3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 221
София,28.04.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 906/2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] – [населено място], срещу разпореждане от 03.07.2014 г. по в. т. д. № 74/2012 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е разпоредено издаване на изпълнителен лист срещу [фирма] за сумите 311 514.90 лв. и 210 112.55 лв., ведно със законни лихви и разноски, въз основа на постановеното по делото въззивно решение за потвърждаване на осъдително решение № 21 от 06.12.2013 г. по т. д. № 280/2012 г. на Плевенски окръжен съд.
В частната жалба се поддържа, че обжалваното разпореждане е неправилно поради нарушение на закона, тъй като е постановено по молба за издаване на изпълнителен лист, подадена от управителя на [фирма] /н./, вместо от синдика на дружеството, обявено в несъстоятелност с решение от 21.02.2013 г.
Ответникът по частната жалба [фирма] /н./ – чрез процесуалния представител адв. Г. Г., оспорва частната жалба като неоснователна и моли за потвърждаване на обжалваното разпореждане.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е депозиран отговор и от синдика на [фирма] /н./ Б. К., който заявява становище за основателност на частната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С разпореждане от 03.07.2014 г. по в. т. д. № 74/2014 г. на Великотърновски апелативен съд е разпоредено на основание чл.404, т.1, пр.2 ГПК да се издаде изпълнителен лист срещу [фирма] въз основа на невлязлото в сила въззивно решение по делото, с което е потвърдено решение по т. д. № 280/2012 г. на Плевенски окръжен съд за осъждане на дружеството да заплати на [фирма] /н./ посочени в решението парични суми. Разпореждането за издаване на изпълнителен лист е постановено по молба на [фирма] /н./, представлявано от процесуалния пълномощник адв. Г. Г., упълномощен от управителя на [фирма] Т. И. с пълномощно от 11.06.2014 г.
От приложените към делото доказателства се установява, че с решение № 31/21.02.2013 г. по т. д. № 24/2010 г. на Плевенски окръжен съд [фирма] е обявено в несъстоятелност на основание чл.710 ТЗ, като е прекратена дейността на предприятието му и правомощията на органите му; С определение от 14.02.2014 г. на съда по несъстоятелност за синдик на дружеството е назначен Б. К.; С решение от 07.03.2014 г. производството по несъстоятелност е спряно на основание чл.632, ал.1 ТЗ; Спряното производство по несъстоятелност е възобновено с определение от 18.07.2014 г.
Частната жалба срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист е неоснователна.
Единственото оплакване, с което частният жалбоподател е обосновал неправилността на обжалваното разпореждане, е свързано с ненадлежното представляване на насрещната страна при подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист. Липсата на представителна власт е порок, който рефлектира в правната сфера на ненадлежно представляваната страна. По аргумент от разпоредбата на чл.26, ал.2 ГПК, според която освен в предвидените от закон случаи никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд, отсъствието на представителна власт на управителя, респ. на упълномощения от него адвокат, за подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист може да бъде релевирано пред съда само от ненадлежно представляваната страна – [фирма] /н./, не и от жалбоподателя, който не е носител на засегнатите от липсата на представителна власт права и интереси. Дори молбата за издаване на изпълнителен лист да е подадена от лице, което не е имало представителна власт по отношение на страната – молител, обжалваното разпореждане не би могло да бъде отменено като неправилно на това основание, след като липсата на представителна власт не е въведена като порок на определението от ненадлежно представляваната страна.
Неоснователността на частната жалба произтича и от обстоятелството, че молбата за издаване на изпълнителен лист е подадена от адвокат, упълномощен от управителя на [фирма] в момент, когато производството по несъстоятелност на дружеството е било спряно при условията на чл.632, ал.1 ТЗ. При спряно производство по несъстоятелност синдикът не би могъл да упражнява правомощията по чл.658, ал.1 ТЗ, поради което доводът на частния жалбоподател, че единствено той е имал правото да сезира съда с искане за издаване на изпълнителен лист от името на длъжника в производство по несъстоятелност [фирма] /н./ не намира опора в закона.
По изложените съображения обжалваното разпореждане за издаване на изпълнителен лист следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане за издаване на изпълнителен лист от 03.07.2014 г., постановено по в. т. д. № 74/2012 г. на Великотърновски апелативен съд,
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :