3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 150
София,12.03.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 551/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите – ТД Велико Т., срещу решение № 2005 от 27.12.2011 г., постановено по гр. д. № 2563/2011 г. на Софийски апелативен съд, 4 състав. С посоченото решение, след отмяна на решение от 16.05.2011 г. по гр. д. № 813/2010 г. на Врачански окръжен съд, е отхвърлен като погасен по давност искът на държавата, предявен от публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Т., за обявяване за недействителен по отношение на държавата, на основание чл.180, ал.1, т.3 Д. /отм./, сключеният между П. К. Л. в качеството на [фирма] като продавач и Р. И. Л. като купувач договор за продажба на недвижим имот от 20.06.2005 г. във формата на нотариален акт № 179, том ІV, рег. №5423, дело № 463/2005 г. на нотариус В. В. с район на действие Районен съд – Враца.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон при произнасянето по въпроса за началния момент, от който е започнала да тече погасителната давност за предявяване на иска с правно основание чл.180, ал.1, т.3 Д. /отм./. К. излага подробни доводи в подкрепа на становището, че началото на погасителната давност по чл.110 ЗЗД не е поставено в момента на сключване на увреждащата сделка, както е приел въззивният съд, а в по-късен момент, съвпадащ с изтичането на срока за доброволно изпълнение на публичните задължения на длъжника към държавата и на дванадесетмесечния срок по чл.146, ал.1 Д. /отм./, респ. шестмесечният срок по чл.177 /отм./ ДОПК, за тяхното принудително изпълнение, евентуално – с момента, в който публичният изпълнител реално е бил сезиран с искане за предприемане на предвидените в чл.180 Д. /отм./ действия срещу длъжника.
Материалниправният въпрос за началния момент на давностния срок за предявяване на иск с правно основание чл.180 Д. /отм./, съотв. чл.216 ДОПК, е посочен като значим за изхода на делото в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Допускането на касационно обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, за доказването на което е представено решение от 21.06.2010 г. по гр. д. № 250/2010 г. на Варненски апелативен съд, и с бланкетно позоваване на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответниците по касация П. К. Л. и Р. И. Л. от [населено място] не заявяват становища в срока по чл.287 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Производството по делото е образувано по предявен от публичен изпълнител при ТД на НАП – Верико Т., против П. К. Л. и Р. И. Л. иск за обявяване за недействителен по отношение на държавата сключеният между П. Л. в качеството на [фирма] като продавач и Р. Л. като купувач договор за покупко – продажба на недвижим имот, оформен с нотариален акт № 179/20.06.2005 г. Искът е основан на твърдения, че договорът е сключен след връчване на акт за възлагане на данъчна ревизия и на ревизионен акт за установени в тежест на едноличния търговец – продавач публични задължения към държавата, като уговорената в договора продажна цена е значително по-ниска от данъчната оценка на продадения имот.
Първоинстанционният Врачански окръжен съд е квалифицирал иск с правно основание чл.180, ал.1, т.3 Д. /отм./ и се е произнесъл с решение, с което е признал договора за продажба за недействителен по отношение на държавата, след като е счел за неоснователно противопоставеното от ответника П. Л. възражение за погасителна давност.
Сезиран с подадена от П. Л. въззивна жалба, Софийски апелативен съд е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил иска като погасен по давност. За да се произнесе в този смисъл, въззивният съд е приел, че началният момент на приложимата към иска по чл.180, ал.1, т.3 Д. /отм./ петгодишна погасителна давност по чл.110 ЗЗД съвпада с момента на сключване на увреждащата сделка от длъжника. Като е съобразил, че договорът за покупко – продажба е сключен на 20.06.2005 г., а искът за обявяването му за недействителен по отношение на държавата е предявен от публичния изпълнител на 08.12.2010 г., Софийски апелативен съд е направил решаващият извод, че въпреки неговата основателност, искът следва да бъде отхвърлен като погасен по давност.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Поставеният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос за началния момент на погасителната давност за предявяване на иска по чл.180, ал.1, т.3 Д. /отм./ е значим за изхода на делото и отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като неговото разрешаване е обусловило отхвърлянето на предявения от касатора иск.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Представеното с изложението решение № 82/21.06.2010 г. по в. гр. д. № 250/2010 г. не съдържа отбелязване да е влязло в сила и с оглед задължителните указания в т.3 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС не съставлява източник на съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Поради това, макар да съдържа друго разрешение на релевантния за делото правен въпрос, решението не може да послужи като доказателство за противоречива практика на съдилищата по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Основанието по чл.280, ал., т.3 ГПК е заявено абсолютно бланкетно и с оглед на това настоящата инстанция не дължи произнасяне по него.
По изложените съображения решението по гр. д. № 2563/2011 г. на Софийски апелативен съд не следва да се допуска до касационно обжалване.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2005 от 27.12.2011 г., постановено по гр. д. № 2563/2011 г. на Софийски апелативен съд, 4 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :