4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 802
С., 20.12. 2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 256/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] – [населено място], срещу решение № 835 от 15.12.2010 г. по в. гр. д. № 1080/2010 г. на Пловдивски апелативен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 202 от 16.08.2010 г. по гр. д. № 42/2010 г. на Кърджалийски окръжен съд, с което по предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК е признато за установено по отношение на [община], че [фирма] не дължи следните суми, присъдени по реда на чл.242 във вр. с чл.237, б.”в” ГПК /отм./ с определение № 104 от 25.03.2008 г. по ч. гр. д. № 165/2008 г. на Кърджалийски окръжен съд, за които е издаден изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело № 439/2009 г. по описа на ЧСИ с рег. № 812 и район на действие Кърджалийски окръжен съд : Сумата 283 263.01 лв. – част от общо присъдената с определение № 104 от 25.03.2008 г. по ч. гр. д. № 165/2008 г. сума от 395 583.95 лв., представляваща невнесени вноски по чл.10.2 и чл.10.3 от сключен на 17.12.1998 г. договор за приватизационна продажба за периода 01.08.2000 г. – 01.08.2007 г.; сумата 417.90 лв. – част от присъдената с посоченото определение сума от 20 894.84 лв., представляваща лихва върху главницата по чл.10.3 от договора за периода 04.04.2002 г. – 26.02.2008 г.; и сумата 25 100 лв. – част от общо присъдената с определение № 104 от 25.03.2008 г. сума от 170 564.21 лв., представляваща лихва за забава върху неплатените вноски на основание чл.28 от договора за периода 04.04.2002 г. – 26.02.2008 г., и с оглед изхода на делото са присъдени разноски на ищеца [фирма] в размер на сумата 65 038.22 лв.
В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и нарушение на материалния закон. К. поддържа, че въззивният съд е приложил неправилно разпоредбата на чл.76, ал.2 ЗЗД като е приел, че с извършените плащания на сумите 200 000 лв. и 62 596.31 лв. е погасено частично основното задължение на ищеца – купувач за заплащане на уговорената в приватизационния договор цена, а не начислените върху цената лихви и неустойки. Твърди, че дерогирането на установената в чл.76, ал.2 ЗЗД поредност за погасяване на задълженията по приватизационния договор е резултат от необоснования извод на решаващата съдебна инстанция, че в качеството й на кредитор по договора [община] е изразила съгласие посочените суми да бъдат отнесени за погасяване на главницата, вместо на лихвите и неустойките. Излага доводи, че произнасянето на въззивния съд по съществото на спора не е съобразено с отсъствието на изразено от кредитора съгласие за приемане на плащането на сумата 200 000 лв., извършено от трето за приватизационната сделка лице /приватизираното дружество [фирма]/ и поради това лишено от погасителен ефект спрямо поетите от купувача задължения, както и с основанието за плащане на сумата 62 596.31 лв., несвързано с приватизационния договор.
Допускането на касационно обжалване е обосновано с разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК като е посочено, че неправилното – постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, решение на въззивния съд е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], е депозирал писмен отговор по чл.287 ГПК, в който е изразил становище за отсъствие на основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол, алтернативно – за неоснователност на касационната жалба, и е поискал присъждане на разноски. В отговора е наведен и довод, че касационната жалба подлежи на връщане поради неотстраняване в срок на указаните от въззивния съд нередовности във формата и съдържанието й.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Неоснователен е доводът на ответника за наличие на основанието по чл.286, ал.1, т.2 ГПК за връщане на касационната жалба. Приложените към делото доказателства сочат, че в последния ден от срока, предоставен с разпореждане № 64/13.01.2011 г. на зам. председател на Пловдивски апелативен съд, касаторът [община] е изпратил чрез куриер подписана от надлежно упълномощен процесуален представител касационна жалба, придружена с пълномощно и с квитанция за внесена държавна такса, в която е обективирано и изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Срокът за поправяне на жалбата е спазен при условията на чл.62, ал.2 ГПК, поради което липсва основание за нейното връщане.
Въззивният Пловдивски апелативен съд е потвърдил решението на Кърджалийски окръжен съд, с което е уважен предявеният от [фирма] против [община] отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за недължимост на сумите 283 263.01 лв., 417.90 лв. и 25 100 лв., представляващи част от задължения за непогасени вноски за цена по чл.10.2 и чл.10.3 от сключен на 17.12.1998 г. договор за приватизационна продажба на дружествени дялове от капитала на [фирма] – [населено място], лихви върху главницата по чл.10.3 от договора и лихви за забава по чл.28 от договора, за които е издаден изпълнителен лист по реда на чл.242 във вр. с чл.237, б.”в” ГПК /отм./ в производството по ч. гр. д. № 165/2008 г. на Кърджалийски районен съд и е образувано изпълнително дело № 439/2009 г., след като е приел, че задължението за сумата 283 263.01 лв. е погасено чрез извършени в полза на продавача [община] плащания, а задължението за лихви по чл.28 от договора е погасено с изтичане на предвидената в чл.111, б.”в” тригодишна погасителна давност. Изводите за погасяване на отричаните с иска задължения, предмет на издадения в полза на продавача по приватизационната сделка изпълнителен лист, са направени след анализ на приетите по делото писмени доказателства и на заключението на назначената от първоинстанционния съд съдебно – счетоводна експертиза. Със съдържанието на писмените доказателства и констатациите в експертното заключение е обоснована и преценката на въззивния съд, че чрез извършените и приети от кредитора [община] плащания на сумите 200 000 лв. и 62 596.31 лв. е погасено частично основното задължение на купувача [фирма] – това за цената по приватизационния договор, а не акцесорното задължение за лихви по чл.28 от договора.
Настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване поради отсъствие на предвиденото в чл.280, ал.1 ГПК общо изискване за достъп до касация.
За да обоснове приложното поле на касационното обжалване, касаторът се е позовал формално на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не е посочил конкретният материалноправен или процесуалноправен въпрос, чието разрешаване от въззивния съд е обусловило уважаването на предявения срещу него отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. В касационната жалба като значим за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК е посочен „въпросът” за неправилността на въззивното решение, произтичаща от нарушение на материалния закон – чл.76, ал.2 ЗЗД, и необоснованост на изводите на въззивната инстанция за погасяване на отричаните с иска по чл.124, ал.1 ГПК задължения, предмет на издадения по реда на чл.242 във вр. с чл.237, б.”в” ГПК /отм./ изпълнителен лист в полза на [община]. В качеството им на касационни основания по чл.281, т.3 ГПК материалната незаконосъобразност и необосноваността са релевантни за правилността на атакувания съдебен акт, но не са тъждествени с установеното в чл.280, ал.1 ГПК общо основание за достъп до касационно обжалване. Разграничението между двете групи основания по чл.281, т.3 ГПК и чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК е проведено изрично от законодателя и е изяснено в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС – т.1, с което е отречена процесуалната възможност за допускане на касационно обжалване единствено по съображения за неправилност на въззивното решение, респ. при липса на посочен от касатора правен въпрос, разрешаването на който е обусловил изхода на конкретното дело. В случая касаторът е поставил знак на равенство между основанията по чл.281, т.3 ГПК и общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, което само по себе си е достатъчно за недопускане на касационното обжалване.
Поради непосочване на правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и с оглед указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС не следва да се обсъжда бланкетно поддържаното в касационната жалба основание за допускане на касационно обжалване – чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Разноски не следва да се присъждат на ответника по касация, въпреки направеното в отговора на касационната жалба искане, тъй като не са представени доказателства за извършването им.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 835 от 15.12.2010 г., постановено по в. гр. д. № 1080/2010 г. на Пловдивски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :