О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 288
Гр. София, 10.05.2018 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на 24.01.2018 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
П. ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия П. ХОРОЗОВА
т.д. № 1930/2017 г. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Руска Р. И., М. А. А., Д. А. А., М. А. Д. и Д. А. Д. – вс. от [населено място], [община], чрез процесуалните им пълномощници, срещу решение № 1376/15.06.2017 год. по в.гр.д.№ 116/2017 г. на САС, ГО, 7 състав, с което е потвърдено решението от 26.10.2016 г. по гр.д.№ 20660/2014 г. по описа на СГС, І-5 състав в неговата обжалвана част. С нея са отхвърлени исковете на касаторите против Националното бюро на българските автомобилни застрахователи с правно основание чл.282 ал.3 и ал.5 вр. чл.271 и чл.226 КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на А. Д. А., настъпила при ПТП на 12.03.2012 г., както следва: за разликата над 10 000 лв. до предявените 90 000 лв. по отношение на Руска И., за разликата над 14 000 лв. до 80 000 лв. по отношение на М. А. и Д. А. и за разликата над 30 500 лв. до 100 000 лв. по отношение на М. и Д. Д..
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на решението, на основание чл.281 т.3 ГПК, поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост при формиране изводите на съда относно съпричиняването на вредоносния резултат и определения принос на пострадалото лице, както и по отношение размера на справедливото обезщетение по чл.52 ЗЗД, което се счита за занижено. Претендира се отмяна на решението в обжалваните отхвърлителни части и постановяване на друго, с което исковите претенции да бъдат уважени в пълен размер, с присъждане на съдебно-деловодните разноски за всички инстанции.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване на решението е основано на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по следните правни въпроси: 1/ Имат ли задължение пътуващите в пътно превозно средство с животинска тяга лица, различни от водача, да следят дали водачът е спазил разпоредбата на чл.71 ЗДП и следва ли по отношение на лицето, което е било пътник в ППС с животинска тяга, да бъде приложена разпоредбата на чл.51 ал.2 ЗЗД; 2/ Следва ли да се приема, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пътник, возещ се при водач на каруца, употребил алкохол, без същият да е извършил нарушение на ЗДП, което да се намира в причинна връзка с механизма на ПТП и употребата на алкохол; 3/ При формиране на изводи относно размера на обезщетението следва ли съдът да се съобрази с възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение, интензитета на търпените душевни болки; 4/ Следва ли при определяне на обезщетение по справедливост да се вземат предвид и конкретните икономически условия, чийто ориентир се явяват нормативно определените лимити на отговорност на застрахователя по ЗГО; 5/ Следва ли въззивният съд да отговори на всички оплаквания и доводи във въззивната жалба; 6/ За да е налице съпричиняване, следва ли да е установен конкретен принос на пострадалия или е достатъчно да има само предположение за поставяне в риск. Направена е съответната обосновка на допълнителните селективни основания за достъп до касация.
Ответникът по касация – Сдружение „Н.” [населено място], чрез процесуален пълномощник, с писмен отговор изразява становище, че не са налице поддържаните от касаторите основания за допускане на касационно обжалване на решението на САС. Претендира разноски.
Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като съобрази данните по делото и доводите на страните по чл.280 ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирани страни, в указания в закона преклузивен срок, против подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт, поради което е допустима.
Относно съпричиняването на вредите от страна на пострадалия, след като е препратил към мотивите на първата инстанция относно установените по делото факти, съдът е преценил следното: В чл.71 ал.1 ЗДП и чл. 15 ППЗДП е въведено задължение ППС с животинска тяга да имат два бели или жълти светлоотразители отпред, два червени отзад, а при движение през нощта и при намалена видимост – и светещо тяло отзад вляво. В чл.143-144 от ППЗДП са регламентирани задълженията на водача на ППС с животинска тяга. При тълкуването им съдът е достигнал до извода, че правилата за обозначаване на каруците със светлоотразители и светлини през нощта са абсолютни и се отнасят не само до водача, но и до пътниците, за разлика от задълженията на чл.143-144 ППЗДП, които могат да се вменят само на водача. Следователно, пътуването в тъмната част от денонощието в неосветена и необозначена със светлоотразители каруца, както е в случая, съставлява нарушение на правилата за движение по пътищата и когато то е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат следва да се приеме, че с поведението си пострадалият обективно е създал предпоставки за настъпване на увреждането. Съдът е намерил, че такова поведение е налице. Водачът на товарния автомобил се е движил през нощта на къси светлини със скорост от 88 км/ч, като опасната зона за спиране е 130 м. Видно от заключението на вещото лице, ако каруцата е била обозначена със светлоотразители, тя би била видима за водача на автомобила от разстояние над 100 м. и ударът би бил предотвратим /включително със заобикаляне/. Изведен е извод, че именно липсата на съответни обозначения е в причинна връзка с тежката катастрофа, а пътуването в такава каруца съставлява поведение, допринесло за настъпилата смърт. Налице е и принос в увреждането, основан на знанието на пострадалия, че водачът, както и всички пътуващи в каруцата /починали на място, като водачът е останал неустановен/ са били значително алкохолно повлияни.
По отношение размера на дължимото обезщетение е съобразено, че пострадалият и ищците са живеели в общо домакинство, били задружно семейство с нормални взаимоотношения, починалият се е грижел за семейството си, помагал в земеделската работа, с която се издържали. Родителите и фактическата съпруга приели много тежко смъртта му, децата се затворили, тъгували по баща си. Ищците са преживели мъка и тъга – естествена реакция при загуба на близък, която все още не е преодоляна, но само при майката се е изразила в хронична потиснатост. Съдът е посочил, че при определянето на справедливо обезщетение на увредените лица взема предвид възрастта на пострадалия /29 год./, общественото му положение, отношенията с близките, търсещи обезщетение, обстоятелствата, при които е настъпила смъртта, последиците за психическото състояние на ищците, установени по делото, вкл. интензитета и продължителността на търпените емоционални болки и страдания, както и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са установените лимити на отговорност на застрахователя. Поради това и на основание чл.51 ал.1 и чл.52 ЗЗД е определил обезщетения, както следва: 120 000 лв. за Руска И., по 100 000 лв. за родителите М. и Д. и по 140 000 лв. за децата М. и Д.. След спадане на приноса на пострадалия, определен на 50 %, съдът е установил, че Н. е заплатило изцяло дължимите обезщетения и въззивната жалба е неоснователна.
Настоящият съдебен състав намира, че решението не следва да бъде допуснато до касационен контрол, по следните съображения:
По правните въпроси, свързани с приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД /в частност №№ 1 и 6/, съдът приема, че касаторите не установяват наличие на допълнителните селективни критерии, на които се позовават. В случая по аналогия следва да се приложат разясненията на ТР № 1/23.12.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСТК, т.7. Според тях, ако пострадалият не е допринесъл за настъпване на събитието, но с поведението си е спомогнал за собственото си увреждане, респ. за увеличаване размера на вредата, то неговото рисково поведение следва да бъде отчетено по правилата на чл.51 ал.2 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение. Горният принцип важи не само в случаите, когато поведението на пострадалия се изразява в съзнателния му избор да пътува с водач, употребил алкохол, но и във всяка друга хипотеза, в която пострадалият е поел предвидим и реално очакван риск или неоправдано го е игнорирал и този риск е реализиран. Предвид изложеното, цитираното от касаторите решение по чл.290 ГПК по т.д.№ 373/2011 г. на ТК, ІІ ТО, като постановено преди ТР № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС, следва да се счита за изгубило значение. По въпрос № 2 следва да се отбележи, че е засегнат в мотивите на решението, не защото поведението на пияния водач е спомогнало за възникване на произшествието, а защото има връзка с избора на пострадалите да пътуват през нощта по извънградски път с каруца без изискуемите светлинни обозначения. Не е налице отклонение от задължителна съдебна практика и по въпроси №№ 3 и 4, касаещи приложението на чл.52 ЗЗД, като реално са съобразени всички критерии за определяне на справедливо обезщетение, съгласно ППВС № 4/1968 г. и решенията на ВКС по чл.290 ГПК. По отношение на въпрос № 5 /обоснован с необсъждане от съда на доводите във въззивната жалба относно възрастта на загиналия, влошеното емоцио-нално състояние на ищците, както и съдебната практика по сходни дела/ следва да се отбележи, че на обсъждане не е подложена само сочената казуална практика, но тя нито е задължителна, нито съответства фактите по настоящото дело. В този смисъл, не се установява нарушение на практиката на ВКС и по поставения процесуалноправен въпрос.
С оглед изхода от спора, в полза на ответника по касация следва да се присъдят сторените за защитата му разноски, в размер на 13 860 лв.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА решение № 1376/15.06.2017 год. по в.гр.д.№ 116/2017 г. на Апелативен съд – София, ГО, VІІ състав до касационна проверка.
ОСЪЖДА Руска Р. И., М. А. А., Д. А. А., М. А. Д. и Д. А. Д. да заплатят на Сдружение „Н.” съдебно-деловодни разноски за касационната инстанция в размер на 13 860 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.