4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 924
София,11.12.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 312/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. А. Г. от [населено място] – чрез процесуалния й представител, срещу решение № 1638 от 20.10.2010 г. по гр. д. № 788/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 17.12.2010 г. по гр. д. № 11339/2009 г. на Софийски градски съд в частта за отхвърляне на предявения от касаторката против [фирма] иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за заплащане на сумата 26 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 26.11.2007 г. пътно – транспортно произшествие, ведно със законните лихви от 26.11.2007 г. до окончателното плащане.
Касаторката моли въззивното решение да бъде отменено като неправилно и да й бъде присъдено претендираното с иска обезщетение. В основната си част касационната жалба съдържа анализ на фактите и доказателствата по делото и оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение. Като пороци на въззивното решение са посочени необосноваността на извода за липса на вина в поведението на участвалия в произшествието водач и пропускът на въззивния съд да реализира правомощията си по отмяна на незаконосъобразното първоинстанционно решение.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с поддържаните в касационната жалба основания за неправилност на първоинстанционното и на въззивното решение. Според касаторката, касационното обжалване следва да се допусне, тъй като : „Решението на СГС е постановено при липса на мотиви – съществен процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВС в ППВС № 1/10.11.1985 г. и водещ до неправилност на решението; При разглеждане на делото от СГС въобще не е разпределена доказателствената тежест между страните и липсва доклад по чл.146 ГПК, което е довело до обвинителен уклон в решението на САС във вреда на пострадалата – противоречие на решенията с практиката в решение № 1489/30.12.2008 г. по гр. д. № 5146/2007 г. на ВКС, ІV г. о., и с решение № 817/13.12.1988 г. на ВС, ІV г. о.; Противоречие на въззивното решение с установената съдебна практика за подобни по характер спорове; Съществено значение на спора за точното прилагане на закона и за развитието на правото поради опасността да се създаде порочна съдебна практика по отношение на претенции по застраховка „Гражданска отговорност” в случаите, когато Прокуратурата е прекратила наказателното производство по отношение на виновния водач.”.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], не заявява становище в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от Р. А. Г. против [фирма] иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания във връзка с причинени при ПТП на 26.11.2007 г. телесни травми, Софийски апелативен съд е приел, че поради функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” от отговорността на делинквента по чл.45 ЗЗД ответникът – застраховател не дължи търсеното с иска обезщетение, тъй като застрахованият водач няма вина за настъпилото на 26.11.2007 г. ПТП. Преценката за оборване на въведената с чл.45, ал.2 ЗЗД презумпция за вина на водача е направен след анализ на доказания чрез заключението на съдебната автотехническа експертиза механизъм на произшествието. В зависимост от него е направен извод, че единствената причина за реализиране на произшествието е несъобразеното с пътните условия поведение на ищцата като пешеходец, което водачът обективно не е имал възможност да предвиди и да избегне съприкосновението на управлявания от него автомобил с пострадалата.
Настоящият състав на ВКС намира, че не е осъществено общото основание на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Касаторката е обосновала приложното поле на касационното обжалване с „въпроси”, които имат значение за правилността на първоинстанционното и на въззивното решение. Решението на първата инстанция не е предмет на касационна проверка, поради което допуснатите при постановяването му нарушения на материалния и процесуалния закон нямат никакво отношение към предпоставките за достъп до касационно обжалване. Извън приложното поле на касационното обжалване са и изведените от чл.281, т.3 ГПК доводи за неправилност на въззивното решение, които са неотносими към специфичните основания по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. В т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС е проведено ясно разграничение между основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК и основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК като е разяснено, че в стадия за селекция на касационните жалби по реда на чл.288 ГПК се преценяват единствено основанията по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК, не и значимите за правилността на въззивното решение касационни основания по чл.281, т.3 ГПК /необоснованост, нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила/, които подлежат на проверка само в производството по чл.290 ГПК при осъществяване на същинския касационен контрол, ако се допусне касационното обжалване. Ето защо, дори да е неправилно на поддържаните в изложението основания, въззивното решение не може да се допусне до касационен контрол, след като не е доказано общото основание на чл.280, ал.1 ГПК.
Независимо от изложеното следва да се отбележи, че отхвърлянето на иска по чл.226, ал.1 КЗ е резултат от извода на въззивния съд, че чрез събраните в хода на делото доказателства е оборена презумпцията по чл.45, ал.2 ЗЗД за вина на застрахования водач и по този начин е изключена не само деликтната отговорност на водача, но и отговорността на неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” за обезщетяване на причинените при произшествието вреди. Оборването на презумпцията за вина е въпрос на преценка на конкретни факти и доказателства, специфични за всяко дело, а това прави несъстоятелна тезата на касаторката, че като е отрекъл вината на водача, въззивният съд е постановил решението си в противоречие с практиката в приложените към изложението съдебни решения /чл.280, ал.1, т.2 ГПК/ и е разрешил въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото /чл.280, ал.1, т.3 ГПК/.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд решение по гр. д. № 788/2011 г.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1638 от 20.10.2010 г., постановено по гр. д. № 788/2011 г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :