5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 124
София, 06.03.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 2642/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу въззивно решение № 447 от 28.02.2013 г., постановено по т. д. № 1774/2012 г. на Софийски апелативен съд, 3 състав. С посоченото решение е потвърдено решение № 164 от 27.01.2012 г. по т. д. № 3031/2010 г. на Софийски градски съд, с което [фирма] е осъдено на основание чл.93 ЗЗД да заплати на [фирма] сумата 539 766 евро – задатък в двоен размер, даден по развален предварителен договор от 13.12.2006 г., и разноски по чл.78, ал.1 ГПК в размер на 48 080.79 лв.
В касационната жалба се излагат доводи по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение и се прави искане за неговата отмяна.
Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, надлежно обосновани в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по съображения в писмен отговор. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи във връзка с чл.280, ал.1, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е приел, че между страните по делото е сключен предварителен договор от 13.12.2006 г., с който ответникът [фирма] се е задължил да построи и прехвърли с окончателен договор за продажба на ищеца [фирма] 17 бр. обекти в жилищна сграда, която ще бъде построена в УПИ № V-1322, 980 от кв.70 по плана на [населено място], м. „ [улица], срещу заплащане на цена в размер на 899 613 евро с ДДС при уговорен срок за изпълнение на строителството и за предаване на обектите с разрешение за ползване 30.03.2009 г. За да уважи предявения от купувача [фирма] иск с правно основание чл.93 ЗЗД за сумата 539 766 евро, въззивният съд е направил извод, че поради виновно неизпълнение на поетите от продавача [фирма] задължения да построи и предаде имотите, обект на бъдещата продажба, с разрешение за ползване в срок до 30.03.2009 г. и да не ги прехвърля на трети лица, за купувача е възникнало потестативното право по чл.7.3 от договора да развали едностранно облигационната връзка и да претендира връщане на дадения задатък в двоен размер.
Изводът за забава на продавача по отношение на задължението за предаване на имотите е мотивиран с безспорния по делото факт, че разрешението за ползване на жилищната сграда е издадено на 17.12.2009 г. – около 9 месеца след изтичане на договорения срок. Съобразено е обстоятелството, че до 14.07.2010 г., когато на продавача е връчена нотариална покана от купувача за предоставяне на разрешение за ползване и за пристъпване към сключване на окончателен договор за продажба с предупреждение за разваляне на предварителния договор след изтичане на 30-дневен срок, ищецът – купувач не е бил уведомен за завършването на обектите и за издаденото разрешение за ползване. Неизпълнението на задължението за въздържане от разпореждане в полза на трети лица с обектите на предварителния договор е аргументирано с безспорния по делото факт, че към датата на връчване на нотариалната покана – 14.07.2010 г., ответникът – продавач вече е бил прехвърлил на трети лица десет от общо седемнайсетте договорени обекта, което реално е препятствало възможността за продажбата им с окончателен договор.
В съответствие с така възприетите фактически и правни изводи въззивният съд е приел, че поради допуснатата от продавача забава и невъзможността същият да изпълни задължението си за прехвърляне на собствеността върху повече от половината от уговорените в предварителния договор обекти, предварителният договор е развален валидно от купувача с изтичане на 30-дневния срок от връчване на нотариалната покана от 14.07.2010 г. и че на основание чл.93, ал.2 ЗЗД ответникът – продавач дължи връщане на получения при сключване на договора задатък /съответстващ на авансово платената част от цената/ в двоен размер.
В хода на процеса ответникът – продавач е поддържал възражение, че ищецът – купувач не е могъл да развали валидно предварителния договор, тъй като е бил неизправна страна в облигационното правоотношение поради неизпълнение на поетото с клаузата на чл.3, ал.4, б.”а” задължение да плати при сключване на договора 30 % от продажната цена или сумата 269 883 евро. Възражението е счетено за неоснователно с оглед ангажираните от ищеца доказателства, че на 14.12.2006 г. авансово дължимата част от цената е преведена по банкова сметка на ответника. Като ирелевантен е преценен фактът, че плащането не е извършено от търговското дружество – купувач, а от физическо лице, което е управител и едноличен собственик на капитала на дружеството. Въззивният съд е изложил съображения, че след като в договора не е уговорено задължението за плащане на цената да бъде изпълнено лично от длъжника, осъщественото от третото лице вместо длъжника плащане е породило целения погасителен ефект. Допълнителен аргумент за изправност на купувача е изведен от подписаното на 29.07.2008 г. споразумение, с което страните са се съгласили, че с платената от едноличния собственик на капитала парична сума е изпълнено задължението на купувача по чл.3, ал.4, б.”а” от предварителния договор.
Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е посочил като значими за изхода на делото следните въпроси : 1. Били ли са изправни към 30.03.2009 г. страните по сключения на 13.12.2006 г. предварителен договор за продажба на недвижим имот и строителство с оглед задълженията на купувача [фирма] да престира изцяло уговорената продажна цена или да изрази готовност в този смисъл, както и да посочи нотариус, пред когото да бъде сключен окончателният договор, а продавачът [фирма] да предаде на купувача недвижимите имоти с разрешение за ползване в срок до 30.03.2009 г.; 2. Задължително ли е в предварителния договор предадената при сключването му сума изрично да бъде обозначена като задатък, за да настъпят последиците по чл.93, ал.2 ЗЗД в случай на неизпълнение.
Първият формулиран въпрос не попада в приложното поле на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Изводът на въззивния съд за неизправност на продавача като предпоставка за разваляне на договора и за изправност на купувача като предпоставка за упражняване на потестативното право за едностранно разваляне на договора произтича от преценката на фактите и доказателствата по делото. Анализът на доказателствата е мотивирал съда да приеме, че продавачът не е изпълнил поетите с договора задължения да построи и предаде имотите с разрешение за ползване в срок до 30.03.2009 г. и да не прехвърля на трети лица собствеността върху тях преди да пристъпи към сключване на окончателен договор за продажба с продавача. От преценката на доказателствата е обусловено и произнасянето на съда, че купувачът е изпълнил задължението си за авансово плащане на част от уговорената продажна цена. Според указанията в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС въпросите, които се отнасят до възприемането на фактическата обстановка или до обсъждането на събраните доказателства от въззивния съд, не съставляват правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а имат значение за правилността на обжалваното въззивно решение. Евентуалната неправилност на изводите за изправност и неизправност на страните по договора не е основание за допускане на обжалваното решение до касационен контрол, поради което не се налага обсъждане на поддържаните в тази част на изложението допълнителни предпоставки по т.1 и т.3 на ГПК. За пълнота следва да се отбележи, че поставеният въпрос има значение само за правилното решаване на спора по конкретното дело и не може да бъде подведен под основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Същевременно отговорът на въпроса е предопределен от фактите и доказателствата по делото, което изключва противоречието между изводите в решението и задължителната практика в соченото от касатора решение № 450 от 21.06.2010 г. по гр. д. № 505/2009 г. на ВКС, ІІІ г. о.
Извън приложното поле на касационното обжалване е и вторият формулиран в изложението въпрос – дали задатъкът трябва да е уговорен изрично, за да настъпят последиците по чл.93, ал.2 ЗЗД. Твърдението на касатора, че претендираната от ищеца сума е уговорена в предварителния договор като неустойка, а не като задатък, е въведена за пръв път с касационната жалба и изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Пред първоинстанционния съд касаторът не е оспорвал съществуването на уговорка за задатък по смисъла на чл.93 ЗЗД. Доводи в тази насока не са правени и във въззивната жалба, поради което, с оглед ограничението на чл.269 ГПК, въззивният съд не се е произнасял дали първоинстанционният съд правилно е квалифицирал авансово платената от купувача част от цената като задатък. Доколкото не е поставян пред въззивната инстанция и не е обсъждан в решението, посоченият въпрос не е обусловил изхода на въззивното производство и не може да послужи като общо основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. При несъответствие на въпроса с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК настоящата инстанция не дължи произнасяне по поддържаните допълнителни предпоставки, специфични за основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
С оглед недопускане на касационното обжалване ответникът по касация има право на разноски по чл.78, ал.3 ГПК. Претенцията за разноски включва адвокатското възнаграждение от 10 492.98 лв. /сума с ДДС/, изплатено на 16.05.2013 г. на Адвокатско дружество „С. и партньори”, съгласно данъчна фактура № 0251/16.05.2013 г. Във фактурата е вписано, че възнаграждението от 10 492.98 лв. се дължи на основание т.6.2.4 от договор за извършване на правни услуги от 01.10.2010 г. В т.6.2.4 на договора /приложен на л.32 и сл. от делото на Софийски градски съд/ е уговорено, че преди изготвяне на касационната жалба или съставяне на отговор на жалбата доверителят [фирма] заплаща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред третата съдебна инстанция. Съдържанието на посочената клауза сочи ясно, че възнаграждението е уговорено не само за изготвяне на касационна жалба/отговор на касационна жалба, но и за представителство на дружеството в производството по чл.290 ГПК в случай на допуснато касационно обжалване. Предвид недопускане на касационното обжалване на ответника по касация се следват разноски само за производството по чл.288 ГПК, което налага уговореното възнаграждение да се редуцира до ? и касаторът да бъде осъден да заплати разноски в размер на 5 246.49 лв. Обстоятелството, че ответникът е заплатил предварително възнаграждение и за производството по чл.290 ГПК, не е основание в тежест на касатора да се възлагат разноски и за това производство, след като неговото развитие е в зависимост от произнасянето в производството по чл.288 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 447 от 28.02.2013 г., постановено по т. д. № 1774/2012 г. на Софийски апелативен съд, 3 състав.
ОСЪЖДА [фирма] С ЕИК[ЕИК] – [населено място],[жк], ул.”109” № 19, да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК] – [населено място], [улица], ет.3, сумата 5 246.49 лв. – разноски по делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :