3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 416
София,13.06.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 2397/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение № 626 от 14.03.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 4337/2012 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото определение е потвърдено разпореждане от 04.10.2012 г. по т. д. № 5834/2012 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлена молбата на [фирма] за издаване на изпълнителен лист въз основа на арбитражно решение от 06.08.2012 г. по в. а. д. № 0044/2012 г. на МАС при Сдружение „Алианс за правно взаимодействие” за сумите 1 638 750 лв. – обезщетение за вреди, 213 750 лв. – неустойка, 31 025 лв. – разноски за арбитражното производство и 132 000 лв. – адвокатско възнаграждение.
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като твърди, че въззивният съд неправилно е потвърдил разпореждането за отхвърляне на молбата за издаване на изпълнителен лист въз основа на арбитражното решение, което съставлява предвидено в закона изпълнително основание и подлежи на принудително изпълнение. Излага доводи за незаконосъобразност на извода, че спирането на изпълнението на арбитражното решение при условията на чл.48, ал.2 ЗМТА е процесуална пречка за издаване на изпълнителен лист. При условията на евентуалност жалбоподателят прави искане за спиране на производството по т. д. № 5834/2012 г. на Софийски градски съд на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване на производството по т. д. № 670/2012 г. по описа на ВКС, І т. о., образувано по предявен иск за отмяна на арбитражното решение.
Допускането на касационно обжалване е обосновано с процесуалноправни въпроси, формулирани в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, по отношение на които се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът С. Б. И. в качеството на [фирма] – [населено място], оспорва искането за допускане на касационно обжалване и основателността на жалбата в писмен отговор по чл.276 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото приема, че макар да е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал. 1 ГПК, частната жалба е процесуално недопустима поради следното :
Определенията на въззивните съдилища, които могат да бъдат обжалвани с частна касационна жалба пред Върховния касационен съд, са посочени лимитивно в чл.274, ал.3 ГПК. Съгласно чл.274, ал.3 ГПК, на обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните определения, с които се оставят без уважение частни жалби срещу първоинстанционни определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото /т.1/, както и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие /т.2/.
С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил разпореждане, с което първоинстанционният съд е отхвърлил молба за издаване на изпълнителен лист въз основа на предвидено в чл.404, т.1 ГПК изпълнително основание – решение на Арбитражен съд със седалище в Република България. Така постановеното определение няма преграждащо действие по смисъла на чл.274, ал.3, т.1 ГПК и не разрешава по същество материалноправен спор, свързан с предмета на делото. Правните последици на определението рефлектират единствено върху изпълнението на признатите с арбитражното решение вземания, не и върху тяхното съществуване и съдебна защита. След като обжалваното определение не попада в хипотезите на чл.274, ал.3 ГПК, касационният контрол върху него е недопустим, което прави недопустима и частната касационна жалба.
Аргумент за недопустимост на касационното обжалване се съдържа и в т.6 от Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. по т. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, в което е прието, че производството по молба за издаване на изпълнителен лист по чл.244 ГПК /отм./ е двуинстанционно и с произнасянето на въззивния съд се изчерпва процесуалният ред за разглеждане на молбата за издаване на изпълнителен лист. Поради принципно непроменения характер на уредбата за издаване на изпълнителен лист въз основа на изпълнителните основания по чл.404, т.1 ГПК даденото разрешение не е изгубило значение след влизане в сила на ГПК от 2007 г. и следва да бъде съобразено при преценката за допустимост на жалбата.
По изложените съображения частната касационна жалба следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима, без да се обсъжда заявеното с нея искане за спиране на делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение № 626 от 14.03.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 4337/2012 г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, Търговска колегия, в едноседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :