5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 731
С., 15.11. 2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 186/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Кооперация „П. В.” със седалище в [населено място], обл. Шумен, срещу решение от 18.11.2010 г. по в. т. д. № 446/2010 г. на Шуменски окръжен съд. С обжалваното решение, след отмяна на решение от 04.05.2010 г. по гр. д. № 1135/2009 г. на Шуменски районен съд, е отхвърлен предявеният от Кооперацията – касатор против [фирма] /преди О./ иск за заплащане на сумата 18 600 лв., претендирана като дължима във връзка с неизплатени продажби и услуги, и са присъдени разноски на ответника в размер на сумата 2 436 лв.
К. моли за отмяна на въззивното решение като се позовава на неговата неправилност поради необоснованост и нарушение на закона. В касационната жалба са изложени подробни съображения срещу извода на въззивния съд за недоказаност на твърдените в исковата молба правоотношения по сключени между страните договори за предоставяне на услуги с фадрома и на услугата „сушене на царевица”, сочени като източник на претендираното с иска вземане. Развити са доводи за неправилно приложение на разпоредбата на чл.164, ал.1, т.3 ГПК, предвид отказа на съда да кредитира събраните по делото свидетелски показания относно възлагането и извършването на услугите. Наведени са оплаквания за нарушения на съдопроизводствените правила при преценката на доказателствата и за опорочаване на фактическите констатации на съда по спорния предмет на делото.
При условията на алтернативност касаторът поддържа довод за недопустимост на въззивното решение като твърди, че с него е разгледан непредявен иск за вземане по договор за продажба, вместо действително предявения иск за неплатено възнаграждение по неформален договор за предоставяне на услуги.
В съответствие с изискването на чл.284, ал.3, т.1 ГПК е представено изложение, в което основанията за допускане на касационно обжалване са смесени с касационните основания по чл.281, т.3 ГПК. К. поддържа, че като е отказал да кредитира свидетелските показания по съображения за тяхната недопустимост с оглед забраната на чл.164, ал.1, т.3 ГПК и е приел за недоказано наличието на сключен между страните неформален договор за изработка, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВС и ВКС, обективирана в решение № 124 от 27.01.1955 г. по гр. д. № 268/55 г. на ВС, ІV г. о., решение № 968 от 16.06.1994 г. по гр. д. № 2049/93 г. на ВКС, V г. о. и решение № 1243 от 07.07.1997 г. по гр. д. № 1288/96 г. на ВКС, V г. о. Застъпва становище, че в резултат на неправилна преценка на представения по делото ревизионен акт №[ЕИК]/14.09.2009 г. на ТД НАП – [населено място] съдът се е произнесъл по значим за точното прилагане на закона и за развитието на правото процесуалноправен въпрос в следния смисъл : „Задължително ли е за гражданските съдилища при постановяване на решения по граждански и търговски спорове да се съобразяват с наличието и съдържанието на влезли в сила актове на държавните органи, съставени в кръга на техните компетенции по прилагане на ДОПК, ЗСч. и ЗДДС и имащи отношение към предмета на воденото конкретно съдебно производство”. Във връзка с така поставения въпрос са представени и две съдебни решения – решение № 42 от 10.02.2009 г. по гр. д. № 5752/2007 г. на ВКС, ІІІ г. о., и решение № 487 от 12.01.2009 г. по адм. д. № 9760/2008 г. на ВАС, V отделение, на които според касатора въззивното решение противоречи.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], оспорва искането за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба по съображения в писмен отговор от 16.02.2011 г. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявения от Кооперация „П. В.” против [фирма] иск за сумата 18 600 лв., решаващият състав на Шуменски окръжен съд е приел, че събраните по делото доказателства не установяват съществуването на неизпълнени задължения на ответното дружество, произтичащи от сключени с ищцовата кооперация договори за предоставяне на услуги с фадрома и на услугата „сушене на царевица”. Съдът е съобразил съществувалите през 2005 г. търговски взаимоотношения между страните по повод продажби на зърнени култури и извършване на съпътстващи продажбите услуги, предмет на друго висящо дело, както и уточнението на исковата молба по конкретното дело, с което правният спор е концентриран върху дължимостта на сумата 18 600 лв., отразена като стойност на посочените два вида услуги в едностранно съставената от ищеца и своевременно оспорена от ответника фактура № 00167/30.01.2009 г. След цялостен анализ на писмените доказателства по делото и на заключенията на назначената съдебно – икономическа експертиза е направен извод, че спорната фактура не е подкрепена с първични счетоводни документи за възлагане на услуги по сушене на царевица и работа с фадрома от страна на [фирма] след 2005 г. и в частност през 2009 г. /когато е съставена същата/, както и за реалното извършване на такива услуги от Кооперация „П. В.”. Изложени са съображения, че счетоводните записвания в търговските книги на Кооперацията за наличие на непогасени задължения на [фирма] във връзка с услугите, отразени в едностранно изготвената фактура, не се ползват с доказателствена сила с оглед констатациите в експертните заключения за нередовност на водената от ищеца счетоводна отчетност. Въпреки, че е счел за недопустими поради забраната на чл.164, ал.1, т.3 ГПК показанията на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели, ангажирани от ищеца за доказване на спорните договорни правоотношения, въззивният съд е обсъдил показанията и е приел, че те също не доказват ответникът да е възлагал, а Кооперацията да е извършвала през 2009 г. услуги по сушене на царевица и работа с фадрома.
Настоящият състав намира, че не са налице основанията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Неоснователен е доводът на касатора за вероятна процесуална недопустимост на обжалваното решение. Въззивният съд се е произнесъл по спорния предмет на делото съобразно очертаното с обстоятелствената част и петитума на исковата молба негово съдържание. Независимо от непрецизно формулирания диспозитив на решението, в който сумата от 18 600 лв. е индивидуализирана като дължима по договори за продажба и услуги, исковата претенция е разгледана така, както е предявена от ищеца – за заплащане на дължима стойност на предоставени услуги по фактура № 00167/30.01.2009 г. Поради това не се налага допускане на решението до касационен контрол за проверка на процесуалната му допустимост.
Поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси също не обосновават извод за осъществяване на предпоставките, с които процесуалният закон обвързва достъпа до касационно обжалване. Въпросът за допустимостта на свидетелските показания и приложението на разпоредбата на чл.164, ал.3, т.1 ГПК съставлява по същността си оплакване за процесуална незаконосъобразност на въззивното решение и като такъв е относим към касационните основания по чл.281, т.3 ГПК, а не към подлежащите на преценка в производството по чл.288 ГПК основания за допускане на касационно обжалване. Дори да се приеме, че допустимостта на свидетелските показания е процесуалноправен въпрос от значение за приложното поле на касационното обжалване, същият не е обуславящ за изхода на конкретното дело и не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК. Независимо, че е изразил становище за недопустимост поради забраната на чл.164, ал.3, т.1 ГПК на ангажираните от касатора свидетелски показания, насочени към установяване на твърденията в исковата молба за предоставени в полза на ответното дружество услуги и за възникнали в тежест на дружеството задължения за плащане на стойността на престираните услуги, решаващият състав на Шуменски окръжен съд е обсъдил показанията и ги е взел предвид при формиране на фактическите си констатации по съществото на правния спор. Показанията са преценени във връзка с останалите доказателства по делото, на базата на които е направен извод за недоказаност на сочените в исковата молба договорни правоотношения, релевантни за възникване на претендираните с иска вземания. Евентуалната необоснованост на посочения извод и неправилната преценка на доказателствата са извън обхвата на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не подлежат на ревизиране в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл.288 ГПК.
След като поставеният въпрос не е предопределил формирането на решаваща правна воля на съда по предмета на спора, по повод на същия не може да се допусне касационно обжалване. Несъответствието на въпроса с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК прави безпредметно обсъждането на доводите за противоречие на обжалваното решение с приложената към изложението съдебна практика, която е и неотносима към конкретното дело. В този смисъл са и указанията, дадени от ОСГТК на ВКС с Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г.
Не е обуславящ за изхода на делото и вторият формулиран в изложението въпрос – за обвързващата сила на ревизионен акт №[ЕИК]/14.09.2009 г. на ТД НАП – [населено място] в производството по разглеждане на иска за заплащане на стойността на отразените във фактура № 00167/30.01.2009 г. услуги. Въззивният съд изобщо не се е произнасял по въпроса задължителни ли са констатациите в ревизионния акт за спорните материални правоотношения, а е преценявал акта във връзка с всички останали доказателства по делото и преди всичко със заключенията на съдебно – счетоводната експертиза, базирани на счетоводната документация при двете страни в процеса. В рамките на правораздавателната си компетентност съдът е обсъдил събраните в хода на конкретното дело доказателства и е направил свои собствени фактически констатации за отсъствие на договорни правоотношения между страните в рамките на отразения във фактурата период от време, независимо от констатациите на данъчните органи за обстоятелствата, при които е съставена процесната фактура. Доколкото въпросът не е обуславящ за отхвърлянето на предявения от касатора осъдителен иск, евентуалната му значимост за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК не би могла да послужи като основание за допускане на атакуваното въззивно решение до касационен контрол.
Предвид изложените съображения, не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. т. д. № 446/2010 г. на Шуменски окръжен съд.
Разноски не следва да се присъждат на ответника по касация, въпреки заявеното в отговора на касационната жалба искане за разноски, тъй като не са представени доказателства за тяхното извършване.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение от 18.11.2010 г., постановено по в. т. д. № 446/2010 г. на Шуменски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :