4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 655
София,07.10.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 3281/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение № 1655 от 27.06.2013 г., постановено по в. ч. гр. д. № 848/2013 г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 1685 от 22.02.2013 г. по гр. д. № 9618/2012 г. на Бургаски районен съд за спиране на производството по делото по отношение на ответника [фирма].
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като поддържа, че същото е необосновано и постановено в нарушение на закона. Излага оплаквания, че като е потвърдил определението на първата инстанция за спиране на производството спрямо ответника – солидарен длъжник [фирма] поради откриване на производство по несъстоятелност на другия ответник – солидарен длъжник [фирма], въззивният съд не е отчел обстоятелството, че солидарните длъжници имат качеството на обикновени другари в процеса и е обезсмислил института на солидарната отговорност. За незаконосъобразен счита и извода на въззивния съд, че спирането на делото спрямо ответника [фирма] се налага от разпоредбата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК.
С частната касационна жалба е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което са приповторени съображенията за неправилност на извода за наличие на предпоставки за спиране на производството по исковете срещу [фирма]. Допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдения, че въззивният съд „е допуснал нарушение на материалния закон и се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – чл.280, ал.1, т.3 ГПК, касаещ прилагането на института на солидарните задължения, както и процесуалните основания за спиране на производството по едно дело”.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника [фирма], който изразява становище за недопускане на въззивното определение до касационно обжалване поради непосочване на релевантен правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и липса на надлежно мотивирано основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, алтернативно – за потвърждаване на определението като правилно. С отговора е поискано присъждане на разноски за производството по чл.274, ал.3 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди определението на Бургаски районен съд в частта, с която е спряно производството по предявените от [фирма] против [фирма] осъдителни искове, поддържани при условията на солидарност и против [фирма], Бургаски окръжен съд е приел, че откритото след завеждане на делото производство по несъстоятелност на ответника – солидарен длъжник [фирма] има преюдициално значение за изхода на производството по исковете срещу солидарния длъжник [фирма] и съставлява предпоставка по чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на делото спрямо този ответник до приключване на производството по приемане/неприемане на търсеното от ищеца вземане в производство по несъстоятелност на другия ответник. Въззивният съд е изложил съображения, че макар солидарните длъжници да са обикновени другари в процеса, от приемането или неприемането на спорното вземане в производството по несъстоятелност зависи дали исковото производство ще продължи с участието само на единия или и на двамата длъжници. Преценил е, че ако производството по отношение на [фирма] не бъде спряно, съществува риск при уважаване на иска да се проведе индивидуално принудително изпълнение срещу последния, което ще рефлектира върху легитимацията на ищеца като кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност на другия ответник.
Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение.
Съгласно чл.280, ал.1 ГПК, допускането на касационно обжалване предполага въззивното определение да съдържа произнасяне по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос /въпроси/, разрешаването на който е обусловило изхода на делото. Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, посочването на значимия за делото правен въпрос е задължение на касатора /частния жалбоподател/, който следва да обоснове надлежно приложното поле на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Предвид принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, Върховният касационен съд не разполага с правомощия да извежда и формулира служебно значимия за делото правен въпрос, а може само да го уточни и квалифицира, когато е поставен непрецизно от обжалващата страна. Непосочването на правен въпрос е самостоятелно и достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, което освобождава касационната инстанция от задължение да обсъжда поддържаните от страната допълнителни предпоставки, специфични за основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК.
Частният жалбоподател е изпълнил формално задължението си за представяне на изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, но не е посочил конкретния правен въпрос, чието разрешаване е обусловило спирането на делото по иска срещу ответника [фирма]. Твърдението, че въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон и се е произнесъл по правен въпрос, касаещ института на солидарните задължения и процесуалните основания за спиране на производството по едно дело, не съставлява надлежно обосноваване на правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а представлява касационен довод по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на определението. Производството по делото е спряно от въззивния съд на конкретно процесуално основание и въпросите, чието разрешаване е обусловило преценката за неговото осъществяване, не се свеждат само до „института на солидарните задължения”. Правилността на извършената от въззивната инстанция преценка за наличие на предпоставките по чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на делото не е предмет на проверка в стадия за допускане на касационно обжалване. Дори да е формирана в нарушение на закона, както поддържа частният жалбоподател, това има значение за правилността на въззивното определение и не може да послужи като общо основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на определението до касационен контрол.
Поради непосочване на обуславящ правен въпрос по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не следва да се обсъжда бланкетно заявеното основание за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
С оглед недопускане на касационното обжалване и на основание чл.78, ал.3 ГПК, на ответника по жалбата следва да се присъдят разноски за производството по чл.274, ал.3 ГПК в размер на сумата 240 лв. – адвокатско възнаграждение, платено в изпълнение на договор за правна защита и съдействие от 05.08.2013 г.
Мотивиран от изложените съображения, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1655 от 27.06.2013 г., постановено по в. ч. гр. д. № 848/2013 г. на Бургаски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК] – [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК] – [населено място], [улица], сумата 240 лв. /двеста и четиридесет лв./ – разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :