3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 795
София, 05.11. 2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Татяна Върбанова
ЧЛЕНОВЕ : Камелия Ефремова
Бонка Йонкова
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 717/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Т. М. Т. в качеството на ЕТ „Т. Т.” – гр. Варна, чрез процесуалния му представител адв. С. Н., срещу определение № 1394 от 10.05.2010 г. по ч. т. д. № 562/2010 г. на Варненски окръжен съд. С обжалваното определение е отменено разпореждане № 5340 от 09.02.2010 г. по ч. гр. д. № 1560/2010 г. на Варненски районен съд за отхвърляне на подаденото от „О. банка” АД заявление по чл.417, т.2 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу Т. Т. в качеството на ЕТ „Т. Т.” и вместо това е постановено да се издаде исканата заповед за сумата 5 437.05 евро – просрочена главница по договор за банков кредит № В 540/04.03.2009 г., ведно със законната лихва от 04.02.2010 г. до окончателното плащане и разноски в размер на сумите 213 лв. – държавна такса, и 331 лв. – адвокатско възнаграждение, като са присъдени разноски за въззивното производство и е разпоредено след влизане в сила на определението делото да бъде върнато на Варненски районен съд за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
В частната касационна жалба се излагат доводи за неправилност на атакуваното определение и се прави искане за неговата отмяна.
Представено е изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е аргументирано с основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК с позоваване на противоречива съдебна практика по приложението на чл.417, т.2 от ГПК. При условията на евентуалност се иска допускане на определението до касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба „О. б.” АД – гр. София е депозирал писмен отговор, в който изразява становище за недопустимост и алтернативно за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, приема следното :
Частната касационна жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК от надлежна страна, но е процесуално недопустима.
Определенията на въззивните съдилища, които могат да бъдат обжалвани с частна жалба пред Върховния касационен съд, са посочени лимитивно в разпоредбата на чл.274, ал.3, т.1 и т.2 от ГПК. Според същата, на касационно обжалване с частна жалба подлежат само определенията, с които се оставят без уважение частни жалби срещу първоинстанционни определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото /т.1/, както и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие /т.2/. Извън посочените хипотези, определенията на въззивните съдилища могат да бъдат атакувани с частна жалба пред Върховния касационен съд на основание чл.274, ал.2 от ГПК само в случаите, когато са постановени за пръв път от въззивен съд и отговарят на изискванията на чл.274, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК.
Предвид изричната норма на чл.413, ал.1 от ГПК, която отрича възможността за обжалване на самата заповед за изпълнение, и по аргумент от чл.419, ал.1 от ГПК настоящият състав приема, че предмет на обжалване с частната касационна жалба е определението на въззивния съд за допускане на незабавно изпълнение на паричното задължение, по отношение на което е постановено издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК. Определенията на въззивните съдилища по чл.419, ал.1 от ГПК обаче не попадат сред кръга съдебни актове по чл.274, ал.3 от ГПК, по отношение на които процесуалният закон предвижда защита посредством сезиране на Върховния касационен съд с частна касационна жалба. Въззивното определение няма преграждащ ефект спрямо развитието на конкретното дело по смисъла на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК, доколкото с него Варненски окръжен съд се е произнесъл по законосъобразността на отказа на Варненски районен съд да допусне незабавно изпълнение по заявлението на кредитора и е отменил този отказ, допускайки изпълнението. Обжалваемостта на определението не произтича и от разпоредбата на чл.274, ал.3, т.2 от ГПК, тъй като то не разрешава по същество материалноправен спор относно съществуването на вземането, предмет на заповедното производство, а само осигурява изпълнение на вземането чрез способите на изпълнителния процес.
Предвид изложените съображения, настоящият състав се присъединява към преобладаващото в Търговска колегия на Върховния касационен съд становище за недопустимост на касационното обжалване на определенията по чл. 419 ГПК и приема, че подадената частна касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима.
Поради обстоятелството, че с настоящото определение само се констатира обжалването на съдебен акт, който не подлежи на касационен контрол, а не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, определението е окончателно и не подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от Т. М. Т. в качеството на ЕТ „Т. Т.” – гр. Варна частна касационна жалба срещу определение № 1394 от 10.05.2010 г., постановено по ч. т. д. № 562/2010 г. на Варненски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :