4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 719
София, 18.11. 2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Татяна Върбанова
ЧЛЕНОВЕ : Камелия Ефремова
Бонка Йонкова
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 425/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. Г. Т. от с. Ц., Област Р. – чрез процесуалния му представител адв. Т. К., срещу решение № 354 от 13.11.2009 г. по гр. д. № 570/2009 г. на Р. окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение № 107 от 06.04.2009 г. по гр. д. № 7/2008 г. на Б. районен съд в частта за осъждане на касатора на основание чл.402 от ТЗ /отм./ да заплати на ЗД „Бул И.” АД сумата 4 989 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 5867/2003 г., ведно със законни лихви и разноски, и са присъдени разноски за въззивното производство в полза на ЗД „Бул И.” АД в размер на 84.59 лв.
В касационната жалба се излагат подробни съображения за неправилност на въззивното решение и се прави искане за неговата отмяна, за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски. Касаторът поддържа, че в нарушение на чл.154 от ГПК /отм./ въззивният съд е основал изводите си за основателност на исковата претенция на оспорен констативен протокол за пътно-транспортно произшествие и на издадено във връзка с протокола наказателно постановление. Твърди, че протоколът не се ползва с доказателствена стойност, тъй като не съдържа дата на съставяне и дата на настъпване на произшествието, по повод на което е прието, че следва да бъде ангажирана деликтната му отговорност по чл.45 от ЗЗД за вредите, за чието репариране ищецът е изплатил застрахователно обезщетение по застраховка „Автокаско” на трето лице.
Приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предвидените в чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК основания като се твърди, че обжалваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В пространно изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, означено като „молба”, са възпроизведени и доразвити релевираните в касационната жалба доводи за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон – чл.45 от ЗЗД и чл.402 от ТЗ /отм./, и нарушения на съдопроизводствените правила, свързани с преценката на протокола за ПТП и с установяване на фактическата обстановка по делото. Представени са множество съдебни решения, в т. ч. и решения на ВС и ВКС, без молбата да съдържа позоваване на дадените с тях разрешения по конкретни правни въпроси.
Ответникът по касационната жалба ЗД „Бул И.” АД – гр. София не изразява становище по жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените доводи във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
С обжалваната част на въззивното решение е потвърдена частта от решението по гр. д. № 7/2008 г. на Б. районен съд, с която е уважен предявеният от ЗД „Бул И.” АД против Й. Т. иск с правно основание чл.402 от ТЗ /отм./ за заплащане на сумата 4 989 лв., представляваща изплатено от застрахователното дружество на трето лице, застраховано с имуществена застраховка „Автокаско” в ЗД „Бул И.” АД, обезщетение за имуществени вреди, причинени виновно от ответника при пътно-транспортно произшествие на 03.05.2003 г. За да приеме, че ответникът – сега касатор, е отговорен за репариране на вредите на основание чл.45 от ЗЗД, а по силата на чл.402 от ТЗ /отм./ – и за възстановяване на изплатеното от ищеца – застраховател обезщетение по повод на произшествието, въззивният съд се е позовал на приетия в първоинстанционното производство констативен протокол за ПТП, удостоверяващ обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, и поведението на участниците в него. Съобразено е и заключението на автотехническата експертиза по делото, според което всички повреди по застрахования в ищцовото дружество със застраховка „Автокаско” лек автомобил „Пежо 406” с рег. № С ххМН се намират в причинна връзка с описания в протокола механизъм на произшествието. Оспорването на съдържанието на протокола, направено от ответника в срока по чл.154 от ГПК /отм./, е счетено за неоснователно. Съдът се е позовал на обстоятелството, че ответникът е подписал протокола като участник в инцидента и в хода на процеса не е опровергал отразените в него констатации, а именно – че самият той е причинил произшествието като в качеството на водач на пътно превозно средство с животинска тяга е нарушил правилата за движение по пътищата. Изложени са съображения, че макар в протокола да не са вписани дата на съставянето му и дата на настъпване на инцидента, същият се ползва с доказателствена стойност поради подписването му от длъжностното лице – съставител и от участниците, като са налице и други безспорни доказателства за реализиране на произшествието.
Допускането на въззивното решение до касационно обжалване на релевираните от касатора основания – чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК, е обвързано от наличие на общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК, изискваща решението да съдържа произнасяне по материалноправни или процесуалноправни въпроси, обусловили изхода на конкретното дело /чл.280, ал.1 от ГПК/, и на специфичните за тези основания допълнителни предпоставки – въпросите да са решени в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС, /т.1/ и да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
Съгласно задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос по см. на чл.280, ал.1 от ГПК е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Обуславящият въпрос – материалноправен или процесуалноправен, не се припокрива с основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК и не може да бъде отъждествяван с тях, тъй като те са относими към правилността на съдебния акт и подлежат на преценка в производството по чл.290 от ГПК за разглеждане на касационната жалба. Посочването на обуславящия въпрос е задължение на касатора, който следва да го формулира ясно и точно в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК. При липса на поставен въпрос Върховният касационен съд няма правомощия в производството по чл.288 от ГПК да извежда въпроса от касационната жалба и/или от изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, тъй като по този начин би бил нарушен принципът на диспозитивното начало в гражданския процес.
Представената от касатора молба – „изложение” не съдържа ясно очертан материалноправен или процесуалноправен въпрос, който може да се квалифицира като обуславящ за изхода на конкретното дело по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК. Съдържанието на молбата не позволява уточняването на въпроса от настоящата инстанция, а предполага неговото формулиране и извеждане, доколкото приповтаря изцяло доводите в касационната жалба за неправилна преценка на констативния протокол за ПТП от въззивния съд, поддържаните в хода на производството пред инстанциите по същество възражения срещу доказателствената стойност на протокола и подробно развитите в жалбата съображения за неправилно прилагане на разпоредбите на чл.45 от ЗЗД и чл.402 от ТЗ /отм./ при разрешаване на конкретния спор. Приложното поле на касационното обжалване е отъждествено от касатора с основанията по чл.281, т.3 от ГПК, т. е. с твърдените нарушения на материалния и на процесуалния закон, водещи до неправилност на въззивното решение, които не подлежат на преценка в производството по чл.288 от ГПК и по повод на които не би могло да се допусне касационно обжалване.
При тези обстоятелства и в съответствие с указанията в т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. настоящият състав приема, че непосочването на обуславящия правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК е достатъчно основание за недопускане на въззивното решение до касационен контрол, без да се налага обсъждане на релевираните допълнителни предпоставки по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК. В тази насока следва само да се отбележи, че основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК е недоказано, тъй като нито едно от представените с молбата – изложение съдебни решения не отразява задължителна съдебна практика на ВС и ВКС, а позоваването на основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК е бланкетно.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 354 от 13.11.2009 г., постановено по гр. д. № 570/2009 г. на Р. окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :