3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 23
С., 11.01.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на пети януари през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 956/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Сдружение с нестопанска цел „Висш балкански колеж” със седалище в [населено място] срещу определение № 1998 от 01.11.2011 г., постановено по ч. гр. д. 3345/2011 г. на Софийски апелативен съд, 2 състав. С обжалваното определение е оставена без разглеждане като процесуално недопустима подадената от С. частна жалба срещу определение от 11.10.2010 г. по ф. д. № 602/2002 г. на Благоевградски окръжен съд, с което е постановено спиране на вписването по заявление вх. № 203/22.06.2010 г. поради наличие на предпоставки по чл.430, ал.1, б.”б” ГПК /отм./.
В частната жалба се прави искане за отмяна на въззивното определение като се поддържа, че същото е неправилно поради несъответствие със закона – чл.274, ал.1 ГПК, на извършената от въззивния съд преценка за недопустимост на частната жалба срещу определението на регистърния съд за спиране на охранителното производство.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното :
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но по същество е неоснователна.
За да остави без разглеждане частната жалба на Сдружение с нестопанска цел „Висш балкански колеж”, съставът на Софийски апелативен съд е приел, че жалбата е недопустима поради необжалваемост на атакувания с нея съдебен акт – определение на Благоевградски окръжен съд, с което е спряно производството за вписване на промени по партидата на С., заявени със заявление вх. № 203/22.06.2010 г. В подкрепа на така изразеното становище въззивният съд се е позовал на практика на Върховния касационен съд, в която е прието, че определението за спиране на регистърното производство на основанията по чл.536 ГПК не подлежи на инстанционен контрол по реда на чл.274, ал.1 ГПК.
Изводът на Софийски апелативен съд за недопустимост на частната жалба е законосъобразен, а постановеното от него определение – правилно.
В нормата на чл.274, ал.1 ГПК са посочени определенията, които могат да бъдат обжалвани с частна жалба пред въззивен съд. Процесуална възможност за обжалване е предвидена само за определенията, които преграждат по-нататъшното развитие на делото /чл.274, ал.1, т.1 ГПК/, и за определенията, чиято обжалваемост произтича от изрична законова разпоредба /чл.274, ал.1, т.2 ГПК/.
Производството за вписване на сдружения с нестопанска цел в съдебния регистър по чл.17 ЗЮЛНЦ е охранително и е подчинено както на уредените в Глава 55 на Част VІ от приетия през 2007 г. Граждански процесуален кодекс особени правила, така и на общите правила за охранителните производства, регламентирани в Глава 49 на Част VІ ГПК. Правната уредба е аналогична на тази в отменения ГПК от 1952 г., поради което дадените от съдебната практика принципни разрешения по повод спиране на охранителното производство на основанията по чл.430, ал.1, б.”а” и б.”б” ГПК /отм./ важат и за случаите на спиране при предпоставките на чл.536, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. В константната си практика по приложението на чл.430 ГПК /отм./ Върховният касационен съд многократно е имал повод да се произнесе, че преценката за наличие или отсъствие на основания за спиране на охранителното производство е от компетентността единствено на съда, пред който производството е висящо; Поради това определението, с което регистърният съд спира или отказва да спре охранителното производство, не подлежи на инстанционен контрол и е недопустимо да се атакува с частна жалба пред по-горен по степен съд. Аргументите за необжалваемост на определението по чл.430, ал.1 ГПК /отм./, респ. чл.536, ал.1 ГПК, се извеждат от липсата на изрична законова разпоредба, признаваща право на жалба, и от факта, че доколкото не слага край на производството по вписване, това определение не прегражда неговото развитие. Недопустимостта да се обжалва определението за спиране на охранителното производство се поддържа и в множество определения на ВКС, постановени при действието на ГПК от 2007 г., като например определение № 263/07.05.2009 г. по ч. т. д. № 256/2009 г. на І т. о., определение № 266/24.03.2010 г. по ч. т. д. № 181/2010 г. на І т. о., определение № 151/24.02.2011 г. по ч. т. д. № 75/2011 г. на І т. о., определение № 133/14.02.2011 г. по ч. т. д. № 87/2011 г., определение № 501/05.07.2011 г. и др. Практиката в цитираните съдебни актове е напълно относима и към обжалваното в настоящото производство определение, с което законосъобразно е оставена без разглеждане недопустимата частна жалба срещу определение за спиране на производството по вписване на промени по партидата на Сдружение с нестопанска цел „Висш балкански колеж” в особения съдебен регистър по чл.17 ЗЮЛНЦ.
Предвид изложените съображения, постановеното от Софийски апелативен съд определение по ч. гр. д. № 3345/2011 г. следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.1 ГПК Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1998 от 01.11.2011 г., постановено по ч. гр. д. 3345/2011 г. на Софийски апелативен съд, 2 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :