3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3
София,04.01.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на трети януари през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 940/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] – [населено място], обл. Л., срещу определение № 428 от 01.06.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 40/2012 г. на Ловешки окръжен съд. С посоченото определение е оставена без разглеждане като процесуално недопустима квалифицираната с правно основание чл.432, т.1 ГПК във вр. с чл.397, ал.1, т.3 ГПК и чл.420, ал.1 и ал.2 ГПК молба на [фирма] за налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението” по изпълнително дело № 20114340440048 по описа на ДСИ при Троянски районен съд.
Частният жалбоподател моли обжалваното определение да бъде отменено като неправилно по съображения, изложени в жалбата, и да се допусне поисканото с молбата спиране на принудителното изпълнение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното :
Частната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Със заповед № 317 от 18.05.2011 г. по ч. гр. д. № 380/2011 г. на Троянски районен съд е разпоредено длъжникът [фирма] да заплати на кредитора А. Т. Н. парични суми, представляващи непогасени задължения по договор за продажба във връзка с договор за банков кредит. Заповедта е издадена на основание чл.417 ГПК, като с разпореждане № 1269/18.05.2011 г. съдът е разпоредил незабавно изпълнение на посочените в съдържанието й парични задължения.
След връчване на покана за доброволно изпълнение по образуваното въз основа на заповедта изпълнително дело № 20114340440048 по описа на ДСИ при Троянски районен съд длъжникът [фирма] е депозирал възражение по чл.414 ГПК, ведно с искане за спиране на изпълнението на основание чл.420, ал.2 ГПК и частна жалба срещу разпореждането за издаване на заповедта за изпълнение. В съответствие с правомощията си по чл.420, ал.2 ГПК Троянски районен съд е разгледал искането за спиране на изпълнението и е оставил същото без уважение с определение № 405/26.09.2011 г., след като е приел, че длъжникът не е представил убедителни доказателства за несъществуване на претендираните в заповедното производство парични вземания. Определението е връчено на [фирма] на 11.10.2011 г., не е обжалвано и е влязло в сила.
С определение № 90/30.01.2012 г. по ч. гр. д. № 40/2012 г. Ловешки окръжен съд се е произнесъл по частната жалба на [фирма] като е отменил разпореждането за незабавно изпълнение, отменил е разпореждането за издаване на заповедта за изпълнение и е обезсилил издаденият в полза на заявителя изпълнителен лист. Определението е обжалвано с частна касационна жалба, която се намира в процес на администриране. Със същото определение въззивният съд е оставил без уважение направеното в частната жалба искане на длъжника за постановяване на обезпечителна мярка на основание чл.432, т.1 ГПК във вр. с чл.397, ал.1, т.3 ГПК „спиране на изпълнението по изп. дело № 20114340440048 по описа на ДСИ при Троянски районен съд”. С последваща молба от 23.05.2011 г. длъжникът отново е поискал от въззивния съд да спре изпълнението като мярка на обезпечение по чл.432, т.1 ГПК във вр. с чл.397, ал.1, т.3 ГПК и чл.420, ал.2 ГПК. Молбата е оставена без разглеждане с обжалваното в настоящото производство определение № 428/01.06.2012 г., в което е прието, че поради отмяната на заповедта и на разпореждането за незабавно изпълнение длъжникът няма правен интерес да иска спиране на принудителното изпълнение. Като допълнителен аргумент е посочена липсата на представени убедителни писмени доказателства за недължимост на присъдените със заповедта парични вземания.
Обжалваното определение е правилно като краен резултат, но не по съображенията, изложени от въззивния съд.
Предпоставките и редът за спиране на принудителното изпълнение, разпоредено на основание чл.418 във вр. с чл.417 ГПК в рамките на заповедното производство, са уредени в специалната разпоредба на чл.420 ГПК. Съгласно чл.420, ал.2 ГПК, спирането на изпълнението може да се допусне по искане на длъжника, направено в преклузивния двуседмичен срок по чл.414, ал.2 ГПК за възражение срещу заповедта за изпълнение. Произнасянето по искането за спиране е изключително правомощие на съда, постановил незабавното изпълнение.
В конкретния случай длъжникът [фирма] е упражнил правото си на възражение по чл.414 ГПК срещу заповедта за изпълнение, а наред с това и правото да поиска спиране на принудителното изпълнение на основание чл.420, ал.2 ГПК. Искането за спиране е разгледано от компетентния за това съд – Троянски районен съд, и е оставено без разглеждане като неоснователно с влязло в сила определение. С произнасянето на заповедния съд е изчерпана процесуалната възможност за защита срещу предприетото въз основа на заповедта по чл.417 ГПК принудително изпълнение. Последващото искане на длъжника за спиране на изпълнението, подадено след изтичане на преклузивния срок по чл.420, ал.2 ГПК пред въззивния съд, а не пред компетентния по правилото на чл.420, ал.2 ГПК първоинстанционен съд, е процесуално недопустимо и не подлежи на разглеждане по същество. Обосноваването на искането с общата разпоредба на чл.397, ал.1, т.3 ГПК, на която се е позовал и въззивният съд, е абсолютно неуместно. Спирането на изпълнението като мярка на обезпечение по чл.397, ал.1, т.3 ГПК е способ за защита на ищеца в исковия процес, която е неприложима в заповедното производство поради наличие на специалния ред на чл.420 ГПК за защита на длъжника, срещу когото е предприето принудително изпълнение.
Поради изложеното определението, с което е оставено без разглеждане искането на частния жалбоподател за спиране на принудителното изпълнение, предприето във връзка с издадената срещу него заповед по чл.417 ГПК, следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 428 от 01.06.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 40/2012 г. на Ловешки окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :