4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 370
София,13.06.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 1524/2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение от 14.04.2014 г. по гр. д. № 9647/2013 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молба на дружеството – частен жалбоподател за изменение по реда на чл.248 ГПК на постановеното по делото въззивно решение от 18.03.2014 г. и за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 1 400 лв.
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като поддържа, че въззивният съд неправилно е отказал да му присъди разноските за адвокатско възнаграждение, въпреки представените по делото доказателства за изплащане на възнаграждението. В частната жалба са изложени и доводи по чл.280, ал.1 ГПК, които не следва да се обсъждат, тъй като жалбата подлежи на разглеждане по реда на чл.274, ал.2 ГПК и произнасянето по основателността й не е обвързано с предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
В писмен отговор по чл.276, ал.1 ГПК ответникът [фирма] – [населено място], оспорва частната жалба като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
В качеството на въззиваема страна в производството по гр. д. № 9647/2013 г. на Софийски градски съд частният жалбоподател [фирма] е депозирал отговор на въззивна жалба, в който е поискал присъждане на разноски за въззивното производство, включително адвокатски хонорар. Искането за присъждане на разноски е заявено и в откритото съдебно заседание на 11.03.2014 г., в което пълномощникът на дружеството адв. Т. е представил пълномощно, договор за правна защита и съдействие от 07.03.2014 г., с който е уговорено заплащане на адвокатско възнаграждение за производството пред въззивната инстанция в размер на сумата 1 400 лв., платимо чрез превод по посочена банкова сметка или в брой срещу фактура и касов бон, и списък на разноските, отразяващ извършени разноски в размер на 1 400 лв. – адвокатско възнаграждение. В протокола от съдебното заседание не е удостоверено представянето на доказателства за изплащане на уговореното възнаграждение по някой от начините, предвидени в договора. Мотивирайки се с липсата на доказателства за реално плащане на адвокатското възнаграждение, при постановяване на въззивното решение Софийски градски съд е отказал да присъди на [фирма] поисканите разноски.
Сезиран с молба по чл.248 ГПК, Софийски градски съд е оставил без уважение искането на [фирма] за изменение на въззивното решение в частта за разноските с присъждане на адвокатското възнаграждение. За да се произнесе в този смисъл, въззивният съд е приел, че молбата е неоснователна, тъй като до приключване на съдебното дирене дружеството – молител не е представило доказателства за плащане на възнаграждението, съгласно изискванията на т.1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Към молбата по чл.248 ГПК са приложени фактура № 0013/10.03.2014 г. и касов бон от 10.03.2014 г. за изплатено на Адвокатско дружество „А., Х. и партньори” адвокатско възнаграждение в размер на 1 400 лв., но същите не са взети предвид от въззивния съд.
Определението, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател по чл.248 ГПК, е правилно.
Според задължителните указания в Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС – т.1, съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат тогава, когато страната е заплатила възнаграждението. В съобразителната част на решението е прието, че за да бъде присъдено възнаграждението, страната трябва да е доказала реалното му заплащане на процесуалния си представител; в зависимост от уговорения в договора за правна помощ и съдействие начин на плащане – в брой или по банков път, заплащането на възнаграждението се доказва или чрез вписване на направеното плащане в самия договор, който има характер на разписка, или с представяне на доказателства за извършен банков превод. В т.11 от решението е указано, че претенцията за разноски по чл.80 ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. По аргумент от чл.81 ГПК в същия срок следва да бъдат представени и доказателствата за извършване на разноските, т. е. за плащане на адвокатското възнаграждение, тъй като само тогава съдът би могъл да съобрази плащането и да присъди възнаграждението като разноски с акта, с който приключва делото.
Данните по делото сочат, че макар своевременно да е направил искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, до приключване на съдебното заседание пред Софийски градски съд частният жалбоподател не е представил доказателства за реално плащане на възнаграждението според уговорените в договора за правна защита и съдействие условия – чрез банков превод или в брой срещу касов бон. Твърдението, че приложените към молбата по чл.248 ГПК доказателства – фактура и касов бон, са представени в откритото съдебно заседание на 11.03.2014 г., не кореспондира с протокола от заседанието. В протокола е удостоверено единствено изявление на процесуалния представител на [фирма] за представяне на списък на разноските, но не и за представяне на доказателства за плащане на отразеното като разноски адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.152 ГПК, протоколът е доказателство за извършените в съдебното заседание съдопроизводствени действия и неудостоверените в него действия се смятат за неизвършени. Частният жалбоподател не е искал поправка на протокола по реда на чл.151 ГПК и след като действията по представяне на фактурата и касовия бон не са удостоверени в протокола, по силата на чл.152 ГПК те се смятат за неизвършени. Пропускът на жалбоподателя да докаже факта на плащане на възнаграждението до приключване на заседанието пред въззивната инстанция не може да бъде саниран по реда на чл.248 ГПК и с оглед на това изводът на въззивния съд за отсъствие на основание по чл.248 ГПК за изменение на въззивното решение в частта за разноските е законосъобразен.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.8 ГПК на ответника по частната жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 200 лв., съгл. чл.11 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС /ред. ДВ бр.28/2014 г./.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 14.04.2014 г. по гр. д. № 9647/2013 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молба на [фирма] за изменение по реда на чл.248 ГПК на постановеното по делото въззивно решение в частта за разноските.
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК] – [населено място], [улица], да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК] – [населено място], [улица], сумата 200 лв. /двеста лв./ – юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :