5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 640
София, 14.11.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 229/2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Държавен фонд „Земеделие” – [населено място], срещу въззивно решение № 403 от 18.10.2013 г., постановено по в. т. д. № 1249/2013 г. на Старозагорски окръжен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 80 от 20.02.2013 г. по гр. д. № 2498/2012 г. на Казанлъшки районен съд, с което са отхвърлени предявените по реда на чл.422, ал.1 ГПК от Държавен фонд „Земеделие” против С. К. Славчева искове за установяване съществуването на парични вземания за сумите 24 446 лв. – получена без основание сума по нищожен договор № 24/112/02702 от 24.09.2009 г., и 324.58 лв. – лихви за забава за периода 14.10.2010 г. – 29.11.2010 г., за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК в производството по гр. д. № 3334/2010 г. на Казанлъшки районен съд.
В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост на въззивното решение и за постановяването му в нарушение на материалния закон – чл.28, ал.1 от Закона за посевния и посадъчен материал /ЗППМ/. По съображения в жалбата се прави искане за отмяна на решението и за признаване съществуването на установяваното по реда на чл.422, ал.1 ГПК парично вземания с присъждане на направените по делото разноски.
Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, обосновано в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Ответницата по касация С. К. Славчева от [населено място] изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на жалбата Претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК от Държавен фонд /ДФ/ „Земеделие” против С. К. Славчева иск за установяване съществуването на парично вземане, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, оспорена с възражение в срока по чл.414 ГПК. Според твърденията в исковата молба, вземането е формирано като сбор от сумите 24 446 лв. и 324.58 лв., първата от които подлежащата на връщане субсидия по договор № 24/112/02702/24.09.2009 г., а втората – лихва за забава върху получената субсидия за периода от 14.10.2010 г. до 29.11.2010 г. В исковата молба е посочено, че сумата 24 446 лв. е получена от ответницата без основание и подлежи на връщане, тъй като договорът от 24.09.2009 г. е нищожен поради противоречие със закона – чл.9, ал.1, т.8 от Наредба № 9/03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери” по Програма за развитие на селските райони за периода 2007 г. – 2013 г.
Първоинстанционният съд е отхвърлил иска, след като е приел, че договорът, по силата на който ответницата е получила предоставената й като субсидия парична сума, не е нищожен и получаването на субсидията не е лишено от основание по смисъла на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
Сезиран с въззивна жалба от ДФ „Земеделие”, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, като е споделил изцяло становището на първата инстанция за действителност на договора за отпускане на безвъзмездна финансова помощ.
За да потвърди обжалваното пред него решение, въззивният съд е приел, че финансовата помощ е предоставена на ответницата в съответствие с действащите към момента на подаване на заявлението за финансиране и към момента на сключване на договора нормативни изисквания, уредени изчерпателно в приложимата към спора Наредба № 9/03.04.2008 г., издадена от министъра на земеделието и продоволствията /обн. ДВ бр.42/25.04.2008 г./. За недоказано е счетено твърдението на ищеца, че поради липса на притежавано разрешение от ИАСС по чл.28, ал.1 ЗППМ за производство на посевен и посадъчен материал ответницата не е разполагала с необходимите площи за създаване на разсадник за трайни насаждения, поради което договорът е сключен в нарушение на чл.9, ал.1, т.8 от Наредбата, предвиждащ като условие за предоставяне на финансова помощ по мярка 112 общият икономически размер на земеделското стопанство на кандидата да е не по-малко от 2 икономически единици. След анализ на нормативната уредба относно предпоставките и реда за финансиране въззивният съд е достигнал до извод, че представянето на разрешение по чл.28, ал.1 ЗППМ към изискуемия пакет от документи по Приложение № 3 към чл.17, ал.1 от Наредба № 9/03.04.2008 г. и наличието на самото разрешение за извършване на дейността, за подпомагането на която се кандидатства, са въведени като условие за подпомагане по мярка 112 след сключване на договора между страните посредством изменения на Наредбата, обнародвани в ДВ бр.23/2012 г. и бр.60/2012 г., поради което са неприложими към договора и евентуалното им неспазване не опорочава договора до степен на нищожност. С аргументи, че към релевантния за спора момент – сключването на договора, наличието на разрешение по чл.28 ЗППМ е било относимо само към извършваната от кандидата дейност, но не и към изискванията за подпомагане на дейността в рамките на мярка 112, и че разрешението не променя статута на земеделската земя, включена в площта на декларираното от кандидата земеделско стопанство, съдът е формирал и извода, че липсата на разрешение не може да служи като основание за преизчисляване на икономическия размер на земеделското стопанство на ответницата, което към датите на подаване на заявлението и сключване на договора е отговаряло на визирания в чл.9, ал.1, т.8 от Наредбата размер – 2 икономически единици.
Настоящият състав на ВКС намира, че не е осъществено поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване с въпроса „установяването на условие за недопустимост на финансиране при вече сключен договор за предоставяне на финансова помощ отразява ли се на действителността на договора”. Така формулираният въпрос не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК – да е от значение за изхода на делото. Според разясненията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК е този въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Правните изводи, с които въззивният съд е мотивирал становището си за действителност на договора за предоставяне на финансова помощ и за неоснователност на довода за неговата нищожност поради противоречие със закона, са в насока, противоположна на поставения въпрос. За да отхвърли иска по чл.422, ал.1 ГПК, въззивният съд е приел, че договорът за предоставяне на финансова помощ е сключен при спазване на всички изисквания за финансиране, предвидени като условия за предоставяне на финансова помощ по мярка 112 в приложимата към датата на сключване на договора правна уредба. В съдебната практика никога не е съществувал спор, че противоречието със закона като основание по чл.26, ал.1 ЗЗД за нищожност на един договор се преценява съобразно действащата към момента на сключване на договора правна уредба и че настъпилите след сключване на договора законодателни промени в приложимата правна уредба не могат да рефлектират върху действителността на договора, освен ако законодателят не им е придал изрично обратно действие. Изхождайки от същите разбирания, въззивният съд е отрекъл приложимостта към процесния договор на приетите след сключването му законодателни промени, с които са въведени допълнителни изисквания за предоставяне на финансова помощ по мярка 112 – за притежаване и представяне от кандидата на разрешение по чл.28, ал.1 ЗППМ за производство на посевен и посадъчен материал. Същевременно съдът е прел, че макар по време на сключване на договора да е действала разпоредбата на чл.28, ал.1 ЗППМ, установяваща специален разрешителен режим за производство на посевен и посадъчен материал, наличието на разрешение по чл.28, ал.1 ЗППМ е условие за извършване на самата дейност по производство на посевен и посадъчен материал, но не и условие за предоставяне на финансова помощ за дейността. След като в обжалваното решение е направен извод, че към момента на сключване на договора наличието на разрешение по чл.28, ал.1 ЗППМ не е било нормативно предвидено условие за предоставяне на финансовата помощ, въпросът на касатора дали по-късно установената недопустимост на финансирането поради липса на разрешение е основание за нищожност на договора не може да се счете за обуславящ изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
К. е посочил като значими за изхода на делото и следните два въпроса : „Липсата на изрично законово изискване в Наредба № 9/03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери” по Програма за развитие на селските райони за периода 2007 г. – 2013 г. за представянето пред ДФ „Земеделие” на разрешително за създаване на разсадник, при положение, че издаването на такова разрешение е уредено в специален нормативен акт, поражда ли задължение за кандидата за спазването му и съответно право за фонда да проверява наличието му; Проверката за нищожност на договора следва ли да бъде ограничена само до нормативните изисквания за допустимост на кандидата по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери” в Наредба № 9/03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери” по Програма за развитие на селските райони за периода 2007 г. – 2013 г. или следва да обхваща и останалите нормативни актове, регулиращи дейностите по проекта, за които се изисква лицензиране или разрешение съгласно българското законодателство”. Първият въпрос предполага проверка дали въззивният съд е приложил правилно разпоредбата на чл.28, ал.1 ЗППМ като е приел, че предвиденото в нея разрешение е относимо към законосъобразното извършване на дейността по производство на посевен и посадъчен материал, но не съставлява условие за предоставяне на финансова помощ за същата дейност по мярка 112. Правилността на въззивното решение не е предмет на производството по чл.288 ГПК и дори съдът да е приложил неправилно разпоредбата на чл.28, ал.1 ЗППМ, нарушението не е основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване /в този смисъл т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/. Произнасянето на въззивния съд по релевираното от касатора основание за нищожност на договора не е ограничено само до преценката на заложените в Наредба № 9/03.04.2008 г. изисквания за допустимост на кандидатите по мярка 112, а включва и преценка доколко разпоредбата на чл.28, ал.1 ЗППМ урежда самостоятелно условие за предоставяне на финансова помощ по същата мярка, чието спазване е предпоставка за действителност на договора. Изводът на съда, че предвиденото в чл.28, ал.1 ЗППМ разрешение не е условие за предоставяне на финансова помощ, не означава игнориране на посочената разпоредба при проверката за нищожност на договора и изключва значимостта на поставения въпрос за изхода на делото.
Несъответствието на посочените в изложението въпроси с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и с оглед на това не следва да се обсъжда поддържаната допълнителна предпоставка, специфична за основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В зависимост от изхода на производството по чл.288 ГПК на ответницата по касация следва да се присъдят разноски в размер на сумата 720 лв. – платено адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ от 14.01.2014 г. и фактура № 258/14.01.2014 г.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 403 от 18.10.2013 г., постановено по в. т. д. № 1249/2013 г. на Старозагорски окръжен съд.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие” – [населено място], [улица], да заплати на С. К. Славчева от [населено място], ул. „Г. М. № 89, вх.Б, ап.8, сумата 720 лв. /седемстотин и двадесет лв./ – разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :