4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 963
София, 28.12. 2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на пети декември през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 394/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. П. Н. от [населено място] срещу решение № 9 от 13.01.2012 г., постановено по в. т. д. № 623/2011 г. на Варненски апелативен съд. С посоченото решение, след отмяна на решение № 28 от 29.07.2011 г. по т. д. № 294/2010 г. на Силистренски окръжен съд, е признато за установено, на основание чл.422 ГПК, че К. П. Н. дължи на [фирма] сумата 34 500 лв. – главница по запис на заповед, издаден на 15.04.2009 г. в полза на К. К. и джиросан на 30.03.2010 г. на [фирма], ведно със законната лихва от 22.10.2010 г. и разноски в размер на 4 190 лв., за които суми е издадена заповед № 1067/26.10.2010 г. за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК в производството по ч. гр. д. № 860/2010 г. на Дуловски районен съд, и са присъдени разноски на ответника в размер на 4 650 лв.
К. поддържа, че въззивното решение е необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Излага доводи, че въззивният съд е признал за съществуващо вземането по записа на заповед, без да вземе предвид влязлата в сила присъда срещу поемателя на записа на заповед К. К., доказваща нищожността на записа на заповед поради противоречие със закона и нищожността на последващия договор за цесия между К. К. и [фирма], сключен с цел заобикаляне на закона. Твърди, че въпреки забраната на чл.164, ал.1, т.3 ГПК, съдът е кредитирал недопустими свидетелски показания за установяване на правоотношение по договор за заем с първоначалния поемател на записа на заповед К. К..
Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, без да се сочи конкретен правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Представено е изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което е възпроизведено съдържанието на касационната жалба и са цитирани решения на ВКС, постановени по реда на ГПК от 1952 г. /отм./.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], оспорва искането за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба по съображения в писмен отговор по чл.287 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, Варненски апелативен съд е приел, че в качеството му на издател на записа на заповед, послужил като основание за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, ответникът и настоящ касатор К. Н. дължи посочената в съдържанието на ценната книга сума от 34 500 лв. на ищеца по иска с правно основание чл.422 ГПК [фирма], в чиято полза записът на заповед е джиросан от първоначалния поемател К. К.. Въззивният съд е преценил, че записът на заповед е действителен и удостоверява валидно възникнало задължение за плащане на спорната сума, предвид съответствието му с формалните изисквания на чл.535 ТЗ. Като недоказано е преценил твърдението на ответника, че не дължи плащане по записа на заповед, тъй като е издал същия с цел обезпечаване на задължение по договор за заем с поемателя К. К., но не е получил реално уговорената като заем парична сума. За неоснователно съдът е счел възражението на ответника за нищожност на записа на заповед поради липса на каузално правоотношение с поемателя. Изложени са съображения, че поради абстрактния характер на записа на заповед липсата на основание не го прави нищожен, както и че с оглед разпоредбата на чл.465 ТЗ възраженията на ответника – издател, основани на евентуални каузални отношения с първоначалния поемател, са непротивопоставими на ищеца – джиратар, доколкото по делото не са ангажирани доказателства за неговата недобросъвестност.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Основната предпоставка, предвидена в чл.280, ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване, е въззивното решение да съдържа произнасяне по материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешаването на който да е обусловило изхода на делото. Правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК е специфичен за всяко дело и според т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, трябва да бъде посочен ясно и точно от касатора. В тълкувателното решение е указано изрично, че непосочването на обуславящия правен въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, тъй като в производството по чл.288 ГПК Върховният касационен съд не разполага с правомощия да го извежда от твърденията на касатора и от сочените в касационната жалба факти и обстоятелства, а може само да го уточни и квалифицира, когато е поставен неясно.
К. е представил изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, но не е посочил конкретния правен въпрос, чието разрешаване е обусловило уважаването на иска с правно основание чл.422 ГПК. Съдържанието на изложението се изчерпва с приповтаряне на наведените в касационната жалба доводи за неправилност на обжалваното решение и с посочване на съдебна практика без изясняване на относимостта й към решаващите изводи на въззивния съд. При отсъствие на надлежно въведен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК въззивното решение не може да се допусне до касационен контрол и е безпредметно да се обсъжда представената с изложението съдебна практика.
Независимо от изложеното следва да се отбележи, че по въпросите за действителността на записа на заповед като абстрактна сделка в случаите, когато в хода на производството по чл.422 ГПК не се твърди или не е доказано съществуването на паралелно каузално правоотношение, и за възраженията, които издателят на запис на заповед може да противопоставя на джиратаря, за да се освободи от отговорност за плащане по менителничния ефект, е формирана задължителна практика на ВКС по чл.290 ГПК. В решение № 85 от 05.07.2012 г. по т. д. № 438/2011 г. на ВКС, І т. о., е прието, че редовният от външна страна и удостоверяващ изискуемо вземане запис на заповед не е нищожен, ако кредиторът не е доказал наличието на каузално правоотношение, от което произтича вземането по записа на заповед. С решение № 21 от 04.05.2012 г. по т. д. № 1091/2010 г. състав на ВКС, ІІ т. о., се е произнесъл в смисъл, че връзката между записа на заповед и друго каузално правоотношение като причина за неговото издаване подлежи на изследване в отношенията между издателя и поемателя на записа на заповед при възникнал между тях спор и направено възражение от издателя, докато в отношенията между издателя на записа на заповед и джиратаря тази връзка е от значение само ако джиратарят е бил недобросъвестен към момента на придобиване на менителничния ефект; издателят може да противопостави на приносителя на менителничния ефект /джиратаря/ освен абсолютните си възражения срещу ефекта, така и възраженията, основани на личните му отношения с поемателя /джиранта/, само ако приносителят – джиратар е бил недобросъвестен към момента на придобиване на менителничния ефект. В съответствие със задължителната практика са и решаващите изводи на въззивния съд, който е приел, че отговарящият на изискванията на чл.535 ТЗ запис на заповед не е нищожен поради липса на каузално правоотношение, послужило като причина за неговото издаване, респ. че възраженията на ответника – издател, основани на личните му отношения с първоначалния поемател и джирант на записа на заповед К. К., са непротивопоставими на джиратаря и ищец по иска с правно основание чл.422 ГПК [фирма] поради липсата на доказателства за проявена от последния недобросъвестност при придобиване на менителничния ефект. Евентуалната необоснованост на извършената от съда преценка за отсъствие на каузално правоотношение между издателя и поемателя на записа на заповед и за недоказаност на недобросъвестността на джиратаря е от значение за правилността на обжалваното решение и съгласно указанията в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС не може да бъде проверявана в производството по чл.288 ГПК. От значение за изхода на производството е наличието на задължителна практика по разрешените с обжалваното решение правни въпроси и съответствието на решението с тази практика, които обстоятелства изключват поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения решението по в. т. д. № 623/2011 г. на Варненски апелативен съд не следва да се допуска до касационно обжалване.
Ответникът по касация е поискал разноски, но не е представил доказателства за извършването им, с оглед на което разноски не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 9 от 13.01.2012 г., постановено по в. т. д. № 623/2011 г. на Варненски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :