6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 149
София, 24.03.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1338/2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], общ. А., и касационна жалба на В. Р. С. и М. И. Ш. – двамата от [населено място], общ. А., срещу въззивно решение № 7 от 06.01.2014 г., постановено по в. т. д. № 693/2013 г. на Варненски апелативен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 34 от 29.07.2013 г. по т. д. № 63/2011 г. на Търговищки окръжен съд в обжалваната пред въззивната инстанция част, с която е признато за установено, че [фирма] не дължи на В. Р. С. и М. И. Ш. сумата 41 256.07 лв. – част от присъдена в полза на [фирма] с решение от 17.06.2010 г. по т. д. № 16/2010 г. на Търговищки окръжен съд сума от 54 862.80 лв., за събирането на която е образувано изпълнително дело № 20117690400491 на ЧСИ А. З., и са присъдени разноски на ищеца [фирма]; Осъдени са [фирма], В. Р. С. и М. И. Ш. да заплатят на [фирма] разноски за въззивното производство в размер на сумата 550 лв.
В жалбите се излагат доводи за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и нарушения на закона, с оглед на които се иска отмяна на решението и отхвърляне на предявения по делото отрицателен установителен иск.
Допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдения, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по следните правни въпроси, които са разрешени в противоречие с практиката във влязлото в сила решение по гр. д. № 75/2012 г. на Търговищки окръжен съд и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото : Възможно ли е да се извърши прихващане по реда на чл.103 ЗЗД на парично задължение с искова молба до съда, а не чрез изявление на едната страна, отправено до другата; Възможно ли е да се приеме, че са налице предпоставките за прихващане по чл.103 ЗЗД с искова молба до съда, когато страната, до която се твърди, че всъщност се отправя изявлението за прихващане, оспорва изискуемостта, ликвидността и съществуването на свое задължение. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба на В. Р. С. и М. И. Ш. е формулиран и трети въпрос, за който се поддържа, че е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и на други съдилища в страната : Когато между две страни има влязло в законна сила съдебно решение по осъдителен иск, има ли формирана сила на пресъдено нещо и допустим ли е установителен иск на същото правно основание.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], не заявява становище в срока по чл.287 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Производството по т. д. № 63/2011 г. е образувано пред Търговищки окръжен съд във връзка с предявен от [фирма] против [фирма], В. Р. С. и М. И. Ш. иск за установяване несъществуването на задължение на ищеца към тримата ответници за сумата 54 868.80 лв., за което е образувано изпълнително дело № 20117690400491 на ЧСИ А. З..
В исковата молба са изложени твърдения, че дружеството – ищец е предявило срещу [фирма] осъдителен иск за заплащане на сумата 11 435.07 лв., по повод на който е образувано и висящо гр. д. № 94/2011 г. по описа на Районен съд – Омуртаг; Сумата 11 435.07 лв. представлявала остатък от непогасено задължение на ответника към ищеца в размер на 89 062.80 лв., формиран след прихващане на задължението с насрещно задължение на ищеца към ответника за сумата 77 627.73 лв., включваща 29 203.02 лв., дължими по договор № 5/13.05.2010 г., и 48 424.71 лв., дължими по споразумение от 13.05.2010 г.; Прихващането било извършено на 04.04.2011 г. с изявление, обективирано в исковата молба по гр. д. № 94/2011 г.; След образуване на делото ищецът бил уведомен, че на 29.04.2011 г. ответникът [фирма] е сключил с ответниците В. С. и М. Ш. договор за цесия, с който прехвърлил свое вземане към него, включващо и сумата 48 424.71 лв. по споразумението от 13.05.2010 г., предмет на извършеното с исковата молба прихващане; Ответникът [фирма] разполагал с изпълнителен лист за сумата 54 862.80 лв., във връзка с който било образувано изпълнително дело № 20117690400491 на ЧСИ А. З.; Отразеният в изпълнителният лист размер на задължението – 54 862.80 лв., не съответствал на действителния размер на вземането, редуциран със споразумението от 13.05.2010 г. до 48 424.71 лв.; Към момента на сключване на договора за цесия вземането за сумата 48 424.71 лв. не съществувало, тъй като било погасено в резултат на извършеното с исковата молба по гр. д. № 94/2011 г. прихващане. Предвид изложените обстоятелства, в петитума на исковата молба е формулирано искане да се признае за установено по отношение на ответниците, че [фирма] не дължи сумата 54 862.80 лв., за която е издаден изпълнителният лист, поради редуциране на задължението съобразно споразумението от 13.05.2010 г. и поради извършено на 04.04.2011 г. прихващане.
В хода на делото не е съществувал спор между страните, че изпълнителният лист за сумата 54 862.80 лв. е издаден на основание влязло в сила решение от 17.06.2010 г. по т. д. № 16/2010 г. на Търговищки окръжен съд, с което [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] посочената сума, представляваща сбор от непогасени задължения за извършени услуги по сключени договори и издадени във връзка с тях фактури, ведно с разноски по делото.
Първоинстанционният съд е квалифицирал иска с правно основание чл.439 ГПК и се е произнесъл с решение, с което е признал за установено, че ищецът не дължи част от сумата по изпълнителния лист, а именно – 41 256.70 лв. В съобразителната част на решението е прието, че към датата на връчване на препис от исковата молба по гр. д. № 94/2011 г. [фирма] е дължало на [фирма] сумата 86 946.30 лв., а [фирма] е дължало на [фирма] сумата 73 340.20 лв., включваща и задълженията по договорите и фактурите, предмет на воденото т. д. № 16/2010 г. Отчитайки направеното с исковата молба изявление за прихващане, първоинстанционният съд е направил извод, че с връчване на преписа от исковата молба е настъпил компесационния ефект на изявлението и двете насрещни задължения са погасени до размер на по-малкото от тях – това на ответника [фирма], в резултат на което [фирма] е останало задължено само за разликата от 13 606.10 лв., в който размер вземането на [фирма] е съществувало към датата на сключване на договора за цесия с ответниците В. С. и М. Ш.. В съответствие с извода за валидно извършено прихващане, предхождащо сключването на договора за цесия, първоинстанционният съд е признал за установено по отношение на тримата ответници, че [фирма] не дължи по изпълнителния лист сумата 41 256.70 лв. За разликата до пълния размер от 54 862.80 лв. отрицателният установителен иск е отхвърлен, като в тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
С обжалваното в настоящото производство въззивно решение Варненски апелативен съд е потвърдил решението на Търговищки окръжен съд в частта, с която е уважен отрицателният установителен иск на [фирма] до размер на сумата 41 256.70 лв. Въззивният съд е приел, че с исковата молба по гр. д. № 94/2011 г. [фирма] е направило изявление за прихващане на задълженията си към [фирма] на обща стойност 71 775 лв., сред които и задълженията за сумата 41 256.70 лв. по договори и фактури, предмет на влязлото в сила решение по т. д. № 16/2010 г.; че в резултат на извънсъдебно прихващане, настъпило след издаване на изпълнителния лист като последица от обективираното в исковата молба по гр. д. № 94/2011 г. изявление за прихващане, задължението на ищеца по изпълнителния лист е погасено до размер на сумата 41 256.70 лв., като погасителният ефект на прихващането е настъпил към момента на осчетоводяване на насрещните задължения при всяка от страните; към 29.04.2011 г., когато е сключен договорът за цесия между тримата ответници, задължението на [фирма] към [фирма] за сумата 41 256.70 лв. вече е било погасено чрез прихващане и не е съществувало.
Въззивният съд е счел за неоснователни възраженията на ответниците, че правото на ищеца да релевира прихващането като правопогасяващ факт е преклудирано от силата на пресъдено нещо на решението по гр. д. № 75/2012 г. на Търговищки окръжен съд, с което е осъществен инстанционен контрол върху решението по гр. д. № 94/2011 г. на Районен съд – Омуртаг. В мотивите към това решение е прието, че обективираното в исковата молба на [фирма] изявление за прихващане противоречи на разпоредбата на чл.104 ЗЗД и не е породило целения ефект – погасяване на насрещните задължения на [фирма] и на [фирма] до размер на по-малкото от тях и оставане на непогасен остатък в размер на исковата сума от 11 435.07 лв., тъй като задължението на [фирма] за сумата 89 062 лв. се оспорва и не е ликвидно, за разлика от задължението на [фирма] за сумата 48 424.71 лв. по споразумението от 13.05.2010 г., присъдено с влязлото в сила решение по т. д. № 16/2010 г., което е ликвидно. Решаващият състав на Варненски апелативен съд е посочил, че доколкото предмет на спора по гр. д. № 94/2011 г. е само сумата 11 435.07 лв. /за която в исковата молба е посочено, че представлява остатък на задължението на [фирма] след извършване на прихващането на насрещните задължения/, решението по гр. д. № 75/2012 г. не формира сила на пресъдено нещо относно съществуването на задължението по изпълнителния лист за сумата 41 256.70 лв. и мотивите към него относно материалноправния ефект на изявлението за прихващане не са обвързващи при разглеждането на иска по чл.439 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване по следните съображения :
Според разясненията в съобразителната част на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС – т.1, Върховният касационен съд следи служебно за допустимостта на обжалваното въззивно решение и в стадия на производството по чл.288 ГПК; Ако съществува вероятност решението да е недопустимо, касационната инстанция е длъжна да го допусне до касационен контрол, дори да не е сезирана с касационни доводи по чл.281, т.2 ГПК, а преценката за допустимостта ще се извърши с решението по съществото на касационната жалба.
В изпълнение на задължението да следи служебно за допустимостта на обжалваното въззивно решение настоящият състав на ВКС констатира, че от данните по делото може да се направи предположение за процесуална недопустимост на постановеното от Варненски апелативен съд въззивно решение. Предположението за недопустимост произтича от обстоятелството, че с въззивното решение съдът е уважил отрицателния установителен иск с правно основание чл.439 ГПК за несъществуване на част от задължението по издадения срещу [фирма] изпълнителен лист, приемайки задължението за погасено чрез прихващане с насрещно задължение на [фирма], при наличие на друго приключило дело между същите страни /гр. д. № 94/2011 г. на Районен съд – Омуртаг/, в което е разгледан спорът за прихващането и е постановено съдебно решение /решение от 16.03.2012 г. по гр. д. № 75/2012 г. на Търговищки окръжен съд/, отричащо погасителния ефект на извършеното от [фирма] изявление за прихващане. Вероятността въззивното решение да е процесуално недопустимо съставлява самостоятелно основание за достъп до касационен контрол и предвид изложените съображения, решението следва да се допусне до касационно обжалване за проверка на процесуалната му допустимост по реда на чл.290 ГПК.
С допустимостта на въззивното решение е свързан и въпросът на касаторите В. С. и М. Ш. за силата на пресъдено нещо на решението по гр. д. № 94/2011 г. на Районен съд – Омуртаг, респ. на решението по гр. д. № 75/2012 г. на Търговищки окръжен съд. Останалите въпроси в изложенията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаят съществото на разрешения в въззивното решение правен спор, поради което разглеждането им е възможно в производството по чл.290 ГПК в зависимост от произнасянето по допустимостта на въззивното решение.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 7 от 06.01.2014 г., постановено по в. т. д. № 693/2013 г. на Варненски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора [фирма] – [населено място], в едноседмичен срок от уведомяването да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 825.13 лв. /осемстотин двадесет и пет лв. и тринадесет ст./, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията производството по касационната жалба ще бъде прекратено.
УКАЗВА на касаторите В. Р. С. и М. И. Ш. – двамата от [населено място], в едноседмичен срок от уведомяването да представят доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 825.13 лв. /осемстотин двадесет и пет лв. и тринадесет ст./, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията производството по касационната жалба ще бъде прекратено.
След внасяне на таксите делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :