3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 525
С.,19.06.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 402/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] /в несъстоятелност/ – [населено място], срещу определение на Софийски апелативен съд, постановено в открито съдебно заседание на 07.02.2012 г. по т. д. № 1746/2011 г. С обжалваното определение е оставена без разглеждане подадената от [фирма] /н./ въззивна жалба срещу решение № 250 от 01.03.2011 г. по т. д. № 1036/2009 г. на Софийски градски съд и е прекратено образуваното по жалбата въззивно производство.
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като излага доводи за неговата неправилност.
Ответникът по частната жалба [фирма] – [населено място], оспорва жалбата като неоснователна по съображения в писмен отговор.
Ответникът „Р. Инвест енд Т. И.” – търговско дружество, учредено и регистрирано в Британските Вирджински острови, не заявява становище в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Депозиран е отговор на жалбата и от синдика на [фирма] /н./ – Ц. Банков, който не е участвал като страна в производството пред инстанциите по същество.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и на заявените в частната жалба доводи, приема следното :
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но по същество е неоснователна.
Производството по т. д. № 1746/2011 г. е образувано пред Софийски апелативен съд по въззивна жалба на [фирма] /н./. Със същата е обжалвано решение на Софийски градски съд по т. д. № 1036/2009 г., с което са отхвърлени исковете на „Р. Инвест енд Т. И.” против [фирма] /в неплатежоспособност/ и [фирма] за обявяване на основание чл.647, ал.3 ТЗ на нищожност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на [фирма] на сключения между ответните дружества договор за покупко – продажба на недвижим имот във формата на нотариален акт № 199, т.ІІ, рег. № 4299, нотариално дело № 368/2007 г. на нотариус с рег. № 236, и за връщане на имота в масата на несъстоятелността.
За да остави без разглеждане въззивната жалба и да прекрати образуваното във връзка с нея производство, Софийски апелативен съд е приел, че в качеството му на ответник по отхвърления отменителен иск с правно основание чл.647, т.3 ТЗ [фирма] /н./ няма правен интерес да обжалва първоинстанционното решение.
Определението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Законосъобразен е изводът на въззивния съд за отсъствие на правен интерес от предприетото с въззивната жалба на [фирма] /н./ въззивно обжалване. Процесуалният закон признава право на въззивна жалба в полза на всяка от страните в гражданския процес, но възникването на правото и надлежното му упражняване са обусловени от наличието на правен интерес за обжалване на постановеното от първата инстанция съдебно решение. Целта на въззивното обжалване е да се постигне промяна в резултата от разглеждането на правния спор, поради което правният интерес принадлежи на страната, за което първоинстанционното решение е неизгодно. При отхвърляне на иска носител на правния интерес от обжалване и на правото на въззивна жалба е ищецът, а при уважаване на иска – ответникът. Несъгласието на страната с изводи в мотивите към решението не обосновава интерес от обжалване, тъй като релевантна за преценката на правния интерес е само силата на пресъдено нещо, която се формира с диспозитива на решението по отношение на спорното материално право, предмет на делото.
Първоинстанционното производство е приключило с решение за отхвърляне на предявения отменителен иск по чл.647, т.3 ТЗ. Този изход на делото е благоприятен за частния жалбоподател, предвид процесуалното му качество на ответник по отхвърления иск. Отхвърлителният диспозитив на решението лишава ответника от правен интерес за въззивно обжалване и от право на въззивна жалба, независимо от изразеното несъгласие с извода в мотивите, че е получил реално уговорената в договора за покупко – продажба цена. Отсъствието на правен интерес от обжалване води до недопустимост на подадената въззивна жалба и на инициираното с нея производство, поради което правилно въззивният съд е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил недопустимото въззивно производство.
Доводите на частния жалбоподател, че е предприел въззивното обжалване поради проведения пред първоинстанционния съд симулативен процес, довел до постановяване на очевидно неизгодно за кредиторите на несъстоятелността съдебно решение, не насочват към извод за съществуване на правен интерес от предприетото въззивно обжалване. Според основното правило на чл.26, ал.1 във вр. с ал.2 ГПК, страните в гражданския процес участват в делата за защита на собствените си субективни права и интереси и не могат да предявяват от свое име чужди права пред съд, освен в предвидените от закон случаи. Ответникът по отменителния иск [фирма] /н./ е длъжник в производството по несъстоятелност и не е овластен от закона да защитава пред съда правата и интересите на кредиторите на несъстоятелността, дори те да са засегнати от последиците на решението по водения срещу него отменителен иск.
Ирелевантна за правото на въззивна жалба е и евентуалната процесуална недопустимост на първоинстанционното решение, на която се позовава частният жалбоподател. Недопустимостта е порок на съдебния акт, който може да се релевира пред въззивния съд само с допустима въззивна жалба, подадена от легитимирана да обжалва страна. Решението на първата инстанция е благоприятно за жалбоподателя – ответник, което a priori изключва правния му интерес от въззивно обжалване, а едновременно с това и възможността да релевира надлежно недопустимостта на решението пред въззивната инстанция.
Мотивиран от изложените съображения, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 07.02.2012 г., постановено по т. д. № 1746/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане въззивната жалба на [фирма] /в несъстоятелност/ срещу решение № 250 от 01.03.2011 г. по т. д. № 1036/2009 г. на Софийски градски съд и е прекратено производството по жалбата.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :