4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 241
С., 23.04.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на девети април през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 3508/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу въззивно решение от 15.03.2013 г., постановено по в. гр. д. № 4740/2012 г. на Софийски градски съд. С посоченото решение е потвърдено решение № ІІ-66-69 от 03.10.2011 г. по гр. д. № 30184/2010 г. на Софийски районен съд, с което [фирма] е осъдено на основание чл.92 ЗЗД да заплати на [фирма] сумата 21 030 лв. – неустойка за забава по чл.3.7 от сключен на 06.02.2007 г. договор за проектиране, производство, доставка, инсталиране и въвеждане в експлоатация на два броя асансьорни уредби, ведно със законната лихва от 25.06.2010 г. до окончателното плащане и 841.20 лв. – разноски по делото, и на ищеца са присъдени разноски за въззивното производство в размер на 870 лв.
В касационната жалба се излагат доводи по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение и се прави искане за неговата отмяна с произтичащите от това последици. Касаторът поддържа, че въззивният съд е отказал да намали претендираната с иска неустойка, позовавайки се на забраната на чл.309 ТЗ за намаляване поради прекомерност на уговорена между търговци неустойка, без да съобрази, че в случая неустойката подлежи на намаляване по силата на общото правило на чл.92, ал.2 ЗЗД. Навежда оплакване, че в нарушение на разпоредбите на чл.92, ал.1 ЗЗД и чл.265 ЗЗД съдът е ангажирал отговорността му за заплащане на неустойка за забава, въпреки доказания по делото факт, че забавата е наложена от необходимостта да се поправят констатирани при предаването на работата недостатъци без заплащане на допълнително възнаграждение. Позовава се на необоснованост и незаконосъобразност на направения в решението извод, че уговорената в чл.3.7 от договора неустойка за забава не е нищожна поради противоречие с добрите нрави.
Допускането на касационно обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а като значими за изхода на делото са посочени въпросите : Следва ли да се носи отговорност за забава при положение, че същата е причинена от отстраняването без заплащане на констатирани недостатъци на изработеното; В конкретния случай присъдената от съда неустойка, договорена от страните в чл.3.7 от договора, противоречи ли на добрите нрави.
В срока по чл.287 ГПК не е постъпил отговор от ответника по касация [фирма] – [населено място].
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Софийски районен съд, с което е уважен предявеният от [фирма] против [фирма] иск с правно основание чл.92 ЗЗД, Софийски градски съд е направил извод, че ответникът е неизправна страна по сключения между страните договор от 06.02.2007 г. за проектиране, производство, доставка и инсталиране на 2 бр. асансьорни уредби в Хотел „Амфибия” в к. к. „Слънчев бряг”, поради което дължи на ищеца сумата 21 030 лв., представляваща неустойка за забава, уговорена в чл.3.7 от договора. След анализ на фактите и доказателствата по делото и препращане по реда на чл.272 ГПК към мотивите на обжалваното решение въззивният съд е приел за установено, че според постигнатите уговорки ответникът – изпълнител е трябвало да проектира, достави и инсталира асансьорните уредби в срок до 28.05.2007 г., но поради констатирано некачествено изпълнение и несъответствие на монтираните асансьори с уговорените спецификации предаването на работата е извършено със забава от 58 дни, съставляваща основание за начисляване на предвидената в чл.3.7 неустойка. Въззивният съд е счел за неоснователно възражението на ответника – жалбоподател за нищожност на клаузата за неустойка поради противоречие с добрите нрави. Изложил е съображения, че начинът, по който е уговорена – по 0.01 % на ден за първите седем дни забава, а след тяхното изтичане 30 % върху стойността на договора /35 860 евро/, неустойката не излиза извън присъщите й по закон, обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, тъй като определеният срок за предаване на работата е съобразен с началото на летния сезон, когато е било необходимо да започне функционирането на асансьорните уредби в собствения на възложителя хотел. С мотив, че с оглед търговското качество на двете страни по договора неустойката не може да бъде намалена като прекомерна на основание чл.309 ЗЗД, като неоснователно е преценено и възражението на ответника за прекомерност на присъдената от първата инстанция неустойка.
Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Софийски градски съд въззивно решение.
Първият въпрос в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК – следва ли да се носи отговорност за забава, ако забавата е причинена от отстраняване без заплащане на констатирани недостатъци на изработеното, не е от значение за изхода на делото. Въпросът не кореспондира с мотивите към въззивното решение и съставлява интерпретация на доводите, с които касаторът е аргументирал становището си за недължимост на търсената с иска по чл.92 ЗЗД неустойка. За да уважи иска, въззивният съд е направил извод, че като изпълнител по договора дружеството – касатор е допуснало забава в изпълнението на възложената работа, тъй като в рамките на уговорения срок не е доставило и монтирало поръчаните от ищеца асансьорни уредби, съответстващи на уговорените спесификации и качество. Произнасяйки се в този смисъл, съдът е приел, че забавата е резултат от неточното изпълнение на договора от страна на изпълнителя, а не, че същата се дължи на независещи от поведението на изпълнителя причини, свързани с отстраняване на недостатъци в изработеното. Поради несъответствие с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК поставеният въпрос не може да обоснове допускане на касационно обжалване и не следва да се обсъжда дали е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Касационно обжалване не може да се допусне и по втория посочен в изложението въпрос – противоречи ли на добрите нрави неустойката, уговорена в чл.3.7 от сключения между страните договор. Отговорът на въпроса предполага проверка на законосъобразността на решаващия извод на въззивния съд, че с оглед начина на уговарянето й договорената в чл.3.7 неустойка не противоречи на добрите нрави и не е нищожна на основание чл.26 ЗЗД. Правилното прилагане на закона е относимо към касационните основания по чл.281, т.3 ГПК, които имат значение за правилността на въззивното решение, а според указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС тя не е предмет на производството по чл.288 ГПК.
Дори да се приеме, че въпросът за противоречието на неустойката с добрите нрави попада в очертаното от чл.280, ал.1 ГПК приложно поле на касационното обжалване, по отношение на него не е осъществена специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК допълнителна предпоставка – да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Критериите за нищожност на уговорената в търговски договор неустойка поради противоречие с добрите нрави са изяснени в Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълкувателно дело № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. В т.3 от тълкувателното решение е указано, че неустойката следва да се приеме за нищожна тогава, когато единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. При наличие на задължителна съдебна практика по релевантния за делото правен въпрос искането за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК е неоснователно. В конкретния случай въззивният съд е преценил, че спорната неустойка не е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като целта, заради която е уговорена, и начинът на определяне на размера й не я лишават от присъщите й по закон функции. По този начин съдът е съобразил решението си със задължителната практика на ВКС в цитираното тълкувателно решение, което не позволява решението да се допусне до касационен контрол и в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 15.03.2013 г., постановено по в. гр. д. № 4740/2012 г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :