4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 221
С., 06.04.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б., Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 916/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] -[населено място] срещу решение от 11.05.2010 г. по гр. д. № 235/2010 г. на С. градски съд, ІV-Г състав, с което е потвърдено решение от 29.07.2009 г. по гр. д. № 28977/2008 г. на С. районен съд, 35 състав. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от [фирма] против С. община искове с правно основание чл.213, ал.1 от КЗ във вр. с чл.49 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумите 980.00 лв. и 69.00 лв., претендирани като изплатено застрахователно обезщетение на увреден застрахован собственик по щета № 76129/25.10.2006 г. и обичайни разходи за определяне на обезщетението, и 264 лв. – обезщетение за забавено изпълнение за периода 18.12.2006 г. – 26.09.2008 г., като са присъдени разноски на ответника по чл.78, ал.8 от ГПК в размер на 218.78 лв.
Касаторът се позовава на касационните основания по чл.281, т.3 от ГПК и моли за отмяна на въззивното решение поради неговата неправилност. Излага подробни съображения за незаконосъобразност на изводите на въззивния съд за недоказаност на механизма на увреждащото пътно-транспортно произшествие, по повод на което е изплатено обезщетение на собственика на застрахования увреден автомобил. Релевира довод, че в противоречие със закона и съдопроизводствените правила съдът е отказал да зачете обвързващата материална доказателствена сила на констативния протокол за ПТП, съставен от компетентен орган по реда и във формата, предвидени в Наредба № І-167/24.10.2002 г. за условията и реда за взаимодействие между контролните органи на М., застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с моторни превозни средства, и не е кредитирал заключението на изслушаната по делото автотехническа експертиза, потвърждаваща отразения в протокола механизъм на произшествието.
Приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, поддържани във връзка с поставения като обуславящ за изхода на делото въпрос за доказателствената сила на констативния протокол, съставен по реда на чл.9 от цитираната Наредба № 1-167/24.10.2002 г. Касаторът твърди, че при разрешаване на значимия правен въпрос въззивният съд се е отклонил от задължителната практика на ВКС, обективирана в решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ІІ т. о., и от практиката на ВКС, застъпена в решение № 711/22.10.2008 г. по т. д. № 395/2008 г.
Ответникът по касация С. община -[населено място] не изразява становище по допускането на касационното обжалване и по основателността на касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да остави в сила постановеното от С. районен съд решение по гр. д. № 28977/2008 г., с което са отхвърлени предявените от [фирма] против С. община обективно съединени искове с правно основание чл.213, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, решаващият състав на С. градски съд е приел, че не са налице предпоставките на чл.213, ал.1 от КЗ за ангажиране регресната отговорност на ответната община за възстановяване на застрахователното обезщетение, изплатено на собственика на застрахован със застраховка „А.” лек автомобил за вреди от настъпило на 26.10.2006 г. пътно-транспортно произшествие. Посоченият извод е аргументиран с недоказването на причинната връзка между констатираните вреди по автомобила и бездействието на С. община като собственик и възложител на поддръжката на общинската пътна инфраструктура. Взети са предвид своевременното оспорване от страна на ответника на представения с исковата молба протокол за ПТП от 26.10.2004 г. , в който е отразено, че вредите са причинени от попадане на автомобила в дупка на пътното платно, и липсата на ангажирани от ищцовата страна доказателства, подкрепящи истинността на вписаните обстоятелства относно механизма на произшествието. Като неоснователен е преценен довода на ищеца – застраховател за обвързваща материална доказателствена сила на констативния протокол. В тази насока въззивният съд е изложил съображения, че доколкото е съставен два дни след произшествието изцяло по данни на водача на повредения автомобил и не възпроизвежда възприети от длъжностното лице – съставител факти от мястото на инцидента, съгласно чл.179, ал.1 от ГПК протоколът се ползва с обвързваща доказателствена сила единствено относно авторството на направените пред съставителя изявления на водача, не и относно тяхната истинност. Механизмът на произшествието и причинната връзка с нанесените повреди по лекия автомобил са счетени за недоказани и от гледна точка на заключението на назначената по делото авто-техническа експертиза, чиито констатации са основани изцяло върху съдържанието на протокола от 26.10.2006 г.
Настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Поставеният в изложението процесуалноправен въпрос за доказателствената сила на протокола за ПТП, представен от ищеца – сега касатор, за установяване на механизма на увреждащото произшествие и на причинната връзка между произшествието и вредите, по повод на които е изплатено претендираното с иска по чл.213, ал.1 от КЗ обезщетение, отговаря на въведеното в чл.280, ал.1 от ГПК общо изискване – да е обуславящ за изхода на конкретното дело.
Не са осъществени обаче твърдените допълнителни предпоставки, специфични за предвидените в чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК основания за достъп до касационен контрол. Неоснователен е доводът на касатора, че значимият за спора процесуалноправен въпрос е разрешен от въззивния съд в отклонение от задължителната и от константната практика на ВКС, обективирана в постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. и в решение № 711/22.10.2008 г. по т. д. № 395/2008 г. В посочените решения е прието, че неоспореният констативен протокол за ПТП, изготвен от органите на М. в кръга на възложените им от закона правомощия, съставлява официален свидетелстващ документ, който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в съдържанието му изявление на длъжностното лице – съставител, а и с материална доказателствена сила относно самото удостоверително изявление; Обвързващата доказателствена сила на протокола не освобождава съда от задължение да изследва механизма на произшествието с други доказателства, в т. ч. и чрез назначаване на автотехническа експертиза. Произнасянето на въззивния съд не противоречи на застъпеното в цитираните решения становище, тъй като отричането на материалната доказателствена сила на представения от касатора – ищец протокол за ПТП произтича от липсата на съдържащо се в него удостоверително изявление на съставителя относно обстоятелствата, при които е реализирано увреждащото произшествие. Изключването на материалната доказателствена сила на протокола е в пълно съответствие с трайната и със задължителната практика на ВС и ВКС по значимия за конкретното дело процесуалноправен въпрос, предвид безспорните факти, че същият е съставен два дни след инцидента, без посещение на мястото на произшествието, и възпроизвежда само данни на водача на увреденото превозно средство за механизма на събитието, не и преки възприятия на длъжностното лице – негов съставител. Поради липса на противоречие между обжалваното решение и практиката на ВКС – константна и задължителна, решението не следва да се допуска до касационно обжалване на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение от 11.05.2010 г., постановено по гр. д. № 235/2010 г. на С. градски съд, ІV-Г състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :