3
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 631
гр. София, 03.11.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 30.10. , през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело №2551 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на пълномощника на управителя на [фирма] –гр.Б. срещу определение № 160 от 13.05.2015 г. по ч.т.д. №126/2015 на АС-Бургас, с което е потвърдено определението на БОС по т.д. № 372/2014 г., с което е било прекратено като недопустимо производството по иска на жалбоподателя срещу [фирма]-гр. Б. и [фирма] , предявен на основание чл.440 ГПК за установяване, че правото на собственост върху конкретно определено имущество, върху което е насочено принудително изпълнение от ЧСИ не принадлежи на [фирма]-длъжник по изпълнението с взискател [фирма]. Сочи наличие на основания за допускане до касация,съгласно чл.280 ал.1,т.1 и т.2 ГПК.Претендира отмяна на обжалваното въззивно и потвърденото с него първоинстанционно определение и връщане за извършване на последващи процесуални действия по разглеждане по същество на иска.
Ответникът [фирма]-гр. Б. счита жалбата за основателна.
Ответникът [фирма] счита , че липсват основания за допускане до касация.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 3 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3,т.1 ГПК се поставя правният въпрос за наличието на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск по чл. 440 ГПК.
За да постанови обжалваното определение, с което е потвърдил първоинстанционното, с което е било прекратено като недопустимо производството по иска на жалбоподателя, предявен на основание чл.440 ГПК за установяване, че правото на собственост върху конкретно определено имущество, върху което е насочено принудително изпълнение от ЧСИ не принадлежи на [фирма]-длъжник по изпълнението с взискател [фирма], въззивният съд се е позовал на ТР №8/13 по тълк. дело №8/12 на ОСГТК на ВКС, относно наличието на ограничени хипотези, в които е налице правен интерес като условие за допустимостта на отрицателен установителен иск за собственост или друго вещно право.Освен това е счел, че спорът в случая опира до последиците на вписването в търговския и в имотния регистър на съответните апортни вноски, които дружеството-длъжник по изпълнението [фирма] прави в капитала на дружеството-ищец по иска и частен касатор [фирма], поради което и не съществува спор за правото на собственост върху имуществото предмет на изпълнението.
По правния въпрос наведен от частния касатор във връзка с преценката на основанията за допускане на касация, настоящият състав на ВКС,Второ т.о. вече се е произнесъл и то по същия правен спор между същите страни/ но за друго имущество/ с определение постановено по ч.т.д. № 2578/15 по описа на ВКС, ТК,Второ т.о., което е основание за отвод на състава,съгласно чл.22 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТВЕЖДА съдиите ТАТЯНА ВЪРБАНОВА, БОЯН БАЛЕВСКИ и ПЕТЯ ХОРОЗОВА от участие в разглеждането и решаването на настоящото ч.т.д. .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.