5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 252
София,16.04.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 727/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. В. В. в качеството на [фирма] – [населено място], срещу решение № 2965 от 03.05.2012 г., постановено по гр. д. № 3680/2012 г. на Софийски градски съд, ІV-Г състав. С посоченото решение е потвърдено решение от 16.01.2012 г. по гр. д. № 5901/2011 г. на Софийски районен съд, 68 състав, с което е отхвърлен предявеният от касатора – едноличен търговец против ЗК [фирма] иск с правно основание чл.208, ал.1 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на сумата 24 000 лв. по застраховка “Каско”, Клауза 6 от Общите условия на застрахователя, сключена със застрахователна полица № 00088054 S/09-031139 от 18.01.2010 г., за имуществени вреди от настъпило на 13-14.10.2010 г. застрахователно събитие – кражба на застрахования колесен трактор “К. 580 К” с рег. [рег.номер на МПС] , и на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК са присъдени разноски и юрисконсултско възнаграждение на ответника ЗК [фирма].
В касационната жалба са изложени аргументирани оплаквания за неправилност на въззивното решение поради допуснати при постановяването му нарушения на материалния закон – чл.186, ал.1, изр.3 КЗ, чл.187 КЗ, чл.211, т.2 КЗ и чл.289 ТЗ. По съображения в жалбата е поискана отмяна на решението и присъждане на претендираното застрахователно обезщетение, ведно с разноските по делото.
Приложното поле на касационното обжалване е обосновано със следните въпроси : 1. Има ли право застрахователят да отказва изплащането на застрахователно обезщетение поради наличие на факт, съществувал още преди сключването на застрахователния договор и за чието съществуване застрахователят е знаел към момента на влизане в сила на застрахователния договор; 2. Могат ли страните по застрахователен договор да се отклонят с конклудентни действия от изискванията на разпоредба на Общите условия, приложими към застрахователния договор; 3. За да е налице несъответствие по смисъла на чл.186, ал.1, изр. последно КЗ между разпоредба от Общите условия и уговореното в застрахователния договор, задължително условие ли е съответната разпоредба от Общите условия да бъде изрично дерогирана от съдържанието на застрахователния договор; 4. Допустимо ли е наличието на влязъл в сила застрахователен договор без застрахователно покритие за какъвто и да било застрахователен риск. К. твърди, че първите два са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката във влязлото в сила решение от 19.04.2011 г. по гр. д. № 10070/2010 г. на Софийски градски съд, потвърдено с решение от 14.02.2012 г. по гр. д. № 2524/2011 г. на Софийски апелативен съд. За третия и четвъртия въпрос поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото поради необходимостта от тълкуване на разпоредбите на чл.186, ал.1, изр.3 КЗ и чл.187 във вр. с чл.183, ал.1 КЗ и липсата на задължителна практика по приложението им.
В срока по чл.287 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника по касация „ЗК [фирма], който оспорва искането за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Софийски районен съд, с което е отхвърлен искът на касатора – едноличен търговец за заплащане на застрахователно обезщетение по сключен между страните договор за застраховка „Каско” във връзка с настъпило на 13-14.10.2010 г. застрахователно събитие „кражба” на застрахования с договора колесен трактор „К. 580 К” с рег. [рег.номер на МПС] , Софийски градски съд е приел, че ответникът – застраховател не дължи изплащане на обезщетение за вредите от застрахователното събитие поради неизпълнение от застрахования на задължително изискване, предвидено в чл.18.2 от Общите условия /ОУ/ към застрахователния договор като условие за осигуряване на застрахователно покритие, а именно – монтиране на допълнителна алармена система или имобилайзер за обезопасяване на застрахованото превозно средство. Въззивният съд е препратил по реда на чл.272 ГПК към мотивите на обжалваното решение и е възприел извода на първата инстанция, че монтирането на допълнителна алармена система или имобилайзер не е условие за пораждане правното действие на договора, т. е. за влизането му в сила, както е поддържал ищецът, а основание за възникване на задължението на застрахователя да осигури застрахователно покритие и да плати застрахователно обезщетение в случай на настъпване на единствения уговорен в договора застрахователен риск – кражба. Решаващият въззивен състав е преценил като неоснователен доводът на ищеца, че изискването на т.18.2 от ОУ за допълнително обезопасяване на застрахования трактор е дерогирано с подписването на застрахователната полица, в която страните са предвидили като единствено условие за влизане на застрахователния договор в сила маркирането на трактора. Изложени са съображения, че при липса на изрична уговорка в договора за изключване на съдържащите се в т.18 от ОУ специални изисквания, последните не могат да се смятат за мълчаливо дерогирани от страните, съобразно правилото на чл.186, ал.1, изр.3 КЗ. За неоснователен е счетен и доводът на ищеца, че застрахователят не може да откаже да изплати застрахователно обезщетение за вредите от настъпилия застрахователен риск, след като е знаел, че тракторът не е обезопасен според изискването на т.18.2 от ОУ и въпреки това се е съгласил да сключи застраховката. Въззивният съд е споделил аргументите на първоинстанционния съд, че знанието на застрахователя е ирелевантно за дължимостта на обезщетението, тъй като правото на отказ от изплащане на обезщетението произтича от разпоредбата на чл.211, т.2 КЗ, предвид безспорното неизпълнение на поетото от застрахования задължение по т.18.2 от ОУ към момента на настъпване на събитието.
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване.
Всички въпроси в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Въпросите са включени в предмета на спора и са разгледани от въззивния съд, а отговорите им са обусловили отхвърлянето на предявения от касатора иск с правно основание чл.208, ал.1 КЗ. В съответствие с указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС относно правомощията на касационната инстанция в производството по чл.288 ГПК въпросите следва да бъдат уточнени така : Има ли право застрахователят по имуществена застраховка да откаже изплащане на застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователното събитие като се позове на факт, за чието съществуване е знаел към момента на сключване и влизане в сила на застрахователния договор; Допустимо ли е страните по застрахователен договор, сключен при действието на Общи условия, да дерогират изисквания на общите условия с конклудентни действия или за това е необходима изрична писмена уговорка; Обусловено ли е прилагането на правилото на чл.186, ал.1, изр.3 КЗ от наличие на изрична уговорка в застрахователния договор за дерогиране на въведено с общите условия изискване; Възможно ли е влезлият в сила застрахователен договор, по който е заплатена дължимата застрахователна премия, да не осигурява застрахователно покритие за уговорения застрахователен риск.
Доказано е твърдението на касатора, че първите два въпроса са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката, обективирана в представените с изложението решение от 19.04.2011 г. по гр. д. № 10070/2010 г. на Софийски градски съд и решение № 341 от 14.02.2012 г. по гр. д. № 2524/2011 г. на Софийски апелативен съд /влезли в сила/. В тези решения е прието, че предвиденото в общите условия към договора за застраховка „Каско” изискване за монтиране на допълнителна алармена инсталация на застрахованото превозно средство не може да послужи като основание по чл.211, т.2 КЗ за застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение при настъпване на риска „кражба”, тъй като не съставлява факт, възникнал след поемане на отговорността за носене на риска; знанието на застрахователя, че автомобилът не е оборудван с допълнителна алармена инсталация, предвидена в общите условия като задължително условие за покриване на риска „кражба”, и съгласието му да сключи договора въпреки несъответствието на автомобила с изискването на общите условия, означава, че поставеното в общите условия изискване е елиминирано от страните с конклудентни действия при подписване на застрахователния договор. В обжалваното решение въззивният съд е застъпил противоположно становище, което съставлява основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на решението до касационен контрол.
Касационното обжалване по останалите два въпроса следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Разпоредбите на чл.186, ал.1, изр.3 КЗ и чл.187 КЗ не дават изричен отговор на тези въпроси и по същите не е формирана задължителна съдебна практика, което насочва към извода, че касационното им разглеждане ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2965 от 03.05.2012 г., постановено по гр. д. № 3680/2012 г. на Софийски градски съд.
УКАЗВА на касатора Д. В. В. в качеството на [фирма] – [населено място], в едноседмичен срок от уведомяването да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 480.00 лв. /четиристотин и осемдесет лв./, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на таксата делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :