Определение №333 от 41250 по търг. дело №303/303 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 333
София,07.12. 2012 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и дванадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА

изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 303/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу решение № 1568 от 17.10.2011 г., постановено по в. т. д. № 428/2010 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 57 от 23.06.2010 г. по т. д. № 373/2009 г. на Софийски окръжен съд в обжалваната пред въззивната инстанция част, с която дружеството – касатор е осъдено да заплати на Кооперация „Х. Н.” сумата 294 468.90 лв., дължима по договор за дистрибуция от 02.03.2006 г. и издадени във връзка с него фактури и дебитни известия, сумата 4 433.21 лв. – неустойка за забава по чл.31 от договора, сумата 44 680.90 лв. – обезщетение за пропуснати ползи от неизпълнение на договора, и 32 724.63 лв. – деловодни разноски по чл.78, ал.1 ГПК.
В жалбата са изложени подробни касационни доводи по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение. К. моли решението да бъде отменено, а исковете – отхвърлени, ведно с присъждане на направените в хода на делото разноски.
Допускането на касационно обжалване е обосновано в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което се твърди, че произнасянето по касационната жалба ще внесе яснота по разрешени от въззивния съд въпроси, които имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касация Кооперация „Х. Н.” – [населено място], не заявява становище в срока по чл.287 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК, но следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима съгласно чл.280, ал.2 ГПК в частта, с която е обжалвано въззивното решение по иска за заплащане на неустойка, предявен за сумата 6 568.40 лв. В останалата част жалбата е допустима и подлежи на разглеждане при предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
За да потвърди решението на Софийски окръжен съд в обжалваната от [фирма] осъдителна част, Софийски апелативен съд е приел, че от събраните в хода на делото доказателства е установено съществуването на непогасени задължения на ответника – жалбоподател към ищеца Кооперация „Х. Н.” за сумата 294 468.90 лв., формирана като сбор от неплатена цена на предадени стоки по сключен на 02.03.2006 г. договор за дистрибуция и приложени към исковата молба фактури и кредитни известия, както и наличието на основание по чл.82 ЗЗД за ангажиране на договорната отговорност на ответника за заплащане на обезщетение в размер на 44 680.90 лв. за причинени на ответника вреди /пропуснати ползи/ от неоснователен отказ за получаване на стоки, заявени за производство по предвидения в договора ред.
Въззивният съд е счел за неоснователно оплакването на жалбоподателя за недопустимост на исковете поради липса на валидно изразена воля за тяхното предявяване, формирана с решение по чл.15, ал.6 ЗК на общото събрание на кооперацията – ищец. В мотивите към решението са изложени съображения, че инициирането на съдебно производство за защита на правата на кооперацията и възлагането на процесуално представителство съставляват действия на обикновено управление, за чието извършване не е необходимо изрично решение на общото събрание или на управителния съвет.
В съответствие с правомощията си по чл.269 ГПК решаващият въззивен състав е обсъдил заявените във въззивната жалба доводи за недължимост на присъдените от първоинстанционния съд суми, но след анализ на фактите и на доказателствата по делото е преценил, че същите са неоснователни. По отношение на иска за сумата 294 468.90 лв. е приел, че отразените във фактурите стоки са предадени на ответника с надлежно оформени стокови разписки при постигнато между страните съгласие за дължимата цена, поради което подлежат на заплащане. Направен е извод, че сочените в жалбата нарушения на ЗСч. и ЗДДС при счетоводното оформяне на предаването на отделни количества стоки съставляват основание за носене на отговорност от ищеца – съставител по съответния специален закон, но не и основание за освобождаване на ответника от отговорност за изпълнение на произтичащите от договора задължения. Позовавайки се на заключението на счетоводната експертиза, въззивният състав е отказал да възприеме защитната теза на ответника, че не дължи плащане на претендираната сума, тъй като ищецът е нарушил договорната уговорка да не продава продукцията си на други търговци при по-благоприятни цени и търговски отстъпки. Със заключението и с показанията на разпитаните по делото свидетели е мотивиран и изводът, че ответникът следва да обезщети ищеца със сумата 44 680.90 лв., представляваща стойност на пропусната полза от невъзможност за реализация в търговската мрежа на 8 619 бокса сухи пасти „Б. Триумф”, които са заявени за производство съобразно условията на договора и установената търговска практика между страните, но неоснователно е отказано да бъдат получени и заплатени.
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
К. е обосновал приложното поле на касационното обжалване с въпросите : Длъжен ли е въззивният съд да допусне събиране на поискани с въззивната жалба доказателства, ако събирането им е поискано своевременно пред първата инстанция, но първоинстанционният съд е отказал събирането им необосновано или/и ако невъзможността за събирането им се дължи на причини, които страната, поискала събирането им, не е могла да преодолее поради причини, свързани с нарушение на процесуалните правила за водене на процеса от страна на съда; Абсолютна предпоставка за отмяна на решението ли е произнасянето по иск, предявен от страна, за чиято активна процесуална легитимация не са представени доказателства; Допустимо ли е чрез разпоредби в устава на кооперация, свързани с компетентността на нейните органи, да се дерогират императивни разпоредби на Закона за кооперациите, касаещи съответната компетентност; Допустимо ли е доказването на исковата претенция да се основава на писмени доказателства, издадени в нарушение на императивни разпоредби на специални закони, които предпоставят изисквания за формата на документа и за срока на издаването му с оглед неговата обвързваща доказателствена сила. Всеки един от така формулираните въпроси е относим към законосъобразното формиране на правните изводи на въззивния съд за отсъствие на предвидените в чл.266 ГПК предпоставки за допускане на нови доказателства във въззивното производство и за надлежно предявяване на исковете от процесуален представител, упълномощен от законния представител на кооперацията – ищец, и към обосноваността на извода за липса на основание за освобождаване на ответника – касатор от отговорност за реално изпълнение на произтичащите от договора за дистрибуция задължения. Поради значимостта им за правилността на обжалваното решение въпросите могат да бъдат отнесени към касационните основания по чл.281, т.3 ГПК, не и към специфичното за достъпа до касация общо основание по чл.280, ал.1 ГПК. Касационните основания по чл.281, т.3 ГПК не подлежат на проверка в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл.288 ГПК, тъй като дори да са осъществени, не попадат в приложното поле на касационния контрол и по повод на тях не може да се допусне касационно обжалване на решението – т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. К. е поставил знак на рвенство между касационните основания по чл.281, т.3 ГПК и общото основание на чл.280, ал.1 ГПК, което не позволява въззивното решение да се допусне до касационен контрол.
Отсъствието на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК освобождава настоящата инстанция от задължение да обсъжда специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК допълнителна предпоставка. За изчерпателност следва да се отбележи, че поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не е налице, тъй като доколкото имат отношение само към правилността на обжалваното решение, въведените от касатора въпроси няма да допринесат за точното прилагане на закона и за развитието на правото, каквото е изискването на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Мотивиран от горното, на основание чл.280, ал.2 ГПК и чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма] срещу частта от решение № 1568 от 17.10.2011 г., постановено по т. д. № 428/2010 г. на Софийски апелативен съд, с която е потвърдено решение № 57 от 23.06.2010 г. по т. д. № 373/2009 г. на Софийски окръжен съд в частта за осъждането на [фирма] да заплати на Кооперация „Х. Н.” сумата 4 433.21 лв. – неустойка по чл.31 от сключен на 02.03.2006 г. договор за дистрибуция.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд решение № 1568 от 17.10.2011 г. по т. д. № 428/2010 г. в частта, с която е потвърдено решение № 57 от 23.06.2010 г. по т. д. № 373/2009 г. на Софийски окръжен съд в частта за осъждането на [фирма] да заплати на Кооперация „Х. Н.” сумата 294 468.90 лв., дължима по договор за дистрибуция от 02.03.2006 г. и издадени във връзка с него фактури и кредитни известия, и сумата 44 680.90 лв. – обезщетение за пропуснати ползи по договора, ведно със законните лихви върху двете суми от 14.04.2009 г. до окончателното плащане и разноски по чл.78, ал.1 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването с частна жалба пред друг тричленен състав на Търговска колегия при ВКС в частта за оставяне на касационната жалба без разглеждане, а в останалата част е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :

Scroll to Top