4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 800
София, 22.11.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 2438/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. Р. – гражданин на Федерална Република Германия, срещу определение № 2625 от 07.12.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 3724/2012 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото определение е потвърдено определение /неправилно посочено в жалбата като „разпореждане”/ № 12056 от 02.07.2012 г. по т. д. № 4122/2011 г. на Софийски градски съд, с което e оставено без уважение искането на А. Р. за присъждане на разноски по чл.78, ал.4 ГПК поради прекратяване на производството по предявените срещу него искове в размер на сумата 5 533.50 евро – адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ от 02.04.2012 г.
В жалбата се поддържа, че въззивният съд е приложил неправилно разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК като е отказал да присъди разноски за адвокатско възнаграждение с мотив, че не е доказано реалното заплащане на възнаграждението. Излагат се доводи, че след като възнаграждението е уговорено от страната и нейния пълномощник – адвокат, плащането му е факт, неотносим към отговорността за разноски по чл.78, ал.4 ГПК. По съображения в жалбата се иска отмяна на обжалваното определение и присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение в размера, отразен в договора за правна помощ.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател е посочил като значим за изхода на делото следния въпрос : „Дължат ли се разноски за адвокатско възнаграждение, когато е установено такива да са уговорени в полза на адвоката на страната за защита в конкретното съдебно производство, но не са ангажирани данни по делото същите да са реално заплатени в хода на това конкретно производство”. Допускането на касационно обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, както и с противоречивата практика на ВКС, по повод на която е образувано тълкувателно дело № 6/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от ответника [фирма] – [населено място].
Производството по частната касационна жалба е спряно на основание чл.292 ГПК с определение № 451 от 25.06.2013 г. до приключване на тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Тълкувателното дело е приключило с приемането на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г., с което е отпаднала пречката за развитие на производството и се налага същото да бъде възобновено.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
За да потвърди определението на Софийски градски съд, с което е оставено без уважение искането на ответника А. Р. за присъждане на разноски по чл.78, ал.4 ГПК по прекратеното т. д. № 4122/2011 г., Софийски апелативен съд е приел, че искането е направено своевременно с отговора на исковата молба, но не е подкрепено с доказателства за реално извършване на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ от 02.04.2012 г. Въззивният съд е преценил, че от представения договор за правна помощ се установява само уговарянето на възнаграждение в размер на 5 533.50 евро, платимо в тридневен срок от подписване на договора, но не и самото плащане на възнаграждението като факт, релевантнен за присъждането му като разноски по чл.78, ал.4 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното определение до касационен контрол.
С оглед решаващите изводи на въззивния съд формулираният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос дали присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение в хипотезите на чл.78 ГПК е обусловено от представяне на доказателства за изплащане на възнаграждението е от значение за изхода на делото и отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК. Не са осъществени обаче допълнителните предпоставки по т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, с които частният жалбоподател е обосновал допускането на касационно обжалване.
Отговор на поставения правен въпрос е даден с приетото от Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. Според т.1 от цитираното тълкувателно решение, съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат тогава, когато страната е заплатила възнаграждението. В съобразителната част на решението е прието, че изводът за присъждане само на реално платените от страната разноски за адвокатско възнаграждение не противоречи на чл.36, ал.4 от Закона за адвокатурата, който предвижда отлагане на заплащането на адвокатското възнаграждение до приключване на делото в зависимост от неговия изход по договаряне на страната и нейния процесуален представител, но не предпоставя разширително тълкуване на разпоредбата на чл.78 ГПК. В т.1 от тълкувателното решение се съдържа произнасяне и по въпроса за доказването на разноските за адвокатско възнаграждение. Произнасянето е в смисъл, че в зависимост от уговорения в договора за правна помощ и съдействие начин на плащане на възнаграждението – в брой или по банков път, заплащането на възнаграждението се доказва или чрез вписване на направеното плащане в самия договор, който има характер на разписка, или с представяне на доказателства за извършен банков превод.
Обжалваното определение съответства на формираната с Тълкувателно решение №6 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС задължителна съдебна практика. Въззивният съд е основал извода си за отсъствие на законово основание по чл.78 ГПК за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение на представения пред първата инстанция договор за правна помощ от 02.04.2012 г., сключен между частния жалбоподател и упълномощения по делото негов процесуален представител адв. Н. Я.. С този договор е уговорено адвокатско възнаграждение за процесуална помощ и защита по делото в размер на 5 533.50 евро, платимо в срок до три дни от подписване на договора по начин, посочен от адв. Я.. До постановяване на прекратителното определение на Софийски градски съд, а и впоследствие, жалбоподателят не е представил доказателства за плащане на уговореното възнаграждение в брой или по банков път. При отсъствие на доказателства за извършване на плащането изводът на въззивния съд за липса на законово основание за присъждане на възнаграждението като разноски по чл.78, ал.4 ГПК е съобразен с разрешенията в приетото от ОСГТК на ВКС тълкувателно решение, поради което искането за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК е неоснователно.
При наличие на тълкувателно решение по значимия за изхода на делото правен въпрос не следва да се обсъждат доводите на частния жалбоподател за противоречие на обжалваното определение с практика на ВКС, създадена преди приемане на решението, както и алтернативно поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч. т. д. № 2438/2013 г. по описа на ВКС, Търговска колегия.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2625 от 07.12.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 3724/2012 г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :