5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 233
София, 03.04.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 1080/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Я. Н. от [населено място] срещу определение № 2246 от 26.10.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 3821/2012 г. на Софийски апелативен съд, 1 състав. С посоченото определение е потвърдено определение от 20.07.2012 г. по т. д. № 4652/2011 г. на Софийски градски съд, VІ-17 състав, с което е върната исковата молба и производството по делото e прекратено на основание чл.130 ГПК поради недопустимост на предявените от Я. Н. против Агенция по вписванията и [фирма] искове с правно основание чл.29 ЗТР за установяване несъществуването на вписани в търговския регистър по партидата на [фирма] обстоятелства – особен залог върху дружествени дялове в [фирма] и особен залог върху търговското предприятие на [фирма], учредени в полза на заложния кредитор [фирма].
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като поддържа, че същото е необосновано, постановено при неправилно приложение на разпоредбите на чл.29 ЗТР и чл.129 ГПК и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, уреждащи определянето на пасивната процесуална и материална легитимация на ответника по исковете с правно основание чл.29 ЗТР. Излага подробни аргументи в подкрепа на становището, че отричането на правата на заложния кредитор [фирма], черпени от оспорваните по реда на чл.29 ЗТР вписвания, предопределя участието на кредитора като главен ответник в исковото производство по чл.29 ЗТР. Развива съображения, че след като поради предмета на спорното правоотношение заложният кредитор е единственият правен субект, който се ползва с права от вписванията и е заинтересован да охрани правната си сфера като предотврати заличаването на вписаните в негова полза залози, именно той е „необходим главен ответник” по исковете, а дружеството, по чиято партида е извършено вписването, би могло да участва в процеса само като другар на надлежния ответник. Във връзка с така поддържаната теза частният жалбоподател прави оплакване, че въззивният съд е прекратил производството по делото, без да му даде указания съобразно разпоредбата на чл.129 ГПК и разясненията в т.4 от Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, че е необходимо да отстрани нередовността на исковата молба като поиска конституиране на [фирма] като другар на надлежния главен ответник [фирма].
Приложното поле на касационното обжалване е обосновано със следните въпроси, определени като значими за точното прилагане на закона и за развитието на правото : 1. Трябва ли въззивната инстанция, след като констатира нередовност на исковата молба относно посочването на ответника /необходим другар/, да даде възможност за отстраняване на констатираната нередовност, щом такава възможност не е дадена от първоинстанционния съд; 2. С оглед изискванията на Закона за особените залози определя ли чл.29, ал.2 ЗТР ответникът по иска /пасивно легитимираната страна/ или определя единствено и само специфичната родова и местна подсъдност за завеждането на иска; 3. Намира ли пряко приложение Тълкувателно решение № 1/06.12.2002 г. по т. д. № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС при вписвания, обявявания и заличавания в търговския регистър на обстоятелства по Закона за особените залози и необходим другар ли е вписаният заложен кредитор при иск по чл.29 ЗТР относно вписаните особени залози. Достъпът до касация по първия въпрос се поддържа и на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК с твърдение, че въпросът е разрешен в отклонение от задължителната практика на ВКС в Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС /т.4/ и решение № 410/24.02.2012 г. по гр. д. № 1658/2010 г. на ВКС, ІІ т. о.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор от „Остерайхише Фолксбанкен А.” – търговско дружество със седалище във В., А., универсален правоприемник на първоначалния ответник [фирма]. С отговора е заявено мотивирано и подкрепено със съдебна практика оспорване на предпоставките за допускане на касационно обжалване и на основателността на самата жалба.
Ответникът Агенция по вписванията със седалище в [населено място] не заявява становище в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Производството по т. д. № 4652/2011 г. е образувано пред Софийски градски съд по искова молба на Я. Н.. С исковата молба ищецът е предявил в условията на субективно и обективно съединяване искове срещу [фирма] и Агенция по вписванията, с които е поискал да се признае за установено по отношение на двамата ответници несъществуването на обстоятелства, вписани в търговския регистър по партидата на [фирма]. Като „несъществуващи обстоятелства” са посочени вписаните в полза на [фирма] особени залози върху дружествени дялове в [фирма] и върху търговското предприятие на [фирма]. В обстоятелствената част на молбата са изложени твърдения за пороци на учредените и вписани залози, препятстващи възникването на заложни права за кредитора.
Първоинстанционният съд е квалифицирал исковете с правно основание чл.29, ал.1 ЗТР и е прекратил образуваното във връзка с тях производство, след като е преценил, че същите са недопустими поради това, че заложният кредитор и Агенцията по вписванията не са надлежни ответници по исковете с правно основание чл.29 ЗТР.
Сезиран с частна жалба от ищеца, Софийски апелативен съд е потвърдил прекратителното определение на първата инстанция, възприемайки изцяло нейните изводи за недопустимост на исковете поради отсъствие на пасивна легитимация на ответниците, срещу които са насочени. Въззивният съд е изложил мотиви, че в качеството на орган, овластен със Закона за търговския регистър да води търговския регистър и извършил оспорваните вписвания, Агенцията по вписванията не може да участва като ответник в производството по чл.29 ЗТР. Отричането на пасивната легитимация на ответника [фирма] е аргументирано със съображения, че с оглед последиците от положителния изход на спора по иска с правно основание чл.29, ал.1 ЗТР и предмета на този спор /изяснен с указанията в Тълкувателно решение № 1/06.12.2002 г. на ОСГК на ВКС, отнасящи се до понятието „вписване на несъществуващо обстоятелство”/ признаването на вписаните залози за несъществуващи и заличаването на вписването им от търговския регистър /чл.30 ЗТР/ няма да засегне дружеството – заложен кредитор, а само дружеството, по чиято партида е извършено вписването, поради което единствено дружеството, не и кредиторът, е надлежният ответник в производството по чл.29 ЗТР.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на въззивното определение до касационно обжалване.
Първият поставен в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК процесуален въпрос – за правомощията на въззивната инстанция при констатирана нередовност на исковата молба, налагаща предприемане на процесуални действия за конституиране на необходим другар на ответника, не е от значение за изхода на делото и не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК. Прекратяването на делото е последица от констатацията на инстанциите по същество, че ищецът – частен жалбоподател е предявил основани на чл.29, ал.1 ЗТР искове срещу ненадлежни ответници, които не притежават пасивна процесуална легитимация да участват в производството по чл.29 ЗТР. Изводът, че ищецът не е насочил иска си за установяване несъществуването на вписани обстоятелства срещу единствения легитимиран ответник – дружеството, по партидата на което е извършено вписването и което ще бъде обвързано от силата на пресъдено нещо на бъдещото съдебно решение, е несъвместим с хипотезата на необходимо другарство. След като не се касае до установен от съда пропуск на ищеца да предяви исковете си и спрямо необходимия другар на правилно определения ответник, безпредметно е да се обсъжда дали въззивната инстанция е задължена да предприеме процесуални действия по реда на чл.129, ал.2 и ал.4 ГПК, ако констатира такъв пропуск. Предвид неотносимостта на поставения въпрос към общото основание на чл.280, ал.1 ГПК, не следва да се разглеждат доводите на жалбоподателя за отклонение на обжалваното определение от задължителните указания в т.4 от Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС и от задължителната практика по чл.290 ГПК в решение № 410/24.02.2012 г. по гр. д. № 1658/2010 г. на ВКС, ІІ т. о.
Не могат да се квалифицират като обуславящи за изхода на делото, а и като значими за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, останалите два въпроса в изложението. Преценката на въззивния съд за недопустимост на исковете не е обвързана с тълкуване на разпоредбата на чл.29, ал.2 ЗТР в насока дали тя урежда само родовата и местна подсъдност за завеждане на исковете по чл.29 ЗТР или определя и пасивно легитимираната страна по тези искове /въпрос № 2/. Прекратяването на производството по делото не се дължи и на пряко отнасяне на указанията в Тълкувателно решение № 1/06.02.2002 г. на ОСГК на ВКС към правоотношения, предмет на регулиране от Закона за особените залози /въпрос № 3/. Недопустимостта на исковете е обоснована със съображения, изведени от правните последици на съдебното решение за признаване несъществуването на вписани в търговския регистър обстоятелства и от субекта, в чиято правна сфера ще настъпят тези последици с оглед предвиденото в чл.30 ЗТР заличаване на признатите за несъществуващи обстоятелства. Трайната практика на ВКС по приложението на чл.431 ГПК /отм./ е ориентирана към разбирането, че след като вписването в търговския регистър на обстоятелства, отнасящи се до конкретен търговец, и тяхното заличаване поради съдебното им признаване за несъществуващи /чл.498 отм. ГПК/ се извършва по партидата на търговеца, именно търговецът е пасивно легитимиран да участва като ответник по иска, с който заинтересовано лице цели да установи несъществуването на вписаните обстоятелства. Създадената с чл.29 и чл.30 ЗТР правна уредба не се различава принципно от отменената уредба на чл.431 и чл.498 ГПК /отм./ и поради това влизането в сила на ЗТР не е наложило промяна на възприетото в практиката на ВКС разрешение относно надлежния ответник в производството по чл.431 ГПК /отм./, аналогично на производството по чл.29 ЗТР. За това сочи постановеното при действието на чл.274, ал.3 ГПК определение № 1061/23.11.2012 г. по ч. т. д. № 868/2012 г. на ВКС, ІІ т. о., в което е прието, че иск по чл.29, ал.1 ЗТР, предявен срещу съдружниците, вместо срещу дружеството, по чиято партида е извършено вписването, е недопустим поради липса на правен интерес, тъй като съдебното решение за неговото уважаване не може да доведе до целения резултат – заличаване на вписването. Даденото разрешение е приложимо и към конкретния случай, доколкото въззивният съд е приел и частният жалбоподател поддържа, че предмет на предявените искове е установяване несъществуването на вписаните по партидата на [фирма] особени залози /квалифицирани като „вписани обстоятелства” по смисъла на чл.29 ЗТР/, което определя [фирма] като единствен надлежен ответник по исковете. Самите заложни права на кредитора [фирма] не са предмет на спора по чл.29, ал.1 ЗТР и кредиторът, респ. правоприемникът му, не е пасивно легитимиран да участва в производството по чл.29 ЗТР на самостоятелно основание или като необходим другар на надлежния ответник [фирма]. Заложният кредитор би бил надлежен ответник наред с [фирма] по иск, насочен към отричане на възникването и съществуването на заложните права и/или правоотношения, какъвто жалбоподателят не твърди да е предявил.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определението по ч. гр. д. № 3821/2012 г. на Софийски апелативен съд.
В депозирания от „Остерайхише Фолксбанкен А.” писмен отговор по чл.276, ал.1 ГПК е направено искане за разноски, но тъй като не са представени доказателства за извършването им, разноски не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2246 от 26.10.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 3821/2012 г. на Софийски апелативен съд, 1 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :