Р Е Ш Е Н И Е
№ 146
гр. София, 01 април 2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА и на прокурор от ВКП – РУСКО КАРАГОГОВ, изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 93/2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Тридесет и трета от НПК, образувано е по искане на осъдения С. А. С., ЕГН: [ЕГН], за възобновяване на ВЧНД №920/13 год. на Бургаския окръжен съд и отмяна на постановеното по него решение № 275 от 26.11.2013 г. Претендира се допуснато съществено нарушение на материалния закон по чл. 422,ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1,т.1 НПК, поради неправилно отказано приложение на основанията по чл. 25, вр. чл. 23 от НК за групиране на наказанията, наложени за престъпленията по НОХД№504/13 год. на РС Несебър и НОХД №4285/10 год. на РС Варна, които са извършени в съвкупност. Иска се възобновяване на делото и изменяване на атакуваното определение в тази част.
В съдебно заседание осъденият се явява лично и с назначеният по реда на чл. 94, ал.1,т.6 и т.9 от НПК служебен защитник – адвокат М. Г. от САК. Искането се поддържа в съдебно заседание от осъдения и от защитата адвокат Г.. Според С., деянията по цитираните наказателни дела, за които е осъден на единадесет и на шест месеца лишаване от свобода, са в съвкупност и по тях следва да му бъде определено общо, най-тежкото наказание между тези две наказания.
Прокурорът от ВКП е на становище, че делото е решено правилно и групирането е съобразено със закона, поради което искането е неоснователно.
В последната си дума осъденият С. моли за уважаване на искането.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, СЛЕД КАТО СЪОБРАЗИ НАПРАВЕНОТО ИСКАНЕ, СТАНОВИЩАТА И ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ И ИЗВЪРШИ ПРОВЕРКА НА ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО, НАМИРА СЛЕДНОТО :
Искането е допустимо: подадено е в законовия шестмесечен срок от легитимирана страна, срещу подлежащ на проверка по реда на възобновяване съдебен акт.
Разгледано по същество, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО.
С протоколно определение от 13.09.13г. по ЧНД№664/13г. на Несебърския районен съд по реда на чл. 306, ал.1, т.1 от НПК, във вр. чл. 25, ал.1 и ал. 2, вр. чл. 23, ал.1 от НК на осъдения С. са определени общи наказания по следните съвкупности : по НОХД№ 437/99г. на ОС-Русе и НОХД№ 276/01 на РС-Бяла – в размер на най-тежкото от определените наказания – глоба в размер на 100 лв. ; по НОХД 814/06г. на РС-Пловдив, НОХД№3273/06г. на РС-Бургас, НОХД№957806 на РС-Сливен, НОХД№656/07г. на РС-Пловдив и НОХД№5406/07 на СРС в размер на 3 години лишаване от свобода, при първоначален строг режим, в затвор; по НОХД0406/08г. на БРС и НОХД№211/07г. на РС-Несебър – 7 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим, в затвор.; по НОХД№4285/10г. на РС-Варна и НОХД№504/13г. на РС-Несебър – 11 месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим, в затвор. От всяко от тях, на основание чл. 25, ал. 2 от НК, е приспаднато времето, през което осъденият е търпял наказание „лишаване от свобода” по присъдите, включени в съответната съвкупност и времето, през което е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража”.
С въззивно решение№275/26.11.2013 год. по ВЧНД №920/13 год. на Бургаския окръжен съд / образувано по въззивна жалба от осъдения С./ е изменено определението по ЧНД №664/13 г. на Несебърския районен съд като на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК е определено общо най-тежкото наказание от 11 месеца лишаване от свобода между наложените му наказания по НОХД№406/08 на БРС, НОХД№211/07г. на РС-Несебър и НОХД№504/13г. на РС-Несебър, при първоначален „строг“ режим , в затвор с приспадане на изтърпяната част от наказанията и времето на „задържане под стража” по делата от тази съвкупност. Постановено е да се изтърпи отделно наказанието „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца по НОХД№4285/10г. на РС-Варна , при първоначален режим „строг“ режим , в затвор. В останалата част определението е потвърдено.
Искането за възобновяване на производството по ВЧНД №920/13 год. на Бургаския окръжен съд и за изменяване на постановеното решение с определяне на едно общо най-тежко наказание от наложените на дееца санкции по НОХД№504/13 год. на РС Несебър и по НОХД №4285/10 год. на РС гр. Варна , няма да доведе до най-благоприятното им съчетание за осъдения. Въз основа на задълбочено изследване на осъжданията на С., предмет на производството за групиране на наказания по реда на чл.306, ал.1,т.1 от НПК в първата инстанция, при контролната проверка въззивната инстанция е извършила правилна интерпретация на събраните от първостепенния съд данни, съответстваща на закона и на съдебната практика на ВС и ВКС. При извод, че няколко престъпления едновременно са в реална съвкупност и в рецидив, налагането на общо наказание за съвкупността, при наличието на условия за това, ще е в най-благоприятното за осъдения съчетание, когато се има предвид размерът на наложеното общо наказание и размера на наказанието, което следва да се изтърпи отделно от съвкупността.
В случая, деянието по нохд№504/2013 год. на РС гр. Несебър може да бъде отнесено едновременно към две съвкупности от престъпления, образувани както следва: в първата то се съчетава с деянието по нохд№4285/10 год. на РС гр. Варна; във втората съвкупност то е заедно с деянията по нохд№406/08 год.на РС Бургас и по нохд№211/07 год. на РС гр. Несебър. Вън от това, деянието по нохд№4285/10 год. на РС гр. Варна същевременно е в съвкупност с деянието по нохд№504/13 год. на РС Несебър и в рецидив с деянията по нохд№406/08 год.на РС гр. Бургас и по нохд№211/07 год. на РС Несебър, т.е. то не може да образува съвкупност с тях. Основателно е прието от контролната инстанция, че наказанието за деянието по нохд№504/13 год. на РС Несебър може да се комулира с наказанията за деянията, принадлежащи и към двете съвкупности, но следва да се съчетае по-благоприятно за дееца, ако бъде групирано с наказанията, наложени за деянията от втората съвкупност. А наказанието за деянието по нохд№4285/10 год. на РС Варна, което деяние е в рецидив с деянията по втората съвкупност, следва да се изтърпи отделно. Така, по втората съвкупност С. ще търпи общо, най-тежкото наказание от единадесет месеца „лишаване от свобода” и ще търпи отделно наказанието от шест месеца „лишаване от свобода” . При това съчетание на осъжданията за отделните деяния в процесното множество от престъпления, общо най-тежкото наказание и това , което осъденият ще търпи отделно, ще имат по-малък срок от едни месец, от срока на наложените му общо най-тежки наказания, ако те бяха формирани в две отделни съвкупности по същите наказателни дела. Проверката на правилността на тези изводи сочи на правилно приложение правилата по чл. 23-чл. 25 и чл. 27 от НК и на принципните положения, приети в ПП№4/65 год.,т.9 на ВС, ТР№11/87год.на ОСНК на ВС и ТР№3/09 год.,т.3 на ОСНК за най-благоприятното съчетание за дееца при групиране на наказания. Съпоставено е коректно времето на извършване на деянията по всяко едно от посочените наказателни дела и времето на влизане в сила на постановените по тях осъдителни съдебни актове.
Съставът на ВКС, трето н.о., споделя правилността на въззивното решение и не намери допуснато нарушение на закона.
Липсва основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1,т. 5 от НПК на атакуваното ВЧНД №920/13 год. на Бургаския окръжен съд и съответно за претендираната частична отмяна на постановеното въззивно решение.
Воден от тези мотиви и съгласно нормите по чл. 424 – чл. 426 НПК, ВКС,трето н.о. в настоящият съдебен състав
Р Е Ш И :
Оставя без уважение като неоснователно искането на осъдения С. А. С., ЕГН: [ЕГН], за възобновяване на ВЧНД №920/13 год. на Бургаския окръжен съд и за отмяна на постановеното по него решение № 275 от 26.11.2013 г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :