4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 388
С., 21.05.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 196/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Р. В. Н. в качеството на [фирма] – [населено място], и [фирма] – [населено място], срещу определение № 853 от 16.12.2011 г., постановено по ч. гр. д. № 587/2011 г. на Ловешки окръжен съд. С посоченото определение е потвърдено определение № 878 от 13.10.2011 г. по гр. д. № 1382/2011 г. на Ловешки районен съд, с което на основание чл.130 ГПК е върната исковата молба и е прекратено производството по делото поради недопустимост на исковете, предявени от [фирма] и [фирма] против Н. Х. М. – Иванова и Ц. Н. Н. – ЧСИ с рег. № 756 на КЧСИ.
Частните жалбоподатели молят за отмяна на въззивното определение като твърдят, че същото е неправилно поради необоснованост и нарушение на закона. Излагат съображения, че при ограничената с чл.435, ал.2 ГПК процесуална възможност за обжалване на действията на съдебния изпълнител установителният иск е единственият възможен способ за защита на правата им като длъжници в производството по изпълнително дело № 18/2006 г., засегнати от неизвършването на значими за законосъобразното развитие на делото изпълнителни действия от страна на ответника ЧСИ Ц. Н..
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано бланкетно с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поддържано по отношение на следния въпрос : „Дали приложението на чл.435, ал.2 ГПК изключва правната възможност да бъде установявано извършването или неизвършването на процесуално действие /в случая – връчване на призовка за доброволно изпълнение/ от значение за развитието на изпълнителния процес и във връзка с приложението на института на погасителната давност, с оглед изтеклите срокове в конкретния процес – изп. д. № 18/2006 г. на ЧСИ Ц. Н. с район на действие Окръжен съд – Плевен”.
Ответниците Н. Х. М. – Иванова и Ц. Н. Н. от [населено място] не заявяват становище по частната касационна жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените доводи, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди определението на Ловешки районен съд, с което е върната подадената от Р. Н. в качеството на [фирма] и [фирма] искова молба и е прекратено образуваното по повод на нея гр. д. № 1382/2011 г., Ловешки окръжен съд е приел за правилен извода на първоинстанционния съд за недопустимост на предявените с исковата молба установителни искове. Въззивният съд е преценил, че искането на ищците за съдебно установяване на липсата на редовно връчена призовка за доброволно изпълнение по изп. дело № 18/2006 г. и на недействителност на извършените след 27.07.2010 г. изпълнителни действия по делото от страна на ответника ЦСИ Ц. Н. съставлява по същността си оспорване на законосъобразността на действията на съдебния изпълнител. Поради това е обосновал становище, че защитата на ищците като длъжници в изпълнителното производство може да се осъществи само по специалния ред на чл.435, ал.2 ГПК за обжалване действията на съдебния изпълнител, което изключва допустимостта на иска по чл.124 ГПК за установяване неизвършването и недействителността на конкретни изпълнителни действия. Съставът на Ловешки окръжен съд се е позовал и на отсъствието на правен интерес от предявените установителни искове, предвид наличието на висящо производство пред Плевенски окръжен съд, образувано по жалби на [фирма] и [фирма] с правно основание чл.435, ал.2 и ал.4 ГПК срещу действията на ЦСИ Ц. Н., свързани с невръчването на призовка за доброволно изпълнение.
Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение.
Процесуалноправният въпрос, с който частните жалбоподатели са обосновали приложното поле на касационното обжалване, съставлява по същността си касационно оплакване за неправилност на решаващия извод на въззивния съд за недопустимост на предявените установителни искове поради наличие на установен в закона – чл.435 и сл. ГПК, процесуален ред за защита срещу незаконосъобразните действия на съдебния изпълнител в изпълнителното производство. Според указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, касационните основания по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на обжалвания въззивен акт са извън очертаното в чл.280, ал.1 ГПК приложно поле на касациония контрол и наличието им само по себе си не може да обоснове достъп до касационен контрол. След като въведеният въпрос е от значение за правилността на обжалваното определение, искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно поради отсъствие на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касация.
Дори да се приеме, че въпросът попада в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК, не е осъществена специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК допълнителна предпоставка, на която се позовават частните жалбоподатели. Предпоставките, при които е допустимо предявяване на установителен иск, и редът за защита срещу действията на съдебния изпълнител в изпълнителното производство са уредени ясно и изчерпателно с разпоредбите на чл.124 ГПК и чл.435 и сл. ГПК. В практиката на ВКС, създадена при действието на отменения ГПК от 1952 г. и след влизане в сила на ГПК от 2007 г., няма спор, че защитата срещу процесуалната незаконосъобразност на извършваните в изпълнителния процес действия на принудително изпълнение се осъществява посредством тяхното обжалване пред съда в рамките на специалното производство по чл.435 – чл.438 ГПК, аналогично на производството по чл.332 – чл.335 ГПК /отм./. Наличието на специален ред за защита срещу процесуалната незаконосъобразност на действията на съдебния изпълнител изключва възможността за защита на длъжника чрез иск по чл.124 ГПК за установяване неизвършването на изпълнителни действия, съответно на несъответствие със закона на проведени изпълнителни действия, в каквато насока са и мотивите на въззивния съд. При наличие на ясна и точна правна уредба и на трайна съдебна практика по поставения от частните жалбоподатели процесуален въпрос касационното разглеждане на частната жалба няма да допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото, което сочи на отсъствие на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Предвид изложените съображения Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 853 от 16.12.2011 г., постановено по ч. гр. д. № 587/2011 г. на Ловешки окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :