5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 276
София,24.09.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 4632/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу въззивно решение № 1768 от 03.09.2013 г., постановено по т. д. № 4503/2012 г. на Софийски апелативен съд, 5 състав. С посоченото решение, след отмяна на решение № 55 от 29.09.2012 г. по т. д. № 26/2012 г. на Врачански окръжен съд, са отхвърлени предявените от [фирма] против [община] искове с правно основание чл.266 ЗЗД, чл.79 ЗЗД и чл.92 ЗЗД за заплащане на сумите 22 755.04 лв. – част от договорена цена, представляваща начислен ДДС по 22 бр. неизплатени месечни вноски по договор с гарантиран резултат от 06.04.2006 г. за периода 10.12.2009 г. – 10.09.2011 г., 2 467.20 лв. – изравнително плащане /премия/ за изпълнение на гарантиран резултат по протокол от 05.10.2007 г., 198 лв. – стойност на извършени СМР по фактура № [ЕГН]/09.03.2011 г., и 2 265.12 лв. – неустойка за забавено плащане по договора от 06.04.2006 г.
В касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивното решение като неправилно на основанията по чл.281, т.3 ГПК. Поддържат се оплаквания, че въззивният съд е нарушил съществено съдопроизводствените правила като е приел служебно, че сключеният между страните договор е нищожен поради нарушение на императивни разпоредби на ЗОП и НВМОП, без нищожността на договора да е въведена състезателно в процеса с доводи или възражения на страните и без да са дадени указания по реда на чл.146 ГПК за необходимостта от събиране на доказателства за спазване на императивните разпоредби за провеждане на тръжна процедура, съставляваща условие за валидност на договора. Навеждат се доводи за необоснованост и противоречие с материалния закон на извода в решението, че исковете са неоснователни и с оглед сключения от касатора договор за цесия, с който вземанията по договора от 06.04.2006 г., включително начисленият ДДС върху цената на извършените СМР, са прехвърлени на трето лице.
Допускането на касационно обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. К. твърди, че въззивното решение съдържа произнасяне по значими за изхода на делото правни въпроси, които са разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС в решение № 61/22.04.2013 г. по т. д. № 94/2012 г. на І т. о., решение № 325/22.07.2011 г. по гр. д. № 954/2010 г. на ІV г. о., решение № 172/23.02.2010 г. по гр. д. № 386/2009 г. на ІІІ г. о., решение № 859/11.01.2011 г. по гр. д. № 1295/2009 г. на ІV г. о., решение № 211/20.06.2011 г. по гр. д. № 995/2010 г. на ІV г. о., решение № 700/06.12.2010 г. по гр. д. № 304/2010 г. и определение № 76/08.02.2012 г. по т. д. № 789/2011 г. на ІІ т. о., и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно : 1. Излиза ли от обхвата на служебната проверка по чл.269 ГПК произнасянето на въззивния съд относно действителността на договора с оглед обстоятелството, че първоинстанционният съд, разгледал делото, с доклада по чл.146 ГПК приема сключения между страните договор за действителен, страните не спорят и не повдигат възражения за неговата действителност, този довод не е наведен състезателно както от страните по делото, така и от първоинстанционния съд, и не се събират доказателства в тази насока; 2. Следва ли въззивният съд да изготви доклад в съответствие с чл.146, ал.1 ГПК, когато съобразените от първоинстанционния съд факти не са били предмет на неговия доклад, но обуславят решаващите изводи по спора, в конкретния случай, че не са представени доказателства за проведена обществена поръчка; Дължи ли въззивният съд да даде указания на страните за представяне на доказателства във връзка с факти и обстоятелства, които според решаващия състав са от съществено значение за изхода на делото, както и разпределение на доказателствената тежест относно тези факти, съгласно чл.146, ал.1 ГПК, предвид това, че не са повдигнати служебно от първоинстанционния съд, както и от страните по делото, и какви са последиците от неизпълнението на тези задължения.
Ответникът по касация [община] – [населено място], оспорва искането за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба по съображения в писмен отговор, депозиран в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК и е допустима в частта, с която е обжалвано въззивното решение по иска с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 22 755.04 лв. В частта, с която е обжалвано решението за отхвърляне на исковете по чл.266, ал.1 ЗЗД, чл.79 ЗЗД и чл.92, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумите 198 лв., 2 467.20 лв. и 2 265.12 лв., касационната жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, тъй като с оглед цената на исковете, която е под предвидените в чл.280, ал.2 ГПК минимални прагове за достъп до касационно обжалване по граждански и търговски дела, въззивното решение не подлежи на касационен контрол.
За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявения от [фирма] против [община] иск с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 22 755.04 лв., формирана като сбор от начислен ДДС върху 22 бр. месечни вноски за цена на СМР, възложени с договор от 06.04.2006 г. за извършване на СМР и инженеринг с гарантиран резултат, Софийски апелативен съд е приел, че посоченият договор е нищожен поради нарушение на императивни материалноправни норми на Закона за обществените поръчки /ЗОП/ и Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки и като такъв не е породил претендираното с иска вземане. Нищожността е мотивирана с обстоятелството, че договорът попада в приложното поле на ЗОП и НВМОП, което предполага да е сключен след провеждане на специална процедура за възлагане на малка обществена поръчка, за откриването и провеждането на каквато не са представени доказателства по делото. Въззивният съд е преценил, че макар нищожността на договора да не е въведена състезателно с доводи и възражения на страните, разполага с правомощия да следи служебно за действителността на договора и на отделните негови клаузи от гледна точка на тяхното съответствие с императивните материалноправни разпоредби на закона. Независимо от извода за нищожност на договора, въззивният съд е приел, че искът е неоснователен и поради това, че преди предявяването му ищецът – изпълнител е цедирал на трето лице договорните си вземания към ответника – възложител, включващи и претендирания ДДС от 22 755.04 лв., който съставлява неделима част от вземането за възнаграждение за извършени СМР. Този извод е направен по повод релевирания във въззивната жалба на ответника довод, че ищецът не е активно материалноправно легитимиран да претендира спорното вземане, което в резултат на извършената цесия е преминало в патримониума на третото лице – цесионер.
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК процесуалноправни въпроси са от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, доколкото служебното произнасяне на въззивния съд по действителността на сключения между страните договор е обусловило отхвърлянето на иска с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД. Въпреки наличието на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК и независимо от допълнителните предпоставки по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, касационно обжалване по въведените с изложението въпроси не може да се допусне, тъй като отхвърлянето на иска не е резултат единствено от тяхното разрешаване. Становището на въззивния съд за неоснователност на исковата претенция не е обосновано само с нищожността на договора от 06.04.2006 г., а е аргументирано и с друг самостоятелен извод – че дори договорът да е действителен, ищецът /сега касатор/ не е материалноправно правно легитимиран да претендира основаното на него вземане за ДДС върху неплатеното възнаграждение за извършени СМР поради извършената цесия, с която вземането е прехвърлено на трето лице. При така формирания самостоятелен извод за неоснователност на иска и липсата на поставен във връзка с него правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, допускането на касационно обжалване по въпросите за правомощието на въззивния съд служебно да се произнася по действителността на сключения между страните договор и за произтичащите от това задължения във връзка с доклада по чл.146 ГПК не би довело до друг изход на делото, различен от постановения с обжалваното решение. Поради това касационно обжалване на решението не следва да се допуска.
Ответникът по касация не е претендирал разноски и такива не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, на основание чл.280, ал.2 ГПК и чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма] – [населено място], срещу въззивно решение № 1768 от 03.09.2013 г., постановено по т. д. № 4503/2012 г. на Софийски апелативен съд, 5 състав1 в частта, с която след отмяна на решение № 55 от 29.09.2012 г. по т. д. № 26/2012 г. на Врачански окръжен съд са отхвърлени предявените от [фирма] против [община] искове с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД, чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД за заплащане на сумите 2 467.20 лв. – изравнително плащане /премия/ за изпълнение на гарантиран резултат по протокол от 05.10.2007 г., 198 лв. – стойност на извършени СМР по фактура № [ЕГН]/09.03.2011 г., и 2 265.12 лв. – неустойка за забавено плащане по договор от 06.04.2006 г.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд, 5 състав, въззивно решение № 1768 от 03.09.2013 г. по т. д. № 4503/2012 г. в частта, с която след отмяна на решение № 55 от 29.09.2012 г. по т. д. № 26/2012 г. на Врачански окръжен съд е отхвърлен предявеният от [фирма] против [община] иск с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.79 ЗЗД за заплащане на сумата 22 755.04 лв. – част от договорена цена, представляваща начислен ДДС по 22 бр. неизплатени месечни вноски по договор с гарантиран резултат от 06.04.2006 г. за периода 10.12.2009 г. – 10.09.2011 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването с частна жалба пред друг състав на ВКС, Търговска колегия, само в частта за оставяне на касационната жалба без разглеждане, а в останалата част не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :