5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 244
С., 05.04.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седми март през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 42/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу решение № 1534 от 06.10.2011 г., постановено по т. д. № 671/2011 г. на Софийски апелативен съд, 6 състав, с което е потвърдено решение № 69 от 15.12.2010 г. по т. д. № 6/2010 г. на Врачански окръжен съд и касаторът е осъден да заплати на [фирма] деловодни разноски в размер на сумата 3 000 лв. С първоинстанционното решение е утвърден предложен от длъжника оздравителен план, допуснат до разглеждане с определение от 15.09.2010 г. и приет от събранието на кредиторите на 19.10.2010 г., за оздравяване на [фирма] – [населено място], в открито производство по несъстоятелност; прекратени са правомощията на синдика М. Д.; назначен е предложеният в оздравителния план и избран от събранието едноличен надзорен орган в лицето на М. Д. и е прекратено производството по несъстоятелност на [фирма].
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение поради наличие на касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. К. поддържа, че въззивният съд е отказал да разгледа направените във въззивната му жалба срещу решението по чл.707 ТЗ възражения за нарушаване на съществени изисквания във връзка с приемането и съдържанието на оздравителния план, явяващи се пречка за неговото утвърждаване, без да съобрази обстоятелството, че след като планът е допуснат до разглеждане от съда по несъстоятелност, не е изключена възможността пороците по чл.700, ал.1 ТЗ да се релевират в производството по чл.707а ТЗ. Навежда довод, че отказвайки да се произнесе по възраженията за несъответствие на плана със закона по съображения за тяхното преклудиране вследствие незаявяването им по реда на чл.703, ал.5 ТЗ, въззивната инстанция е нарушила процесуалния закон и е предопределила изхода на делото. Позовава се на неправилно прилагане на материалния закон при произнасянето по въпроса към кой момент следва да се преценява материалната и процесуална законосъобразност на събранието на кредиторите от гледна точка на легитимацията на участващите в него лица и качеството им на кредитори в производството по несъстоятелност. Твърди, че като е взел предвид погасяването на публичните вземания на държавата към длъжника, извършено от друг кредитор след провеждане на събранието по чл.703 ТЗ, въззивният състав е достигнал до незаконосъобразни изводи, че даденият по време на събранието отрицателен глас от държавата /в лицето на НАП/ като кредитор в клас 3 е ирелевантен за приемането на оздравителния план и че липсата на предварително съгласие по чл.189, ал.1 ДОПК от министъра на финансите за отсрочване на публичните задължения не е пречка за утвърждаване на плана.
Приложното поле на касационното обжалване е обосновано с материалноправни и процесуалноправни въпроси, формулирани в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, по отношение на които се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът [фирма] – [населено място], е депозирал писмен отговор по чл.287 ГПК, в който изразява становище за недопускане на касационното обжалване и за неоснователност на касационната жалба.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Софийски апелативен съд е потвърдил постановеното от Врачански окръжен съд решение по чл.707 ТЗ, с което е утвърден предложеният от длъжника [фирма] оздравителен план, гласуван от събранието на кредиторите на дружеството на 19.10.2010 г., след като е приел за неоснователни релевираните във въззивната жалба на [фирма] – кредитор, гласувал срещу приемане на оздравителния план, възражения за нарушения на императивните изисквания на чл.189, ал.1 ДОПК и чл.703, ал.4 ТЗ при приемане и утвърждаване на плана. За да се произнесе в този смисъл, въззивният съд се е позовал на извършеното на 25.10.2010 г. плащане от друг кредитор /М. Б./, с което са погасени приетите в производството по несъстоятелност публични държавни вземания към длъжника [фирма]. Приел е, че като последица от пълното погасяване на вземанията държавата е изгубила качеството си на кредитор по чл.722, ал.1, т.6 ТЗ и отрицателният глас срещу приемането на плана, даден от нейния представител /пълномощник на НАП/ по време на събранието от 19.10.2010 г., не се отразява върху преценката дали планът е приет според изискването на чл.703, ал.4 ТЗ в класа кредитори по чл.703, ал.2, т.3 ТЗ. Изразил е становище, че с погасяване на вземанията на държавата след провеждане на събранието по чл.703 ТЗ, и то от друг кредитор, гласувал за приемане на оздравителния план, е отпаднала необходимостта от съгласие на министъра на финансите по чл.189, ал.1 ДОПК за разсрочване на погасените вземания и че липсата на съгласие не е пречка за утвърждаване на плана.
Решаващият въззивен състав е отказал да се произнесе по останалите възражения във въззивната жалба на [фирма] за отсъствие на предпоставки за утвърждаване на приетия от кредиторите оздравителен план поради наличие на следните нарушения : Нарушение на чл.700, ал.1, т.4 ТЗ – липса на гаранции/недостатъчни гаранции за кредиторите за пълното изпълнение на плана; Нарушение на чл.704, ал.1 във вр. с чл.700, ал.3 във вр. с ал.2 ТЗ – липса на приложена към плана пазарна оценка във връзка с предвидените разпоредителни сделки с имущество на длъжника; Нарушение на чл.705, ал.1, т.4 ТЗ във вр. с чл.700, ал.1, т.3 ТЗ – неосигуряване на плащане, каквото банката – кредитор би получила при разпределение на имуществото на несъстоятелния длъжник по предвидения в закона ред, и предвиждане на плащане в значително по-малък размер; Нарушение на чл.705, ал.1, т.3 ТЗ – поставяне на Банката в неравноправни условия спрямо друг кредитор от същия клас – [фирма]. Отказът да се разгледат възраженията е мотивиран със съображения, че след като не са заявени по реда на чл.703, ал.5 ТЗ пред съда по несъстоятелност, а са направени за пръв път пред въззивната инстанция по повод обжалване на решението по чл.707 ТЗ за утвърждаване на оздравителния план, посочените възражения са преклудирани.
Настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване.
Предвид решаващите изводи, с които е аргументирана неоснователността на оплакванията във въззивната жалба на касатора за утвърждаване на оздравителния план в нарушение на императивните изисквания на чл.703, ал.4 ТЗ и чл.189, ал.1 ДОПК, като значим за изхода на делото следва да се определи поставеният в п.3 от изложението материалноправен въпрос. В съответствие с указанията, дадени от ОСГТК на ВКС в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г., въпросът подлежи на уточнение в следния смисъл : Към кой момент следва да се преценява качеството „кредитор по чл.703, ал.1 ТЗ” на лицата, които участват с глас в събранието на кредиторите по чл.703 ТЗ, и отразява ли се върху гласуването и приемането на плана в съответния клас /чл.703, ал.4 ТЗ/ изгубването на това качество в периода след провеждане на събранието до постановяване на решението по чл.707 ТЗ за утвърждаване на оздравителния план.
Неоснователен е доводът на касатора за разрешаване на посочения въпрос в противоречие с практиката в постановеното при действието на ГПК от 1952 г. /отм./ решение № 1667/10.11.1998 г. по гр. д. № 1426/98 г. на ВКС, V г. о. Решението не третира релевантния момент, спрямо който се преценява легитимацията на участвалите в събранието по чл.703 ТЗ кредитори, и не доказва основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Неуместно е и позоваването на определение № 242/01.04.2011 г. по ч. т. д. № 111/2011 г. на ВКС, І т. о., с което състав на ВКС се е произнесъл по реда на чл.274, ал.2 ГПК /а не по този на чл.274, ал.3 ГПК/ по предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл.673, ал.3 ТЗ в хипотезата на чл.703, ал.1 ТЗ. Основателно обаче е искането за допускане на касационно обжалване на алтернативно поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Търговският закон не дава изричен отговор на разглеждания специфичен въпрос и по същия няма константна и задължителна практика на ВКС, което предполага, че касационното му разглеждане ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е налице и по отношение на процесуалноправния въпрос, поставен в п.1 от изложението. Въпросът попада в очертаното от чл.280, ал.1 ГПК приложно поле на касационното обжалване с оглед съображенията, мотивирали отказа на въззивната инстанция да разгледа въведените с въззивната жалба на касатора възражения за несъответствие на оздравителния план с императивните изисквания на чл.700, ал.1, т.4 ТЗ, чл.704, ал.1 във вр. с чл.700, ал.3 във вр. с ал.2 ТЗ, чл.705, ал.1, т.4 ТЗ във вр. с чл.700, ал.1, т.3 ТЗ и чл.705, ал.1, т.3 ТЗ. В съответствие с правомощията си в производството по чл.288 ГПК настоящата инстанция прецизира въпроса така : Преклудират ли се възраженията на кредитора срещу приетия от събранието на кредиторите оздравителен план, ако не бъдат направени пред съда по несъстоятелност в срока и по реда на чл.703, ал.5 ТЗ, и допустимо ли е незаявени по реда на чл.703, ал.5 ТЗ възражения да се релевират за пръв път пред въззивния съд по повод обжалване на решението по чл.707 ТЗ за утвърждаване на плана.
Значим за изхода на делото е и въпросът по п.4 – при утвърждаване на план за оздравяване обвързан ли е съдът от възраженията на кредиторите срещу плана или е длъжен да провери служебно съответствието на плана с изискванията на чл.705 ТЗ и без да е сезиран с възражения в тази насока. С аргумент, че възраженията на обжалващия кредитор за нарушения по чл.705 ТЗ са преклудирани поради незаявяването им пред съда по несъстоятелност по пътя на чл.703, ал.5 ТЗ, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение за утвърждаване на плана, без да се произнесе дали планът съответства на изискванията на чл.705, ал.1 ТЗ. Касационно обжалване на въззивното решение по този въпрос следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК поради констатираното противоречие с практиката в решение № 84/19.02.2004 г. по гр. д. № 860/2003 г. на ВКС, І т. о., постановено при действието на ГПК от 1952 г. /отм./, в което е прието, че в рамките на възложената му с чл.704 ТЗ проверка при утвърждаване на оздравителен плана съдът е длъжен да провери както процесуалните предпоставки /”условия” по смисъла на чл.705 ТЗ/ за утвърждаване на плана, така и материалноправните предпоставки, свързани със съдържанието му по чл.700 ТЗ.
Не следва да се допуска касационно обжалване по формулирания в п.2 процесуалноправен въпрос – може ли съдът по несъстоятелност да се произнася със самостоятелно определение по направените от кредиторите възражения по чл.704, ал.3 ТЗ, отделно от решението за утвърждаване на оздравителния план, и преклудира ли това определение процесуалната възможност за релевиране на същите възражения в производството по чл.707а ТЗ. Въззивното решение не съдържа произнасяне в тази насока, а и доколкото въззивният съд е разгледал повторно възраженията на касатора, заявени по реда на чл.703, ал.5 ТЗ пред съда по несъстоятелност, въпросът не е обусловил по никакъв начин изхода на делото и е безпредметно да се обсъжда дали отговаря на условието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Мотивиран от изложените съображения и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1534 от 06.10.2011 г., постановено по т. д. № 671/2011 г. на Софийски апелативен съд, 6 състав.
УКАЗВА на касатора [фирма] – [населено място], със съдебен адрес [населено място], [улица] – Адвокатско дружество, в едноседмичен срок от уведомяването да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 125.00 лв. /сто двадесет и пет лв./, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на таксата делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :