3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 15
С., 16.01.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 3456/2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на К. Б. П. от [населено място] срещу определение № 559 от 20.08.2014 г., постановено по ч. гр. д. № 541/2014 г. на Добрички окръжен съд. С посоченото определение е потвърдено определение № 405 от 17.07.2014 г. по гр. д. № 397/2014 г. на Районен съд – Балчик, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Добрички окръжен съд.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на закона и се прави искане за отмяната му и за връщане на делото на първоначално сезирания съд за разглеждане на предявения иск.
Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, обосновани в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Ответниците [фирма], [фирма] и Д. И. С. не заявяват становища в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, намира частната касационна жалба за процесуално недопустима по следните съображения :
С разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК /изм. ДВ бр.100/21.12.2010 г./ са изключени от обхвата на касационния контрол решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела, а с разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК – и определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване.
Обжалваното въззивно определение е постановено по повод частна жалба срещу определение на Районен съд – Балчик, с което е прекратено производството по гр. д. № 397/2014 г. и на основание чл.104, т.4 ГПК същото е изпратено по подсъдност на Добрички окръжен съд. Производството по гр. д. № 397/2014 г. е образувано по предявен от К. Б. П. против [фирма], [фирма] / [фирма]/ и Д. И. С. иск за признаване за установено, че като ипотекарен длъжник по договор за ипотека, сключен с [фирма] за обезпечаване задълженията на [фирма] по договор за банков кредит чрез учредяване на ипотека върху собствената й ? ид. част от недвижим имот, ищцата не дължи изпълнение по изпълнителен лист, издаден срещу [фирма] и Д. С. въз основа на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, за сумите 200 000 лв. – неплатена главница по договора за кредит и договор за встъпване в дълг от 25.03.2009 г., 44 854.19 лв. – договорна лихва върху главницата по кредита, 1 950.42 лв. – такси по кредита, 8 437.55 лв.- разноски, и законни лихви. Като основание за недължимост на изпълнението е посочено погасяването по давност на произтичащото от ипотечния договор право вследствие погасяване по давност на обезпеченото с ипотеката вземане. Преценени във взаимната им връзка, обстоятелствената част и петитума на исковата молба сочат, че искът е насочен към установяване несъществуването на породеното от договора за ипотека ипотечно право, по силата на което банката – кредитор може да насочи принудително изпълнение върху имота на ищцата за удовлетворяване на непогасените задължения на третото лице – длъжник по договора за кредит.
С определение № 44/15.01.2010 г. по ч. т. д. № 725/2009 г. на ВКС, ІV г. о., е формирана задължителна практика по чл.274, ал.3 ГПК, според която при предявен иск за прогласяване недействителност на договор за учредяване на ипотека цената на иска се определя по правилото на чл.69, ал.1, т.4 ГПК – от данъчната оценка на ипотекирания имот, тъй като предмет на делото е валидността на ипотеката; Валидността на договора относно обезпеченото вземане е извън предмета на договора, поради което размерът на обезпеченото вземане няма отношение при определяне цената на иска. Настоящият състав на ВКС споделя тази практика и намира, че даденото с нея разрешение е относимо не само към исковете за установяване недействителност на договор за ипотека, но и към всички други искове, чрез които се цели установяване несъществуването на ипотечно право с източник договор за ипотека, независимо от съществуването на обезпеченото с ипотеката вземане.
В конкретния случай ищцата е предявила иск, за да установи несъществуването на право за кредитора [фирма] да проведе принудително изпълнение върху собствената й ? ид. част от недвижим имот на основание ипотеката, учредена за обезпечаване на вземане към трето лице – длъжник по договор за банков кредит. Предвид изложеното цената на иска подлежи на определяне по правилото на чл.69, ал.1, т.4 ГПК и се съизмерява с данъчната оценка на притежаваната от ищцата ? ид. част от недвижимия имот, върху която е учредена ипотеката. От представеното в първоинстанционното производство удостоверение за данъчна оценка е видно, че данъчната оценка за същата ? ид. част е 9 219.90 лв. С оглед страните и предмета на въведения с иска правен спор делото, по което е постановено обжалваното определение, следва да се квалифицира като търговско и тъй като цената на иска е под предвидения в чл.280, ал.2 ГПК минимален праг за достъп до касационно обжалване по търговски дела, определението не подлежи на касационен контрол, съгласно чл.274, ал.4 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК. Като подадена срещу необжалваем съдебен акт частната касационна жалба е процесуално недопустима и на това основание следва да се остави без разглеждане.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.4 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на К. Б. П. от [населено място] срещу определение № 559 от 20.08.2014 г., постановено по ч. гр. д. № 541/2014 г. на Добрички окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС, Търговска колегия, в едноседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :