3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 477
София,03.07.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на първи юли през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 2180/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството e по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение № V-996 от 15.04.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 731/2013 г. на Бургаски окръжен съд. С посоченото определение е оставена без уважение частната жалба на [фирма] против определение от 13.03.2013 г. по гр. д. № 1111/2013 г. на Бургаски районен със, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по предявения от [фирма] против К. М. А. иск за установяване недължимост на сумата 15 000 лв., за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 5899/2012 г.
В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Частният жалбоподател изразява несъгласие с извода на въззивния съд за липса на процесуалните предпоставки за допустимост на иска по чл.424 ГПК. Излага доводи в подкрепа на становището, че преценката дали посочените в исковата молба писмени доказателства и обстоятелства са новооткрити и нови по смисъла на чл.424 ГПК е релевантна за основателността, а не за допустимостта на предявения иск.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като значими за изхода на делото са формулирани следните въпроси : „1. Наличие на предпоставките за допустимост на иска по чл.424 ГПК; 2. Имат ли сочените от жалбоподателя като новооткрити обстоятелства/документи характер на такива и следва ли същите да бъдат предмет на спора по същество; 3. Посочените в исковата молба като ново обстоятелство, респ. ново писмено доказателство, наличие на предходно заповедно производство, съдържащо документ, доказващ антидатирането на записа на заповед, въз основа на който е издадена заповедта, както и липсата на облигационно отношение, което да обезпечава, към основателността или към допустимостта на предявения иск е относимо и следва ли да бъде разгледано по съществото на спора.”. Допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдения за отклонение на въззивното определение от задължителната практика на ВКС в определение № 924/14.12.2010 г. по ч. гр. д. № 826/2010 г., определение № 591/28.06.2012 г. по ч. гр. д. № 772/2011 г., определение № 597/17.10.2011 г. по ч. гр. д. № 538/2011 г. и решение № 26/09.07.2012 г. по т. д. № 1227/2011 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, приема следното :
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима.
За да потвърди определението на Бургаски районен съд, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по предявения от [фирма] против К. М. А. установителен иск с правно основание чл.424 ГПК, Бургаски окръжен съд е приел, че посочените в исковата молба обстоятелства и писмени доказателства не са нови и новооткрити и не могат да се подведат под хипотезата на чл.424 ГПК. Въззивният съд е преценил, че ищецът няма правен интерес от воденето на иска, тъй като цели да установи, че „изначално не дължи търсеното от него плащане”, без да заявява извинителна невъзможност да обективира незнанието си на обстоятелствата за недължимост на присъденото със заповедта по чл.417 ГПК вземане до изтичане на срока по чл.414 ГПК. Направил е извод, че доводите, на които е основан искът, са относими към съществуването на вземането и са преклудирани от влязлата в сила заповед за изпълнение.
С оглед решаващите изводи на въззивния съд, първият въпрос в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК – за предпоставките, от които зависи допустимостта на иска по чл.424 ГПК, е от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Поради констатирано противоречие в практиката на ВКС по приложението на чл.424 ГПК, с разпореждане от 13.06.2013 г. на Председателя на ВКС е допълнен предмета на образуваното пред Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС тълкувателно дело № 4/2013 г. като е включен и въпросът „Обусловена ли е преценката за допустимост на отрицателния установителен иск по чл.424 ГПК от значението на твърдените новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства за предмета на влязлата в сила заповед за изпълнение”. Отговорът на този въпрос е пряко свързан с обхвата на преценката за допустимост на иска по чл.424 ГПК, което налага производството по частната касационна жалба да бъде спряно на основание чл.292 ГПК до произнасянето на ОСГТК на ВКС.
Останалите въпроси в изложението са от значение за правилността на обжалваното определение и не попадат в приложното поле на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.292 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА производството по ч. т. д. № 2180/2013 г. на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение, до постановяване на тълкувателно решение по образуваното пред ОСГТК на ВКС тълкувателно дело № 4/2013 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :