2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 297
С., 16.12. 2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 898/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.248 ГПК.
Образувано е по молба на ЗК [фирма] – [населено място], с която е поискано да се допълни постановеното по настоящото дело определение № 221 от 17.10.2011 г. като се присъдят на дружеството разноски /адвокатско възнаграждение/ за производството пред ВКС в размер на сумата 600 лв.
Препис от молбата е връчен на ответника Н. Г. Г., но в предоставения срок същият не е изразил становище по нейната допустимост и основателност.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, намира следното :
Молбата е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.248, ал.1 ГПК от надлежна страна, но по същество е неоснователна.
С определение № 221 от 17.10.2011 г. по настоящото дело са оставени без разглеждане подадените от Н. Г. Г. и ЗК [фирма] касационна жалба и насрещна касационна жалба срещу решение № V-37 от 15.04.2011 г. по в. гр. д. № 187/2011 г., след като е прието, че решението не подлежи на касационно обжалване по силата на чл.280, ал.2 ГПК /ред. ДВ бр.100/21.12.2010 г./.
Настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл.248 ГПК за допълване на определението чрез присъждане на разноски. Отсъствието на произнасяне по искането на ЗК [фирма] за разноски, заявено в отговора на касационната жалба, не се дължи на пропуск на съда да разпредели отговорността на страните за разноски, а на липса на основание за присъждане на разноските. Съображенията в подкрепа на това становище са следните :
С молба от 27.07.2011 г. процесуалният представител на ЗК [фирма] – адв. С. К., е представил договор за правна защита и представителство /без номер и дата/, с който е уговорено заплащане на адвокатско възнаграждение в полза на адв. К. за изготвяне на отговор на касационна жалба и на насрещна касационна жалба по в. гр. д. № 187/2011 г. Според съдържанието на договора, възнаграждението е платимо чрез превод по банкова сметка в [фирма]. По делото не са представени доказателства възнаграждението да е платено чрез банков превод или в брой, което само по себе си препятства възможността за присъждането му на страната под формата на разноски по чл.78, ал.3 ГПК.
Освен поради непредставяне на доказателства за плащане на възнаграждението, разноски не се дължат и поради факта, че с отговора на касационната жалба застрахователното дружество не е възразило срещу допустимостта на касационната жалба, а е релевирало само доводи за нейната неоснователност и за неоснователност на искането за допускане на касационно обжалване. Предвид обстоятелството, че поради необжалваемостта на решението касационното производство не е преминало през стадиите на чл.288 ГПК и чл.290 ГПК, страната няма право да търси и получи разноски, уговорени за случаите на приключване на производството с определение по чл.288 ГПК или с благоприятно за нея решение по чл.290 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ЗК [фирма] – [населено място], за допълване по реда на чл.248 ГПК на постановеното по т. д. № 898/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 221 от 17.10.2011 г. чрез присъждане на разноски /адвокатско възнаграждение/ в размер на сумата 600 лв. в полза на ЗК [фирма].
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :