5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 81
София, 16.02.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1155/2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] /н./ със седалище в [населено място] – чрез синдика Б. Б., срещу въззивно решение № 2323 от 10.12.2013 г., постановено по в. т. д. № 1826/2013 г. на Софийски апелативен съд, 3 състав. С посоченото решение е потвърдено решение № 16 от 15.02.2013 г. по т. д. № 9/2012 г. на Врачански окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от [фирма] /н./ против [фирма], [фирма] и Ваня Й. Н. искове за прогласяване нищожността на договор за поръчка, сключен на 26.03.2009 г. между [фирма] и [фирма], на договор за особен залог на търговско предприятие, сключен на 27.03.2009 г. между [фирма] и [фирма], и на договор за покупко – продажба на недвижими имоти, сключен на 14.09.2010 г. между [фирма] и Ваня Й. Н. с нотариален акт № 96, том 9, рег. № 6744, н. д. № 748/2010 г. на нотариус В. В. с район на действие РС – В., и за осъждане на Ваня Й. Н. да върне в масата на несъстоятелността на [фирма] /н./ прехвърлените с договора за продажба недвижими имоти, представляващи самостоятелни обекти с идентификатори № 12259.1016.220.2.5 и № 12259.1016.220.2.16 по кадастралната карта на [населено място].
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон. По съображения в жалбата се прави искане за отмяна на решението и за уважаване на предявените обективно и субективно съединени искове с присъждане на разноските.
Допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдение, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по следния правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото : Дали сключването на привидно перфектни договори може да представлява злоупотреба с право, противоречие и/или заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави, когато тези договори целят да изкривят търговския оборот и да увредят трети лица чрез създаване на нереални кредитори /видно от начина на изпълнение и резултата от тези договори/.
Ответниците по касация [фирма], [фирма] и Ваня Й. Н. не заявяват становища в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Врачански окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от [фирма] /н./ против [фирма] и „Колор-И.” искове за обявяване нищожност на сключените между търговските дружества – ответници договор за поръчка от 26.03.2009 г. и договор за особен залог на търговско предприятие, както и исковете против [фирма] и Ваня Н. за обявяване нищожност на договор за покупко – продажба на недвижими имоти от 14.09.2010 г. и за осъждане на Ваня Н. да върне в масата на несъстоятелността на [фирма] /н./ придобитите с договора недвижими имоти, Софийски апелативен съд е приел, че не са налице поддържаните в исковата молба основания по чл.26 ЗЗД за нищожност на договорите и че не е доказано основание за осъждане на ответницата Ваня Н. да върне получените от [фирма] имоти.
В исковата молба ищецът е твърдял, че договорът за поръчка е нищожен поради противоречие със закона и накърняване на добрите нрави, тъй като е сключен с цел да се поставят реалните кредитори на [фирма] в неравностойно положение чрез „изработване” на нов кредитор; че договорът за особен залог е нищожен поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави, тъй като упражняването на породените от него права е неправомерно, при описа на активите в търговското предприятие липсва конкретика и е предвидено чрез залог на шест недвижими имота да се обезпечи задължение за плащане на възнаграждение в размер на 10 000 лв., с което е нарушен принципът на еквивалентност на престациите; че договорът за продажба е нищожен поради липса на съгласие, тъй като изявлението на продавача [фирма] е „привидно легално” поради това, че като последица от нищожността на договора за особен залог той не е притежавал качеството на кредитор, не е придобил собствеността върху прехвърлените имоти и реализирането на особения залог е извършено в нарушение на чл.37, ал.3 ЗОЗ, предвид ниската цена, на която са прехвърлени имотите.
Въззивният съд е преценил, че част от твърденията в исковата молба, с които е обоснована нищожността на договорите, са неотносими към предвидените в чл.26 ЗЗД основания за нищожност на правните сделки, а останалите твърдения не се подкрепят от фактите и доказателствата по делото. По отношение на договорите за поръчка и за залог на търговско предприятие съдът е приел, че доколкото сключването им предхожда сключването на договор за прехвърляне на обособена част от търговското предприятие на [фирма] на ищеца [фирма] /н./ и към момента на придобиване на обособената част особеният залог е съществувал в правния мир, не може да се направи извод, че възлагането на поръчката и учредяването на залога са извършени с цел да се увредят бъдещите кредитори на [фирма], респ. на [фирма] като негов съконтрахент по договора за прехвърляне на обособена част от търговско предприятие, чрез намаляване имуществото на [фирма]. С аргумент, че изпълнението върху заложено имущество се реализира по уреден в закона особен ред, съдът е изразил становище, че упражняването на заложните права на кредитора [фирма] в отделно производство не съставлява злоупотреба с право, не накърнява добрите нрави и също не е насочено към увреждане на кредиторите на [фирма]. Въззивният съд е изложил и съображения, че съотношението между размера на обезпеченото с особения залог вземане и стойността на активите, върху които е учреден залогът, е обстоятелство, ирелевантно за действителността на договора за особен залог, тъй като в случай на пристъпване към изпълнение заложният кредитор ще се удовлетвори от имуществените активи на длъжника само до размер на обезпеченото вземане. В съответствие с извода, че договорът за особен залог не е недействителен и че вследствие реализирането на заложните права ответникът [фирма] е придобил валидно имотите, прехвърлени с договора за продажба на ответницата Ваня Н., съдът е счел за неоснователен и искът за връщане на имотите като последица от твърдяната нищожност на договора за продажба.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Съгласно чл.280, ал.1 ГПК, касационното обжалване се допуска, когато с въззивното решение е разрешен материалноправен и/или процесуалноправен въпрос /въпроси/ от значение за изхода на делото, по отношение на който са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Според указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, от значение за изхода на делото е този правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело; Посочването на значимия за делото правен въпрос е задължение на касатора и касационната инстанция не разполага с правомощия да го извежда служебно, а може само да го уточни и прецизира, когато е поставен неясно. В т.1 от съобразителната част към тълкувателното решение е разяснено, че нямат характер на правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК въпросите, които са от значение за правилността на обжалваното въззивно решение. Правилността на решението подлежи на проверка само по реда на чл.290 ГПК в случай на допуснато касационно обжалване и не е предмет на производството по чл.288 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е формулирал въпрос, който не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК – да е от значение за изхода на делото в смисъла, изяснен с цитираното тълкувателно решение. Въззивният съд е отхвърлил предявените искове, след като в резултат на преценка на фактите и доказателствата по делото е достигнал до извод, че договорите за поръчка, за особен залог и за продажба не са нищожни на релевираните в исковата молба основания. Произнасяйки се по въведените от касатора – ищец основания за нищожност, съдът е достигнал до изводи, че договорите не са сключени в противоречие със закона, че не заобикалят закона, че не накърняват добрите нрави и че с оглед хронологията на възникване на правоотношенията между страните не са насочени към увреждане на трети лица /кредитори/, т. е. че са действителни. При така възприетото разрешение поставеният от касатора въпрос „дали сключването на привидно перфектни договори може да представлява злоупотреба с право, противоречие и/или заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави, когато тези договори целят да изкривят търговския оборот и да увредят трети лица чрез създаване на нереални кредитори /видно от начина на изпълнение и резултата от тези договори/” няма връзка с решаващите изводи на съда, с които е мотивирано отхвърлянето на исковете. Въпросът е изграден върху тезата на касатора, че договорите са нищожни, но предвид преценката на съда, че не са доказани основания за нищожност на договорите, същият не може да се квалифицира като обуславящ за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Дали изводите на съда по съществото на спора са обосновани и законосъобразни, е въпрос на правилност на въззивното решение, който не подлежи на обсъждане в стадия на производството по чл.288 ГПК.
Несъответствието на поставения въпрос с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и освобождава касационната инстанция от задължението да обсъжда допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, на която касаторът се е позовал бланкетно.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. т. д. № 1826/013 г. на Софийски апелативен съд.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2323 от 10.12.2013 г., постановено по в. т. д. № 1826/2013 г. на Софийски апелативен съд, 3 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :