4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 859
София,04.10.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 588/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д. П. С. от [населено място] срещу определение № 292 от 18.05.2012 г., постановено по ч. т. д. № 267/2012 г. на Варненски апелативен съд. С посоченото определение е потвърдено разпореждане № 2116 от 23.02.2012 г. по т. д. № 1906/2010 г. на Варненски окръжен съд, с което е върната частната жалба на Д. П. С. срещу разпореждане от 13.02.2012 г. за внасяне на държавна такса за въззивно обжалване.
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като поддържа, че същото е неправилно поради незаконосъобразност на извода на въззивния съд за необжалваемост на разпореждането на първата инстанция, с което е отказано намаляване на определената държавна такса за въззивно обжалване и е указано внасяне на такса в пълния размер.
Приложното поле на касационното обжалване е обосновано с въпросите : „Подлежи ли на самостоятелно обжалване разпореждането на съда, с което се отказва изменение на първоначално определената държавна такса; В този случай може ли да се приложи по аналогия разпоредбата на чл.262, ал.1 ГПК”. Частният жалбоподател се позовава на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК като твърди, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона.
Ответникът [фирма] – [населено място], не заявява становище в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените доводи, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Производството по ч. т. д. № 267/2012 г. е образувано пред Варненски апелативен съд по частна жалба на Д. П. С. срещу разпореждане № 2116 от 23.02.2012 г. по т. д. № 1906/2010 г. на Варненски окръжен съд. С обжалваното разпореждане е върната частна жалба на Д. С. срещу предходно разпореждане № 1643 от 13.02.2012 г. по същото дело, с което по повод подадена от частния жалбоподател молба за изменение на посочената в разпореждане от 05.01.2012 г. държавна такса за въззивно обжалване на постановеното по делото решение първоинстанционният съд е указал да се внесе такса в първоначално определения размер и едновременно с това е продължил срока за внасяне на таксата до 20.02.2012 г. Въззивният съд е потвърдил разпореждането за връщане на частната жалба, след като е приел, че актовете, с които първоинстанционният съд продължава срока за извършване на процесуално действие, дава указания по реда на чл.262, ал.1 ГПК за отстраняване на нередовности на въззивната жалба или отказва изменение на дадените указания, не отговарят на изискванията на чл.274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК и поради това не подлежат на самостоятелно обжалване. Позовал се е на задължителните указания в т.5 от Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, за да обоснове становище, че проверката дали правилно е определена таксата за въззивно обжалване се извършва от въззивния съд в производството по чл.258 ГПК, ако таксата е внесена, или в частното производство по чл.262, ал.3 ГПК, ако таксата не е внесена и въззивната жалба е върната.
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Процесуалноправният въпрос за допустимостта да се прилага по аналогия разпоредбата на чл.262, ал.1 ГПК е извън приложното поле на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Въззивният съд не е мотивирал извода си за недопустимост на частната жалба с прилагане по аналогия на процесуални норми, а се е позовал буквално на разпоредбите на чл.274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, което изключва достъпа до касация по повод на така поставения въпрос.
Въпросът подлежи ли на самостоятелно обжалване разпореждането на съда, с което се отказва изменение на първоначално определената държавна такса, предполага ревизиране на правилността на обжалваното определение. Поради това и с оглед указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС този въпрос също не попада в очертаното от чл.280, ал.1 ГПК приложно поле на касационния контрол. Евентуалната незаконосъобразна преценка на въззивния съд за недопустимост на подадената пред него частна жалба поради отсъствие на изискванията на чл.274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК е касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, което не може да послужи като обща предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на обжалваното определение до касационен контрол.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, с което формално е обосновано искането за допускане на касационно обжалване.
На първо място, посоченото основание не е въведено надлежно, тъй като частният жалбоподател се е позовал само на значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона, без да твърди значимостта им за развитието на правото. Според разясненията в т.4 от цитираното тълкувателно решение, точното прилагане на закона и развитието на правото формират единно правно основание, което е осъществено тогава, когато приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите.
На второ място, отговорът на въпроса кои определения и разпореждания на съда подлежат на самостоятелно обжалване с частна жалба произтича от ясната разпоредба на чл.274, ал.1 ГПК, по приложението на която е създадена многобройна и непротиворечива практика на Върховния касационен съд. В същата е възприето становището, че самостоятелно обжалване е допустимо само по отношение на актовете, които преграждат по-нататъшното развитие на делото, и на тези, чието обжалване е изрично предвидено в закона; Разпореждането, с което в рамките на правомощията си по администриране на подадена въззивна жалба съдът определя размера на дължимата за обжалване държавна такса или отказва да измени размера й, не покриват изискванията на чл.274, ал.1 ГПК и не подлежат на обжалване с частна жалба; Правилността на посочената категория разпореждания може да бъде ревизирана единствено по повод обжалване на последващо разпореждане за връщане на жалбата поради невнасяне на таксата или на самото решение по съществото на спора – в случай, че въпреки несъгласието с размера на определената от първоинстанционния съд такса, жалбоподателят е изпълнил указанията за внасянето й. В същия смисъл са и разясненията в т.5 от Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. на ОСГТК на ВКС, които не са изгубили значение при действието на новия ГПК от 2007 г. и са съобразени от въззивния съд. Произнасянето в обжалваното определение кореспондира с така възприетите разрешения, поради което касационното разглеждане на поставения въпрос няма да допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Предвид изложеното, не следва да се допуска касационно обжалване на определението по ч. т. д. № 267/2012 г. на Варненски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 292 от 18.05.2012 г., постановено по ч. т. д. № 267/2012 г. на Варненски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :