4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 177
С.,22.03.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б., Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на девети март през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 756/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗАД [фирма] -[населено място] срещу решение № 355 от 26.04.2010 г. по гр. д. № 72/2010 г. на С. апелативен съд, 8 състав. Касационната жалба е насочена срещу частта от въззивното решение, с която е оставено в сила постановеното от С. градски съд, І-6 състав, решение от 29.10.2009 г. по гр. д. № 1248/2009 г. в частта за осъждане на дружеството – касатор на основание чл.226, ал.1 от КЗ да заплати на Н. Д. Н. разликата над сумата 50 000 лв. до сумата 100 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди по повод смъртта на дъщеря й Надежда И. Н., настъпила при пътно-транспортно произшествие на 24.08.2008 г., ведно със законни лихви и разноски, както и срещу частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение касаторът е осъден да заплати на Н. Д. Н. допълнително обезщетение по чл.226, ал.1 от КЗ в размер на сумата 50 000 лв.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно в обжалваните части поради нарушение на материалния закон – чл.52 от ЗЗД, и на прогласения в чл.10 от ГПК принцип за безпристрастност. Излага доводи, че въззивният съд е присъдил обезщетение в неоснователно завишен размер, въпреки липсата на ангажирани от ищцата доказателства за понесени тежки психически болки и страдания по повод на произшествието. Твърди, че при определяне на обезщетението съдът е взел предвид обстоятелства, свързани с други неблагоприятни събития в живота на ищцата, които са ирелевантни за прилагането на установения в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост.
Допускането на решението до касационно обжалване е обосновано с предвидените в чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК основания, без да е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос с обуславящо значение за изхода на делото. Основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК е релевирано във връзка с твърдението, че в противоречие със съдебната практика по подобен род дела въззивният съд е приложил неправилно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД като е игнорирал факта, че ищцата е млада жена, в трудоспособна възраст, и не е разчитала на материална подкрепа от страна на дъщеря си. За установяване на посоченото твърдение касаторът е представил три решения на К. окръжен съд, С. градски съд и С. апелативен съд, които не съдържат данни да са влезли в сила. Позоваването на основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК е направено по повод на становището, че и двете съдебни инстанции по съществото на спора са нарушили принципа за безпристрастност като са се повлияли от „изнесените факти относно неблагоприятното стечение на обстоятелствата в живота на ищцата, които не са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП и не са от значение за решаване на делото съгласно чл.10 от ГПК”.
Ответницата по касация Н. Д. Н. от[населено място] не заявява становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да остави в сила първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявеният от Н. Д. Н. против ЗАД [фирма] иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ за разликата над сумата 50 000 лв. /за която решението не е обжалвано и е влязло в сила/ до сумата 100 000 лв., а след частична отмяна на решението да присъди в полза на ищцата още 50 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от настъпилата в резултат на пътно-транспортно произшествие от 24.08.2008 г. смърт на дъщеря й Надежда И. Н., решаващият състав на С. апелативен съд е приел, че сумата 150 000 лв. представлява справедливият по смисъла на чл.52 от ЗЗД размер на обезщетението, което ищцата има право да получи като еквивалент на понесените болки и страдания от загубата на детето си. При формиране на становището си относно размера на дължимото обезщетение въззивният съд е взел предвид неопроверганите показания на разпитания по делото свидетел Й. Й., установяващи близостта и изключителната привързаност между майката и починалото дете, особено силно изразена след овдовяването на ищцата четири години преди процесния инцидент. Съобразени са също възрастта на пострадалата, починала преди да навърши 18 годишна възраст, и нестихващите болки и страдания, търпени от ищцата вследствие невъзвратимата загуба на детето й.
Настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване в атакуваните с касационната жалба части.
Касаторът не е посочил конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който според вижданията му е обусловил неблагоприятния за него изход на делото и присъждането на обезщетение по чл.226, ал.1 от КЗ в определения от въззивния съд размер /общо 150 000 лв./. В представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК са възпроизведени релевираните в касационната жалба доводи за неправилност на въззивното решение, които не могат да се квалифицират като правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК. Съгласно задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, обуславящият въпрос – материалноправен или процесуалноправен, не се припокрива с основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК и не може да се отъждествява с тях, тъй като те са относими към правилността на съдебния акт и подлежат на преценка в производството по чл.290 от ГПК, а не по повод селектирането на касационните жалби по реда на чл.288 от ГПК. Съдържанието на изложението не позволява уточняване на значимия за конкретното дело правен въпрос, а предпоставя неговото извеждане и формулиране от настоящата инстанция, което противоречи на принципа на диспозитивното начало в гражданския процес. При тези обстоятелства, доколкото приложното поле на касационното обжалване е отъждествено от касатора с основанията по чл.281, т.3 от ГПК, значими за правилността на въззивното решение, решението не може да се допусне до касационен контрол поради отсъствие на въведената в чл.280, ал.1 от ГПК обща предпоставка за достъп до касационно обжалване.
Дори да се приеме, че като обуславящ е поставен въпросът за критериите, релевантни за прилагането на установения в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост при определянето на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, не са осъществени допълнителните предпоставки по т.2 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК, на които се позовава касаторът. Представените с изложението съдебни решения не съдържат отбелязване да са влезли в сила, поради което не се включват в понятието „съдебна практика”, изяснено с т.3 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. По поставения правен въпрос съществува задължителна по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК съдебна практика – Постановление № 4/1968 г. на Пленума на Върховния съд, в което са изяснени общите критерии, които следва да бъдат съблюдавани от съдилищата в Р. Б. при присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от деликт, в т. ч. и в случаите на причинена смърт. Дадените[населено място] № 4/1968 г. на Пленума на ВС задължителни указания не са изгубили значение и не се налага да бъдат изоставяни или осъвременявани, за да се възприемат други критерии във връзка с приложението на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, наложени от изменения в законодателството или обществените условия. Предвид изложеното, произнасянето по значимия за изхода на конкретното дело правен въпрос няма да допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото, за да е необходимо въззивното решение да се допуска до касационно обжалване на предвиденото в чл.280, ал.1, т.3 от ГПК основание.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 355 от 26.04.2010 г., постановено по гр. д. № 72/2010 г. на С. апелативен съд, 8 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :