4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 109
гр. София, 22.02. 2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 692/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] -[населено място] срещу решение № 364 от 26.04.2010 г., постановено по гр. д. № 579/2009 г. на Софийски апелативен съд, 2 състав. С обжалваното решение е обезсилено като недопустимо решение от 12.12.2008 г. по гр. д. № 719/2005 г. на Софийски градски съд, 1-12 състав, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното решение и се прави искане за неговата отмяна. Касаторът поддържа, че въззивният съд е нарушил процесуалния закон като е обезсилил обжалваното пред него решение и е върнал делото на първоинстанционния съд, вместо да разреши по същество правния спор, с който е бил сезиран. Изразява несъгласие с извода на въззивната инстанция за недопустимост на атакувания с въззивната жалба съдебен акт и твърди, че при постановяване на акта първоинстанционният съд е съобразил волята на ищците и се е произнесъл по съединените при условията на евентуалност осъдителни искове в поредността, в която са предявени.
Допускането на въззивното решение до касационно обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, поддържани по отношение на следните процесуалноправни въпроси : Непроизнасянето на първоинстанционния съд по предявените при условията на евентуалност субективно съединени искове в тяхната поредност съставлява ли съществено процесуално нарушение, обуславящо обезсилване на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд; Допуснатата в мотивите към решението фактическа грешка в името на една от страните е ли основание за обезсилване на съдебния акт и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Според касатора, първият въпрос е решен от въззивния съд в отклонение от задължителните указания в т.15 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, а произнасянето по втория въпрос противоречи на решение № 671/09.01.1998 г. по гр. д. № 416/1997 г. на ВКС, 5-членен състав.
В писмен отговор от 15.07.2010 г. ответниците по касационната жалба М. М. В., В. П. В. и А. Т. С. оспорват жалбата и изразяват становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол.
Ответниците по касационната жалба С. К. Д. от[населено място] и [фирма] -[населено място] не заявяват становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
С решение от 12.12.2008 г. по гр. д. № 719/2005 г. Софийски градски съд, 1-12 състав, е осъдил С. К. Д. да заплати на М. М. В. и В. П. В. суми в размер на по 35 000 лв., представляващи обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им П. П., и на А. Т. С. сумата 105 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на съпругата му П. П. и на двете му дъщери В. С. и Т. С., ведно със законните лихви върху обезщетенията от 03.08.1998 г. до окончателното плащане и разноски в размер на 2 000 лв. Исковете срещу другите двама ответници – предпочитаният ответник [фирма] и вторият евентуален ответник [фирма], са отхвърлени по съображения за недоказаност на предпоставките по чл.407, ал.1 от ТЗ /отм./ и чл.49 от ЗЗД, на които са основани исковете.
За да обезсили постановеното от първоинстанционния съд решение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд, Софийски апелативен съд е приел, че първоинстанционният съд не е съобразил уточненото от ищците съотношение на евентуално съединените искове и недопустимо е разгледал и уважил исковете срещу евентуалния ответник С. Д., вместо да разгледа първо иска срещу предпочитания ответник /[фирма]/. Недопустимостта на решението е обоснована и с допуснатата в мотивите фактическа грешка при изписване на името на физическото лице – ответник, която според въззивния съд е довела до постановяване на решението срещу неучастваща в процеса страна.
Настоящият състав намира, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване.
Първият поставен в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК процесуалноправен въпрос, макар и непрецизно формулиран, се свежда до правомощията на въззивната инстанция като инстанция по съществото на правния спор при произнасяне по искове, предявени при условията на евентуално съединяване срещу различни ответници. Въпросът несъмнено е обуславящ за изхода на делото, тъй като разрешаването му от въззивния съд е рефлектирало върху крайния изход на делото, приключило с обезсилване на обжалваното първоинстанционно решение и връщане на делото за ново разглеждане, вместо с решение по съществото на спора.
Основателни са доводите на касатора за наличие на визираното в чл.280, ал.1, т.1 от ГПК основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Според указанията в т.19 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, дейността на въззивната инстанция е аналогична на тази на първата и има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор, което изисква въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото, да изгради свои фактически и правни констатации и да даде самостоятелно разрешение на въведения с иска /исковете/ правен спор. Процесуалните действия на въззивната инстанция при разглеждане на искове срещу различни ответници, съединени при условията на евентуалност, също са аналогични на действията на първата инстанция, като спецификите при разглеждане на исковете във въззивното производство са изяснени в т.15 от цитираното тълкувателно решение. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е процедирал в отклонение от задължителната практика, обективирана в т.19 и т.15 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, с което е осъществено предвиденото в чл.280, ал.1, т.1 от ГПК основание за допускане на решението до касационен контрол.
Не съставлява процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК вторият въведен с изложението „въпрос” – дали фактическата грешка в мотивите към първоинстанционното решение води до недопустимост на решението и съставлява основание за неговото обезсилване. Отговорът на така поставения въпрос предполага ревизиране на един от решаващите изводи на въззивната инстанция, с които е обосновано обезсилването на първоинстанционното решение, и поради това е относим към правилността на обжалвания съдебен акт, а тя подлежи на проверка в производството по чл.290 от ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 364 от 26.04.2010 г., постановено по гр. д. № 579/2009 г. на Софийски апелативен съд, 2 състав.
УКАЗВА на касатора [фирма] -[населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 3 500 лв. /три хиляди и петстотин лв./, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на таксата делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :