Р Е Ш Е Н И Е
№ 75
Гр.София, 19.02.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети февруари, 2015 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА
ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
При участието на секретаря ПАВЛОВА
И в присъствието на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА
Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.1886/14 г.
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422,ал.1,т.5 НПК.
С присъда № 48/15.05.14 г.,постановена от РС-Хасково /ХРС/ по Н.О.Х.Д. 1029/13 г., подсъдимият К. М. А. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.156,ал.3,т.3 вр.ал.2,т.2 вр.чл.29,ал.1,б.Б НК и вр.чл.55,ал.1,т.1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, което е постановено да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор.
Този съдебен акт е потвърден с решение № 130/05.11.14 г.,постановено от ОС-Хасково /ХОС/ по В.Н.О.Х.Д.373/14 г.
В предвидения в процесуалния закон шестмесечен срок от влизане на присъдата в сила /05.11.14 г./, на 26.11.14 г.е постъпило искане за възобновяване на наказателното производство от името на осъдения чрез неговия защитник. Твърди се, че са налице всички касационни основания по чл.348,ал.1 НПК. Настоява се за възобновяване на наказателното производство, отмяна на присъдата на РС-Хасково и ОС-Пазарджик /неясно защо, след като въззивното решение е на ОС-Хасково/ и оправдаване на основание чл.24 НПК или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
В съдебно заседание пред ВКС осъденият, редовно призован, не се явява. Упълномощеният защитник поддържа искането с развитите в него оплаквания.
Представителят на ВКП намира същото за неоснователно.
Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и изложените в него доводи, като изслуша становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на правомощията си, разписани в разпоредбите на чл.347 и сл.НПК, намира следното:
ПО ПРЕТЕНЦИЯТА ЗА НАРУШЕНИЕ НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН:
Оплакването за нарушение на материалния закон се обосновава с твърдението за неправилно приемане от решаващите съдилища на наличие на съставомерните признаци на престъплението,за което осъденият /неясно защо, след като същият е мъж, в част от искането за възобновяване претенциите са излагани от името на лице от женски пол/ е признат за виновен и осъден. В тази насока се говори за достоверност на свидетелски показания, като в най-голяма степен се оспорват изявленията на пострадалото момиче. Като оставим настрана доколко възраженията в обсъждания смисъл са релевантни към нарушение на материалния закон, става дума за необоснованост, която не е касационно основание и няма да бъде обсъждана от настоящата инстанция.
Все в този контекст се иска оправдаване на основание чл.24 НПК. В принципен план трябва да се подчертае, че вероятно се има предвид хипотезата на на чл.24,ал.1,т.1 НПК, защото останалите такива са неотносими към процесния казус. Такъв довод би бил допустим, когато приетите по производството, чието възобновяване се иска, фактически положения обуславят извод за липса на престъпление. Видно от мотивите към решението на втората инстанция, деятелността на А. /подробно обсъдена от правна страна/ е приета за престъпна и разпоредбата на чл.425,ал.1,т.2,пр.посл.вр.чл.24,ал.1,т.1 НПК е неприложима. Целеният от защитата подход за оправдаване на искателя директно от тази инстанция отново касае обсъждане на необоснованост.
ПО ПРЕТЕНЦИЯТА ЗА ДОПУСНАТИ СЪЩЕСТВЕНИ ПРОЦЕСУАЛНИ НАРУШЕНИЯ:
На първо място по касационното основание по чл.348,ал.1,т.2 НПК се твърди, че решението на ОС-Хасково е постановено при липса на разкриване на обективната истина, по какъвто начин са нарушени разпоредбите на чл.13,14 и 107,ал.5 НПК. Този довод е декларативно поднесен, липсва развиване на каквато и да е конкретика досежно него и ВКС е изправен пред невъзможност да го обсъжда.
Не по-малко декларативен е и следващият довод в искането за възобновяване по повод необсъждане в задълбоченост на възраженията на защитата. Въззивната инстанция освен това е упрекната, че е нарушила изискванията на чл.305,ал.3 НПК, преписвайки мотивите на присъдата на първостепенния съд и неотговаряйки на въпроса какви факти приема за установени, на база кои доказателства, като при противоречие на последните, да изясни защо приема едни, а отхвърля други. Простият прочит на решението на ХОС установява пълната несъстоятелност на тези твърдения. Не само са обсъдени всички процедурно вярно събрани доказателствени материали, не само е обяснено на кои от тях съдът се доверява и защо, но и е даден отговор на относимите към производството възражения по въззивната жалба /стр.4-8 от съдебния акт/. Законосъобразно на тази плоскост е формулирана съдебната воля и е изведена престъпната фактология, за осъществяването на която искателят е осъден.
Безпочвен е и следващият аргумент за допуснато съществено процесуално нарушение от въззивния съд- липса на мотиви поради обстоятелството,че ХОС не е отговорил защо наказанието лишаване от свобода следва да бъде отмерено на три години. Видно от стр.9 на решението на второстепенния съдебен състав, е откроена тезата на ХРС за определяне на дължимото на А. наказание при условията на чл.55 НК и не са намерени допълнителни основания за намаляване на срока на лишаването от свобода, като при това е отхвърлен въззивният протест за определяне на наказанието при условията на чл.54 НК.
ПО ПРЕТЕНЦИЯТА ЗА ЯВНА НЕСПРАВЕДЛИВОСТ:
В тази връзка трябва да се уточни, че в искането за възобновяване за пореден път се говори за решение на ОС-Пазарджик, а въззивният акт по това дело е на ОС-Хасково. Освен това се твърди, че решението е явно несправедливо, а според процесуалния закон касационното основание е „явна несправедливост на наложеното наказание”-чл.348,ал.1,т.3 НПК.
Основно в този аспект се обсъжда фактът, че е осъден невинен човек, което няма нищо общо с коментираното касационно основание. В искането се твърди, че „присъдата е самоцелна да отмъсти”, но не е ясно защо поради неприсъствие на никакви съображения в този аспект. Затова ВКС не се счита задължен да разсъждава какво съдържание би могло да запълни отправения довод, за да го обмисля и анализира.
Само в сферата на пълнота на процесуалното изследване е нужно да се изясни, че първоначално производството срещу А. е водено за извършени от него престъпления по чл.143 и 142 А НК. Постановена е присъда № 41/27.04.11 г.по описа на ХРС по Н.О.Х.Д.581/10 г. по тези текстове и за общо изтърпяване е определено най-тежкото измежду наложените наказания, а именно-лишаване от свобода за срок от три години. С решение № 139/12.10.11 г., постановено от ХОС по В.Н.О.Х.Д.435/11 г., образувано само по жалба на А., тази присъда е отменена и делото е върнато за ново разглеждане на прокурор от РП-Хасково. След това престъпната фактология, откроена по-рано като престъпления по чл.143 и 142 А НК, е подведена под нормата на чл.156,ал.3,т.3 вр.ал.2,т.2 вр.ал.1 НК и е внесен обвинителният акт, предмет на разглеждане в настоящото производство. Осъденият се е защитавал срещу това обвинение на фазата на досъдебното производство и не е съществувала забраната за REFORMATIO IN PEJUS /поради приетия понастоящем от решаващите съдилища факт, че предишната присъда не е била протестирана от държавния обвинител/ да му бъде определено наказание при условията на чл.54 НК по по-тежко наказуемото от престъпленията по чл.142 А и чл.143 НК, деяние по чл.156,ал.3 НК. В такава насока е имало депозиран протест пред ХОС. Ето защо, извън гореказаното, настоящата инстанция намира, че от една страна наложеното при условията на чл.55,ал.1,т.1 НК наказание на искателя в размер на три години, е резултат на незаконосъобразен подход на ХРС и ХОС,но това незаконоъсобразие не може да бъде отстранено, доколкото би било във вреда на осъдения. От друга страна- отмереното за срок от три години лишаване от свобода само по себе си се явява достатъчно снизходително, за да се налага неговото намаляване.
Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на К. М. А. за възобновяване на Н.О.Х.Д.1029/13 г.по описа на РС-Хасково, В.Н.О.Х.Д.373/14 г.по описа на ОС-Хасково.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/