4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 322
София,02.06.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 3917/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу решение № 178 от 27.06.2013 г., постановено по в. т. д. № 48/2013 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1499 от 24.10.2013 г. по т. д. № 802/2012 г. на Варненски окръжен съд за отмяна, на основание чл.74, ал.1 ТЗ, на решенията, взети от проведеното на 31.01.2012 г. общо събрание на съдружниците в [фирма].
В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение на основанията по чл.281, т.3 ГПК. К. моли за отмяна на решението и за отхвърляне на исковете по чл.74 ТЗ.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като значими за изхода на делото са формулирани въпросите : За възможността съдът да се позове на писмено доказателство, което не е било прието по установения в ГПК ред; За несъобразяването на въззивния съд с пределите на материалната доказателствена сила на официален удостоверителен документ; По какъв начин следва да се извърши уведомяването с нотариална покана на физическо лице, на което вписания като постоянен и настоящ адрес не съществува фактически и физически. За първите два въпроса се твърди, че са разрешени в отклонение от задължителната практика на ВКС в цитирани решения по чл.290 ГПК, в Тълкувателно решение № 11/21.03.2013 г. по т. д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС и в постановеното по реда на ГПК /отм./ решение № 2357/22.07.1981 г. по гр. д. № 1861/81 г. на ВС, ІІ г. о. За третия въпрос се сочи основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касация С. Й. Ф. от [населено място] не заявява становище в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Варненски окръжен съд, с което на основание чл.74, ал.1 ТЗ са отменени решенията на общото събрание на съдружниците в [фирма] от 31.01.2012 г., Варненски апелативен съд е приел, че решенията са взети в нарушение на закона и устава на дружеството, тъй като събранието е проведено без на ищеца – съдружник С. Й. Ф. да са връчени предупреждение за изключване и покана по чл.139, ал.1 ТЗ. Като ирелевантно за спора е преценено предприетото от дружеството – ответник връчване на предупреждението и на поканата чрез нотариална покана и залепване на уведомление по чл.47, ал.1 ГПК на адреса на управление на друго търговско дружество, където според ответника се е намирала местоработата на ищеца – съдружник. Въззивният съд е възприел становището на първоинстанционния съд, че способът на чл.47, ал.1 ГПК е неприложим в хипотезата на чл.49 ГПК, доколкото връчването на адрес по месторабота може да се извърши само лично на лицето или на друго лице, съгласно да приеме съобщението, но не и чрез залепване на уведомление. За недоказано е счетено твърдението на ответника, че връчването на предупреждението и на поканата за събранието на постоянния и настоящ адрес на ищеца, вписан в документите му за самоличност и в дружествения договор, е било невъзможно по причина, че този адрес фактически не съществува. В подкрепа на това твърдение по делото е представено удостоверение, издадено от Кмета на Район „Приморски” – [населено място], според което вписаният като постоянен и настоящ адрес на ищеца – „сп. „М.”, ул.”17-та” № 102”, не фигурира в административната карта на Район „Приморски” – [населено място]. Решаващият въззивен състав е приел, че съдържанието на удостоверението е опровергано от официалното изявление на длъжностното лице по призоваването върху приложено на л.48 от делото съобщение, че на 15.04.2013 г. длъжностното лице е посетило лично точно този адрес и поради неоткриване на адресата е оставило съобщение на входната врата на № 102, по повод на което ищецът се е явил на 16.04.2013 г. в деловодството на съда. В съответствие с констатацията, че ищецът е имал постоянен и настоящ адрес, на който е следвало да се връчат предупреждението и поканата, е направен решаващия извод, че неизпълнението на изискванията на закона и на дружествения договор за връчване на поканата и на предупреждението опорочава взетите от събранието решения и налага отмяната им на основание чл.74, ал.1 ТЗ.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Първият въпрос в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК – за възможността съдът да се позове на писмено доказателство, което не е било прието по установения в закона ред, е поставен във връзка с оплакването в касационната жалба, че въззивният съд е приел за съществуващ вписания като постоянен и настоящ адрес на ищеца на изявление на длъжностното лице по призоваването, което не е прието като доказателство по делото. Освен, че не отговаря на изискването на чл.280, ал.1 ГПК – да е от значение за изхода на делото, посоченият въпрос не намира опора и в процесуалния закон, който не поставя изискване удостоверителното изявление на длъжностното лице по призоваването да бъде приемано като писмено доказателство по делото. Изявленията на длъжностното лице по призоваването във връзка с процедурата по връчване на призовки и съдебни книжа се обективират писмено по реда на чл.44 и сл. ГПК и се приобщават към делото, без да е необходим нарочен акт на съда за приемането им като условие за позоваване на удостоверените с тях обстоятелства. В случая изявлението на длъжностното лице по призоваването, че е посетило вписания като постоянен и настоящ адрес на ищеца – съдружник, е обективирано писмено върху приложено към делото съобщение, което въззивният съд е съобразил при разрешаването на спора дали ищецът е имал адрес, позволяващ връчване на предупреждението за изключване и на поканата за провеждане на общото събрание. Твърдението на касатора, че въззивният съд е процедирал в отклонение от задължителната практика на ВКС в решение № 263/01.07.2011 г. по гр. д. № 561/2010 г. на ВКС, ІV г. о., и от казуалната практика в решение № 2357/22.07.1981 г.по гр. д. № 1861/81 г. на ВС, ІІ г. о., е недоказано. Решенията не съдържат произнасяне по въпроса за необходимостта от приемане на изявлението на длъжностното лице по призоваването като писмено доказателство по делото и формираната с тях практика е неотносима към разглеждания въпрос.
Общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК не е осъществена и по отношение на втория въпрос в изложението – за несъобразяването на въззивния съд с пределите на материалната доказателствена сила на издаденото от Кмета на „Район Приморски” – [населено място], удостоверение за несъществуване на постоянния и настоящ адрес на ищеца в административната карта на [населено място]. За да не зачете материалната доказателствена сила на удостоверението, въззивният съд е приел, че същата е оборена от официалното удостоверяване на длъжностното лице по призоваването, че в действителност такъв адрес съществува и че на него ищецът е получил изпратено от съда съобщение. Така направеният извод произтича от преценката на два официални удостоверителни документа с противоположно съдържание, извършена от въззивния съд в рамките на поверената му от закона правораздавателна дейност, и е от значение за правилността на въззивното решение, която не е предмет на производството по чл.288 ГПК. Според указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, въпросите, които се отнасят до извършената от въззивния съд преценка на доказателствата и до възприемане на фактическата обстановка по спора, не съставляват правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и касационно обжалване по повод на тях не може да се допусне. Поставеният от касатора въпрос е насочен към проверка на правилността на формирания в решението извод за опровергаване съдържанието на удостоверението и с оглед дадените от ОСГТК на ВКС указания не покрива общия селективен критерий на чл.280, ал.1 ГПК. При отсъствие на общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК не следва да се обсъждат доводите за отклонение на обжалваното решение от задължителната практика на ВКС.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване и по въпроса по какъв начин следва да се извърши уведомяването с нотариална покана на физическо лице, на което вписания като постоянен и настоящ адрес не съществува фактически и физически. Въпросът възпроизвежда защитната теза на касатора, че вписаният постоянен и настоящ адрес на ищеца – съдружник е фиктивен. Тази теза не е възприета от въззивния съд, който след преценка на данните и доказателствата по делото е приел, че адресът съществува, и в зависимост от това е изградил извода си за порочност на оспорените по реда на чл.74 ТЗ дружествени решения поради нарушаване на изискванията на закона и на дружествения договор за връчване на адреса на отправените до съдружника предупреждение за изключване и покана за събранието. Извеждането на въпроса от фактическите твърдения на касатора, а не от решаващите изводи на съда, изключва общото основание по чл.280, ал.1 ГПК и прави безпредметно обсъждането на бланкетно сочената допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. т. д. № 48/2013 г. на Варненски апелативен съд.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 178 от 27.06.2013 г., постановено по в. т. д. № 48/2013 г. на Варненски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :