5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 277
София, 20.05.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 3633/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Я. Н. от [населено място] срещу въззивно решение № ІІ-63 от 09.07.2013 г., постановено по в. гр. д. № 557/2013 г. на Бургаски окръжен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 1699 от 21.12.2012 г. по гр. д. № 1699/2010 г. на Бургаски районен съд, с което по реда на чл.422, ал.1 ГПК е признато за установено, че в полза на [фирма] съществува парично вземане към Г. Н. в качеството на [фирма] за сумите 15 000 лв. – цена по фактура № [ЕГН]/04.08.2009 г., и 316 лв. – обезщетение за забава за периода 20.09.2009 г. – 26.11.2009 г., за което е издадена заповед за изпълнение № 5610/11.12.2009 г. по ч. гр. д. № 8324/2009 г. на Бургаски районен съд.
В касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивното решение като неправилно и за отхвърляне на предявения по реда на чл.422, ал.1 ГПК установителен иск. Касаторката твърди, че въззивният съд не е отстранил допуснатите от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила по чл.146 ГПК във връзка с доклада по делото и разпределянето на доказателствената тежест, в резултат на което е достигнал до необосновани и незаконосъобразни изводи за съществуване на спорното парично вземане.
Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК във връзка със следните въпроси, определени като значими за изхода на делото : 1. Какво трябва да е съдържанието на доклада на съда по чл.146 ГПК и длъжен ли е съдът да изложи в доклада всички направени от ответника възражения, включително и такива за собственост; 2. Какви са последиците от недаване на указания за кои факти и обстоятелства страните не сочат доказателства във връзка с чл.266, ал.1 ГПК, както и има ли преклузия да се сочат нови обстоятелства и да се искат нови доказателства, извън хипотезите на чл.147 и чл.266, ал.2 ГПК; При липсата на указания в доклада процесуалното бездействие на страната може ли да има за последица преклудиране на правото да го извърши; 3. При въведено основание за неправилност на първоинстанционното решение с въззивната жалба, касаещо нарушение на разпоредбите на чл.146 ГПК, вследствие на което не е дадена възможност на страната да докаже твърденията и възраженията си, описани в подадения в срока по чл.131 ГПК отговор, въззивният съд следва ли да повтори опороченото действие като укаже на страните фактите, които се нуждаят от доказване, и как се разпределя доказателствената тежест за тези факти, съответно да укаже на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства; С оглед на указанията си въззивният съд следва ли да даде възможност за допускане и събиране на нови доказателства, представени с жалбата, без да се съобразява с ограниченията, предвидени в чл.266 ГПК. В подкрепа на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК са представени решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], оспорва искането за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба в писмен отговор от 19.09.2013 г. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Бургаски районен съд, с което е уважен предявеният по реда на чл.422, ал.1 ГПК от [фирма] против Г. Я. Н. в качеството на [фирма] установителен иск, Бургаски окръжен съд е приел, че от събраните в хода на делото доказателства е установено съществуването на парично вземане в полза на ищеца към ответницата за сумите 15 000 лв. и 316 лв., представляващи съответно неплатена цена на продадени 71.43 кг. сладолед по фактура № [ЕГН]/04.08.2009 г. и обезщетение за забава върху дължимата цена за периода 20.09.2009 г. – 26.11.2009 г. Въззивният съд е основал извода си за възникнало между страните правоотношение по договор за търговска продажба на сладолед на посочената фактура, в която са вписани количеството и стойността на продадения сладолед, и на представената с исковата молба стокова разписка от 04.08.2009 г., неоспорена от ответницата и носеща неин подпис, удостоверяваща предаването и получаването на отразените във фактурата количества сладолед.
Въззивният съд е счел за недоказана защитната теза на ответницата, че стоковата разписка не е съставена за предаване на сладолед, обект на сключен с ищеца договор за търговска продажба, а с цел връщане на нейни собствени количества сладолед, които ответникът е съхранявал в склада си. Изложени са съображения, че твърдението за собственост на сладоледа не се подкрепя нито от ангажираните от ищцата писмени доказателства относно извършвана от нея търговска дейност по дистрибуция на сладолед и налични в склада на ответника видове и количества сладолед към момента на съставяне на разписката и на фактурата, нито от останалите доказателства, касаещи търговските взаимоотношения между страните през релевантния за спора период.
С определение в разпоредително заседание по чл.267 ГПК въззивният съд е оставил без уважение искането на ответницата за допускане и събиране на посочени във въззивната жалба доказателства, необходими за изясняване на спорния по делото факт за собствеността върху сладоледа. Определението е мотивирано с извод, че недопускането на доказателствата от първоинстанционния съд не съставлява процесуално нарушение, тъй като искането за събирането им е направено след изтичане на преклузивните срокове по чл.133 ГПК и чл.146 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Касаторката е обосновала приложното поле на касационното обжалване с въпроси, отнасящи се до правомощията на въззивния съд във връзка с доклада по чл.146 ГПК и допускането на нови доказателства във въззивното производство при констатирани процесуални нарушения на първоинстанционния съд, отнасящи се до доклада по делото и разпределянето на доказателствената тежест в процеса.
Искането за допускане на касационно обжалване по така поставените въпроси е неоснователно, тъй като въпросите не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК – да са от значение за изхода на делото. Не е налице и поддържаната допълнителна предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, доколкото процесуалните действия на въззивния съд по разглеждане на подадената от касаторката въззивна жалба са в съответствие със задължителната практика на ВКС по приложението на чл.146 ГПК, формирана с приетото от ОСГТК на ВКС Тълкувателно решение № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г.
Според цитираното тълкувателно решение – т.2, въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото; В случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. В съобразителната част на решението е изяснено, че дори когато във въззивната жалба или отговора страната е направила оплаквания за допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада и тези оплаквания бъдат преценени за основателни, въззивният съд не извършва нов доклад по смисъла и в съдържанието, уредено в чл.146 ГПК, тъй като характерът на въззивната дейност изключва повторение на дължимите от първата инстанция действия.
Въззивната жалба, с която касаторката е обжалвала решението на Бургаски районен съд, не съдържа оплаквания за допуснати процесуални нарушения във връзка с доклада по чл.146 ГПК. Направените в жалбата искания за допускане и събиране на доказателства във въззивното производство не са обосновани с доводи за непълнота или неточност на изготвения от първоинстанционния съд доклад, респ. с пропуски на съда да разпредели доказателствената тежест по отношение на твърдението за собственост върху предадения със стоковата разписка сладолед и да даде указания за необходимостта от ангажиране на доказателства за установяването му, а единствено с довода, че първоинстанционният съд незаконосъобразно е отказал да събере доказателствата. Поради отсъствие на оплаквания за допуснати в първоинстанционното производство процесуални нарушения по чл.146 ГПК, лишили страната от правото да събере и да се ползва от посочените във въззивната жалба доказателства, въззивният съд не се е произнасял относно наличието на такива нарушения, съставляващи основание за допускане на същите доказателства във въззивното производство. След като нарушенията по чл.146 ГПК не са релевирани с въззивната жалба и в съответствие с указанията в Тълкувателно решение № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС въззивният съд не ги е обсъждал при постановяване на обжалваното решение, поставените в тази насока въпроси не са обусловили изхода на въззивното производство и касационно обжалване по повод на тях не може да се допусне на поддържаното основание – чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по гр. д. № 557/2013 г. на Бургаски окръжен съд.
С оглед недопускане на касационното обжалване на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на сумата 300 лв. – платено адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба, съгл. договор за правна защита и съдействие от 18.09.2013 г.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № ІІ-63 от 09.07.2013 г., постановено по в. гр. д. № 557/2013 г. на Бургаски окръжен съд.
ОСЪЖДА Г. Я. Н. с ЕГН [ЕГН] – [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК] – гр Б., [улица], ет.2, сумата 300 лв. /триста лв./ – разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :