заявява становище в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С решение № 175 от 03.11.2014 г. гр. д. № 422/2014 г. на Варненски апелативен съд е потвърдено решение № 783 от 26.05.2014 г. по гр. д. № 2183/2014 г. на Варненски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от [фирма] иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за осъждане на ТПК „М.” да заплати на дружеството – ищец сумата 75 000 евро, платена като цена по предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот, обявен за окончателен с решение по т. д. № 978/2008 г.; Отменено е първоинстанционното решение в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати на ТПК „М.” разноски за първоинстанционното производство в размер на 1 200 лв.; Осъдена е ТПК „М.” да заплати на [фирма] разноски за двете съдебни инстанции в размер на 12 222 лв. В съобразителната част на решението въззивният съд е приел, че искът с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД е неоснователен, предвид извършеното от ответника, в хода на делото, плащане на претендираната сума. С мотив, че ответникът е станал причина за завеждане на делото, въззивният съд е пререшил спора за разноските и е осъдил ответника да заплати на ищеца разноските за водене на делото.
За да постанови обжалваното определение по чл.248 ГПК, Варненски апелативен съд е приел, че не са налице предпоставки за изменение на въззивното решение в частта за разноските в поисканата от ответника ТПК „М.” насока – потвърждаване на първоинстанционното решение в частта, с която в полза на ТПК „М.” са присъдени разноски за производството пред първата инстанция, присъждане на разноски на ТПК „М.” за въззивното производство и оставяне без уважение искането на насрещната страна за разноски. Съдът е изложил съображения, че с оглед осъществената съдебна евикция на ищеца от имота, обект на предварителния договор, ответникът – продавач е дължал връщане на получената по силата на предварителния договор цена и след като връщането на цената е извършено едва след предявяване на иска, ответникът е станал причина за завеждане на делото и няма право на разноски, а по аргумент за обратното от чл.78, ал.2 ГПК дължи заплащане на направените от насрещната страна разноски. Д. на ответника, че връщането на цената по предварителния договор предполага разваляне на договора за покупко – продажба на имота, каквото не е предприемано от ищеца преди предявяване на иска по чл.55, ал.1 ЗЗД, е счетен за неотносим към производството по чл.248 ГПК. Въззивният съд е преценил, че произнасянето по отговорността за разноски е обусловено единствено от факта, че към момента на предявяване на иска ищецът е имал право по чл.192 ЗЗД да получи обратно цената на имота и че ответникът е върнал дължимата цена след завеждане на делото. Посочил е, че въпросът дали основателността на иска по чл.55, ал.1 ЗЗД е обусловена от предходно разваляне на договора, е разрешен с въззивното решение и е недопустимо да бъде пререшаван в производството по чл.248 ГПК.
Обжалваното определение е правилно.
Отговорността на страните за разноски в гражданския процес се разпределя в зависимост от изхода на делото. Според правилото на чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право на разноски при уважаване на иска, а според правилата на чл.78, ал.3 и ал.4 ГПК, при отхвърляне на иска и при прекратяване на делото право на разноски има ответникът. В разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК е уредено изключение от правилото на чл.78, ал.1 ГПК като е предвидено, че и в случай на уважаване на иска разноските се понасят от ищеца, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска.
В мотивите към въззивното решение по в. гр. д. № 422/2014 г. на Варненски апелативен съд е направен извод, че от осъществената съдебна евикция за ищеца произтича право по чл.192 ЗЗД да получи обратно платената за имота цена. При този извод и с оглед безспорния по делото факт, че ответникът /сега частен жалбоподател/ е върнал получената цена едва след предявяване на осъдителния иск по чл.55, ал.1 във вр. с чл.192 ЗЗД, въззивният съд правилно е възложил разноските в тежест на ответника. Предявяването на иска несъмнено е резултат от отказа на ответника да върне доброволно получената за имота цена, което означава, че с поведението си ответникът е станал причина за завеждане на делото и по аргумент за обратното от чл.78, ал.2 ГПК няма право на разноски, а следва да възмезди ищеца за направените в процеса разноски.
Правилна е преценката на Варненски апелативен съд, че въпросът дали връщането на цената е обусловено от разваляне на договора за продажба не може да бъде пререшаван в производството по чл.248 ГПК. На този въпрос е даден отрицателен отговор в мотивите към въззивното решение и с оглед забраната на чл.246 ГПК съдът да изменя или отменя решението си по съществото на спора след неговото обявяване, пререшаването му по повод на молба по чл.248 ГПК е недопустимо. Поради това не следва да се обсъждат и доводите в частната жалба относно обусловеността на иска за връщане на цената от упражняване на потестативното право на насрещната страна по чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договора за продажба.
По изложените съображения постановеното от Варненски апелативен съд определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 10 от 08.01.2015 г., постановено по в. гр. д. № 422/2014 г. на Варненски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :