4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 773
София, 10.12.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на трети декември през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 3399/2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д. К. М. от [населено място] срещу определение № 159 от 25.09.2014 г., постановено по ч. т. д. № 270/2014 г. на Великотърновски апелативен съд. Определението е обжалвано в частта, с която е потвърдено определение от 09.09.2014 г. по т. д. № 99/2014 г. на Великотърновски апелативен съд в частта, с която е отхвърлена молбата на Д. К. М. за освобождаване на основание чл.83, ал.2 ГПК от внасяне на държавна такса в размер на 1 000 лв. върху предявения срещу [фирма] отрицателен установителен иск за недължимост на сумите 49 594.54 лв. – главница, и 11 704.56 лв. – лихви, по договор за кредит от 12.02.2008 г., предмет на издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч. гр. д. № 3879/2010 г. на Великотърновски районен съд.
Частният жалбоподател въззивното определение да бъде отменено като неправилно в обжалваната част и да бъде освободен изцяло от заплащане на дължимата по делото държавна такса на основание чл.83, ал.2 ГПК. Навежда оплаквания, че въззивният съд е постановил незаконосъобразен съдебен акт като е отказал да го освободи изцяло от държавна такса, без да изследва в необходимата степен финансовото му състояние и без да вземе предвид обстоятелствата, че върху трудовото му възнаграждение е наложен запор за задълженията към [фирма] по договора за банков кредит; че след удържане на следващите се данъци, осигуровки и суми за покриване на задълженията по кредита от възнаграждението му остава чист месечен доход от 308 лв., който не е достатъчен за заплащане на таксата; че с оглед състоянието на кредита той е посочен като некоректен платец в Централния кредитен регистър и по тази причина не може да ползва нов кредит за заплащане на таксата.
В частната касационна жалба и в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдения, че обжалваното определение съдържа произнасяне по въпроси, които са разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС и се решават противоречиво от съдилищата : 1. Дали фактът, че получава трудово възнаграждение и не плаща издръжка на трето лице, променя обстоятелството, че след приспадане на всички удръжки жалбоподателят получава чиста месечна сума в размер на 308 лв. и би ли могъл той в срок от една седмица да внесе дължимата държавна такса в размер на 1 000 лв.; Следвало ли е въззивната инстанция да се произнася по молбата по чл.83, ал.2 ГПК или е следвало да я върне на първоинстанционния съд за изправяне на нередовностите по нея и произнасяне по същество; Необходимо ли е било да се изискат още доказателства за материалното положение на жалбоподателя към момента на подаване на молбата по чл.83, ал.2 ГПК или правилно хипотетично съдът е приел, че същият разполага с достатъчно средства да заплати държавната такса в размер на 1 000 лв.; 2. Отговарят ли представените от жалбоподателя доказателства на изискванията на чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване от внасяне на дължима държавна такса за водене на дело; Следвало ли е въззивната инстанция да даде указания за представяне на други доказателства с оглед правилната преценка на материалното състояние на жалбоподателя и точното прилагане на чл.83, ал.2 ГПК. С изложението са представени определение № 496/10.07.2013 г. по ч. т. д. № 2492/2013 г. на ВКС, ІІ т. о., и определение № 369/17.05.2013 г. по ч. т. д. № 2110/2013 г. на ВКС, ІІ т. о.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] – [населено място], не заявява становище в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното определение, Великотърновски апелативен съд е приел, че от представените пред първата и пред въззивната инстанции писмени доказателства – декларация за материално и семейно състояние, трудов договор, запорно съобщение и лична амбулаторна карта, се установява невъзможността на ищеца Д. К. М. да заплати в пълен размер държавната такса от 2 539.52 лв., дължима върху предявения в производството по гр. д. № 99/2014 г. на Великотърновски окръжен съд отрицателен установителен иск за несъществуване на парично вземане към [фирма], произтичащо от договор за банков кредит. Въззивният съд е съобразил обстоятелствата, че частният жалбоподател работи по трудов договор с месечно трудово възнаграждение 613.85 лв., върху което е наложен запор за задълженията към [фирма] по отпуснатия кредит, и че освен недвижим имот, върху който е учредена ипотека в полза на [фирма], не притежава друго недвижимо имущество и моторни превозни средства. С оглед на това е направил извод, че същият не е в състояние да внесе пълния размер на дължимата държавна такса от 2 539.52 лв. и на основание чл.83, ал.2 ГПК го е освободил от заплащане на таксата за разликата над 1 000 лв. до 2 539.52 лв. Искането за освобождаване изцяло от заплащане на държавна такса е счетено за неоснователно с мотив, че след като е в трудоспособна възраст – на 26 г., не е семеен, няма задължения за издръжка към други лица и не страда от заболявания, които да възпрепятстват полагането на труд, жалбоподателят има възможност да заплати частично таксата до размер на сумата 1 000 лв.
Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице основание за допускане на въззивното определение до касационно обжалване.
Частният жалбоподател е обосновал приложното поле на касационното обжалване с въпроси, относими изцяло към правилността на извършената от въззивния съд преценка за отсъствие на предпоставките на чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване от държавна такса за разликата над сумата 1 000 лв. до пълния дължим размер на таксата. Изводът за неоснователност на искането за пълно освобождаване от държавна такса е обусловен от цялостна преценка на възрастта, семейното, здравословното и материалното състояние на жалбоподателя, които взети в съвкупност, са мотивирали съда да приеме, че жалбоподателят има възможност да заплати частично дължимата държавна такса, без това да създава особени затруднения за него и да го лишава от минимално необходимите средства за съществуване. Въззивният съд е основал преценката си на представените пред двете инстанции писмени доказателства относно материалното, семейното и здравословното състояние на жалбоподателя, които е счел за достатъчни за произнасянето по молбата с правно основание чл.83, ал.2 ГПК. Чрез въведените в изложението въпроси се цели проверка на правилността на изводите в определението, че по делото съществуват достатъчно доказателства за способността на жалбоподателя да поеме частично дължимата държавна такса и че не е налице основанието на чл.83, ал.1 ГПК за освобождаването му от такса до размер на сумата 1 000 лв. Поради относимостта на въпросите към правилността на въззивното определение касационно обжалване по повод на тях не може да се допусне, в каквато насока са указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Не е доказана и поддържаната допълнителна предпоставка, специфична за основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В представените с изложението определения по чл.274, ал.3 ГПК – определение № 496/10.07.2013 г. по ч. т. д. № 2492/2013 г. на ВКС, ІІ т. о., и определение № 369/17.05.2013 г. по ч. т. д. № 2110/2013 г. на ВКС, ІІ т. о., е обективирана задължителна практика на ВКС, която е в смисъл, че съдът се произнася по молба на страната за освобождаване от държавна такса на основание чл.83, ал.2 ГПК въз основа на представени за целта доказателства, с оглед на които преценява дали с оглед на имущественото състояние, семейно положение, възраст, здравословно състояние, трудова заетост и всички други обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законовоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото, лицето, което иска освобождаване от държавна такса, е способно да заплати изцяло или частично дължимата по конкретното дело държавна такса; ако констатира, че с молбата по чл.83, ал.2 ГПК не са представени доказателства за обстоятелствата от значение за преценката по чл.83, ал.2 ГПК, съдът е длъжен да укаже на страната да представи такива доказателства. При постановяване на обжалваното определение въззивният съд е процедирал в съответствие с посочената задължителна практика като се е произнесъл по молбата за освобождаване от държавна такса на основание чл.83, ал.2 ГПК при наличие на необходимите за това доказателства и след изследване на всички обстоятелства, релевантни за преценката дали жалбоподателят има възможност да заплати дължимата по делото държавна такса и до какъв размер. Съобразяването на задължителната практика препятства допускането на въззивното определение до касационен контрол в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Касационното обжалване не може да се допусне и на бланкетно посоченото основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като със създадената от ВКС задължителна практика по приложението на чл.83, ал.2 ГПК е преодоляна противоречивата практика на съдилищата, свързана с освобождаването от държавна такса на основание чл.83, ал.2 ГПК.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определението по в. ч. т. д. № 270/2014 г. на Великотърновски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 159 от 25.09.2014 г., постановено по ч. т. д. № 270/2014 г. на Великотърновски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :