3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 526
С.,19.06.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 422/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] със седалище в [населено място], общ. Н., срещу определение № VІ-958 от 10.04.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 684/2012 г. на Бургаски окръжен съд. С посоченото определение е потвърдено определение от 08.03.2012 г. по ч. гр. д. № 1414/2011 г. на Районен съд – Несебър, с което е оставено без разглеждане искането на [фирма] за спиране на изпълнението по изп. д. № 20128030400074 по описа на ЧСИ Т. М., образувано въз основа на издадени срещу дружеството заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист в полза на [фирма].
Частният жалбоподател моли за отмяна на въззивното определение като излага доводи за неговата неправилност поради необоснованост и нарушение на процесуалния закон. Изразява несъгласие с извода на въззивния съд за пропускане на преклузивния срок по чл.420, ал.2 във вр. с чл.414, ал.2 ГПК за подаване на искането за спиране на изпълнението, ведно с възражение срещу заповедта за изпълнение. Поддържа становище, че поради нередовно връчване на заповедта за начало на срока следва да се приеме датата, на която е депозирано възражението – 27.02.2012 г., а не датата, вписана в поканата за доброволно изпълнение – 17.02.2012 г.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, уточнено с допълнителна молба от 07.05.2012 г., приложното поле на касационното обжалване е обосновано с допуснатото от въззивния съд неправилно приложение на разпоредбите на чл.45 ГПК и чл.54 ГПК при формиране на извода за извършено на 17.02.2012 г. редовно връчване на заповедта за изпълнение. Частният жалбоподател се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК като твърди, че обжалваното определение е постановено в отклонение от задължителната практика в определение № 563/12.07.2011 г. по ч. т. д. № 303/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 257/26.05.2009 г. по ч. гр. д. № 168/2009 г. на ВКС, ІІІ г. о., определение № 154/13.04.2011 г. по ч. гр. д. № 404/2010 г. на ВКС, І г. о., и определение № 10714/20.09.2010 г. по адм. д. № 11345/2010 г. на ВАС, ІІ отделение.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] – [населено място], не заявява становище в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е потвърдил обжалваното пред него определение, с което е оставено без разглеждане искането на длъжника [фирма] за спиране на предприетото въз основа на заповед по чл.417 ГПК принудително изпълнение в производството по изпълнително дело № 20128030400074 по описа на ЧСИ Т. М., след като е достигнал до извод, че искането е подадено след изтичане на предвидения в чл.420, ал.2 във вр. с чл.414, ал.2 ГПК преклузивен двуседмичен срок. За да се произнесе в този смисъл, съставът на Бургаски окръжен съд се е позовал на съдържащото се в молба от 07.03.2012 г. изрично изявление на длъжника, че е получил изпратената от частния съдебен изпълнител покана за доброволно изпълнение, ведно със заповедта по чл.417 ГПК, на вписаната в поканата дата – 17.02.2012 г. С оглед на така направеното изявление е приел, че спирането е следвало да бъде поискано най-късно до 02.03.2012 г., когато е изтекъл двуседмичният срок по чл.414, ал.2 ГПК от връчване на заповедта, и че след като молбата за спиране е депозирана на 07.03.2012 г., същата се явява просрочена и не подлежи на разглеждане. Поради наличието на изявление от длъжника за получаване на заповедта съдът е преценил като правно ирелевантно обстоятелството, че поканата за доброволно изпълнение не е оформена според изискванията на чл.44, ал.1 ГПК и чл.50, ал.3 ГПК, тъй като не съдържа подпис на връчител и отбелязване на качеството на получателя.
Въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване поради отсъствие на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Частният жалбоподател е обосновал приложното поле на касационното обжалване с неправилното приложение на процесуалния закон при произнасянето по редовността на извършеното от съдебния изпълнител връчване на заповедта по чл.417 ГПК, поставящо началото на преклузивния срок за подаване на искане за спиране на изпълнението при предпоставките на чл.420 ГПК. Нарушението на закона съставлява касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, което обуславя неправилност на въззивното определение, а не процесуалноправен въпрос от обхвата на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Според указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС въззивният акт не може да се допусне до касационен контрол по съображения за неправилност, без да е посочен конкретен правен въпрос с обуславящо значение за изхода на делото и да са изпълнени допълнителните изисквания на т.1-т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. В случая частният жалбоподател не е формулирал правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК нито в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, нито в частната жалба, което е достатъчно основание за недопускане на обжалването.
За изчерпателност следва да се отбележи, че приложената към изложението съдебна практика е неотносима към решаващите аргументи, с които е мотивирано становището на въззивната инстанция за ненадлежно сезиране с просроченото искане по чл.420 ГПК. В представените определения на ВКС са разгледани хипотезите на връчване на призовки и съдебни книжа при условията на чл.50 ГПК и чл.39 ГПК и предпоставките, с които е обвързана редовността на връчването. Дадените разрешения нямат връзка с конкретното дело, тъй като изводите на въззивния съд за получаване на заповедта за изпълнение на датата 17.02.2012 г. не са обусловени от преценка на предвидените в закона формални правила, от които зависи редовността на връчването, а от изявлението на самия длъжник, че е получил заповедта на вписаната в поканата за доброволно изпълнение дата – 17.02.2012 г. Определението по адм. д. № 11345/2010 г. на ВАС не съставлява съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, съгласно разясненията в т.3 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, и не следва да се обсъжда.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № VІ-958 от 10.04.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 684/2012 г. на Бургаски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :