3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 899
София,28.11.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 767/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Х. Ко” К. – [населено място], срещу решение № 408 от 09.03.2012 г., постановено по т. д. № 522/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение от 29.08.2011 г. по т. д. № 1189/2010 г. на Софийски градски съд за спиране на производството по несъстоятелност на [фирма] /в несъстоятелност/ на основание чл.632, ал.5 ТЗ.
В касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивното решение като се излагат подробни доводи за неговата неправилност поради необоснованост и нарушение на закона.
Допускането на касационно обжалване се поддържа на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК във връзка с въпросите : В хипотезата на чл.629б ТЗ, при определяне на сумата, необходима за извършване на процесуалните действия в производството по несъстоятелност, в правораздавателната власт на съда по несъстоятелността ли е въпросът относно разпределението на задължението за внасянето на тази сума между кредиторите /когато има повече от един кредитор/ и въз основа на какъв критерий се осъществява това разпределение; Може ли отказът на съда да се произнесе по този въпрос да послужи като основание за отмяна на решението за спиране.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], оспорва искането за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба по съображения в писмен отговор по чл.287 ГПК.
Ответниците по касация [фирма] /н./ със седалище в [населено място] и „Алтахона Промосионес” С.А. – търговско дружество със седалище в Кралство Испания, [населено място], не заявяват становища в срока по чл.287 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в указания от въззивния съд срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да отмени решението на Софийски градски съд, с което на основание чл.632, ал.5 ТЗ е спряно откритото с решение № 326 от 28.03.2011 г. по т. д. № 1189/2010 г. производство по несъстоятелност на длъжника [фирма] /н./, Софийски апелативен съд е приел, че кредиторите на длъжника не следва да понасят неблагоприятните последици на чл.632, ал.5 ТЗ, тъй като неизпълнението на указанията в разпореждане от 02.06.2011 г. за предвнасяне на сумата 7 000 лв., необходима за посрещане на разноските по несъстоятелността, не се дължи на тяхно виновно поведение или процесуален пропуск, а е резултат от пасивността на съда по несъстоятелност. Като проява на пасивност е квалифициран отказът на Софийски градски съд да се произнесе по искането на кредитора [фирма] за указване на съотношението, в което подлежащата на предплащане сума от 7 000 лв. следва да бъде разпределена между лицата по чл.625 ТЗ /длъжникът и известните към този момент кредитори/. Въззивният съд е изложил съображения, че подобно пасивно поведение на съда по несъстоятелност е недопустимо и несъвместимо с отредената му от закона роля в производството по несъстоятелност, с оглед на която е било необходимо да се съдейства на кредиторите, за да могат да разпределят посочената в разпореждането от 02.06.2011 г. сума помежду си.
Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
С оглед решаващите мотиви на въззивния съд, формулираните в изложението въпроси за правомощията на съда по несъстоятелност във връзка с даването на указания по реда на чл.632, ал.5 във вр. с чл.629б ТЗ за предплащане на разноските за производството по несъстоятелност, са относими към приложното поле на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Не е осъществена обаче специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК допълнителна предпоставка – поставените въпроси да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Съгласно задължителните указания в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е налице тогава, когато касационното разглеждане на разрешения с обжалваното въззивно решение правен въпрос ще допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика, за осъвременяване на практиката или за създаване на съдебна практика по прилагането на непълни, неясни или противоречиви законови разпоредби. В конкретния случай не е изпълнено нито едно от посочените условия, при които би било възможно допускане на въззивното решение до касационен контрол. Разпоредбите на чл.629б ТЗ и чл.632 ТЗ, които уреждат правомощията на съда по несъстоятелност по повод предплащане на разноските за производството по несъстоятелност, са достатъчно ясни и точни и не се налага чрез касационно разглеждане на поставените от касатора въпроси да се изяснява действителния им смисъл. Поради яснотата и пълнотата на съдържащата се в чл.629 б ТЗ и чл.632 ТЗ правна уредба прилагането на посочените разпоредби не създава затруднения и противоречия в практиката на съдилищата. Въпреки, че буквалните текстове на чл.629б ТЗ и чл.632, ал.1 и ал.5 ТЗ не посочват дали съдът по несъстоятелност следва да даде указания относно начина на разпределяне на подлежащата на предплащане сума между лицата по чл.625 ТЗ, когато в производството по несъстоятелност участват повече кредитори, в практиката не съществува спор, че ако бъде сезиран с искане, съдът е длъжен да съдейства на кредиторите като им укаже съотношението, в което всеки от тях следва да участва в предплащане на разноските за несъстоятелността. Критериите за разпределяне на разноските са въпрос на преценка на конкретни обстоятелства, специфични за конкретното производство по несъстоятелност, като във всички случаи съдът може да се ръководи от изявената от кредиторите воля за участие в предплащането на разноските и от размера на вземанията им.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по т. д. № 522/2012 г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касация [фирма] не е претендирал разноски и такива не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 408 от 09.03.2012 г., постановено по т. д. № 522/2012 г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :